Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан – посланик на Хавана в България, пред „Труд”: В Куба всички деца са образовани, ние не закриваме училища
От края на месец ноември Република Куба има нов дипломат в България. Нейно Превъзходителство одобри поканата на „ Труд “ и даде първото си изявление пред българска медия. Как се трансформира в този момент Куба, по какъв начин се развиват връзките сред нашите две страни, които преди три десетилетия бяха извънредно другарски. Как кубинците одобряват новия президент на страната си, планува ли се замяна на публични визити на най-високо равнище сред Куба и България. По тези въпроси беседваме с госпожа Каридад Ямира Куето Милиан.
– Ваше Превъзходителство, по какъв начин се трансформира в този момент Куба, съгласно условията на световния свят?
– Най-важното е, че ние в Куба имаме превъзходна юноша, възпитана от генерацията, която направи Революцията. Тази генерация има нови необятни хоризонти, свързани с нашите деца. Куба прави огромни старания да се включи в международната връзка, въпреки да имаме не дребни финансови ограничавания, заради наложената ни икономическа обсада. Някой може да намерения, че това е факсимиле, само че това е истина. Блокадата не ни разрешава да имаме интернет, интернационалните връзки са извънредно сложни. Куба е млада – тя е примес сред опита и младежта. А от 4 месеца насам живеем и по-специално.
– Какво имате поради?
– Ние приготвяме план за нова Конституция на страната и в този момент се прави референдум сред хората – в последните месеци са направени 340 000 събрания измежду народа. По улиците, от работните места към този момент има дадени повече от 1,3 милиона оферти. Хора от друга възраст свободно показват дали са съгласни с плана за главния ни закон. Тече развой на рационализация на стопанската система. Имаме към този момент и частен бранш. Ако отидете там, ще видите, че на всяка улица има частници, може да се насладите на прелестна кубинска храна. Наистина имаме доста компликации, само че кубинецът постоянно има предпочитание да прави нещо и по тази причина частният бранш се развива. Опитваме се да модернизираме нашата фискална система.
– Как кубинците успяхте да издържите толкоз десетилетия на тази икономическа обсада? Въпреки тежките наказания от страна на съседите ви от Съединени американски щати и от света, вие не отстъпихте от концепциите, за които сте се борили.
– Ще ви отговоря като ви опиша историята на една фотография, която се появи предходната седмица в нашия вестник „ Гранма ”. Там на първа страница е нашият президент Мигел Диас-Канел, който доста обича да беседва с хората – по това си наподобява с Фидел (Кастро, бел.авт). Преди хората споделяха: „ Ето, идва Фидел ”. А в този момент споделят: „ Идва президентът ”. Снимката на президента Диас-Канел е от място, което е значима зона за икономическото бъдеще на Куба – там има доста мини. Диас-Канел дойде в малко село, където го посрещна едно дете, което го хваща за ръката и му споделя: „ Президенте, отиваме у нас! ” Той влиза в къщата на детето и стартира да приказва с него. Всичко е безусловно доброволно и импровизирано. Ето тъкмо това дава отговор и на нашия метод на живот. Ние не се променихме. Смятам, че по това кубинците си приличаме с вас, и за това се разбираме – Вие сте доста топли и отворени хора, също както и ние.
– Българите доста се променихме. Промените през 1989-а ни връхлетяха внезапно, а ние се оказахме неподготвени за тях, искахме да сторим всичко едновременно, без да имаме ресурса за това, нямахме и нерви да чакаме…
– Постепенните промени са доста значими, както и момента да не се загуби солидарността сред хората. Защото, когато обществата се трансформират толкоз внезапно, хуманният детайл се губи. Хората стартират да се приспособяват към новия живот с други полезности и връзката сред тях тогава се разпада.
– В България преди 1989-а доста български експерти работеха в Куба, помагаха с опит, с ноу-хау. Как стоят нещата в този момент?
– Доста сме се отдалечили от това време, това към този момент е спомен от предишното. Вие се концентрирахте към вашите вътрешни политически проблеми, а ние продължихме в битката за оцеляване след блокадата, наложена ни от един наш доста всесилен комшия. В последното десетилетие връзките ни започнаха да се засилват. В сферата на образованието и на езика връзките ни са обилни, само че в този момент се следи оживление най-много измежду бизнесмените. Ваши производители идват в Куба, а ние бихме желали те да създадат вложения, да развият бизнес със страната ни.
– Какви са данните за стокообмена сред нашите страни?
– Двустранните търговски взаимоотношения не бяха положителни в последните години, само че в този момент към този момент се следи прогрес в икономическия бранш. Тази година стокообменът ни се усили със 131% по отношение на предходната година и в този момент той възлиза на 4,052 милиона $. Разбира се, това е доста малко за комерсиалните ни взаимоотношения. През октомври 2017 година в Куба пристигна заместител министърът на стопанската система господин Александър Манолев, който беседва със своя сътрудник у нас. Миналия месец заместител министърката на стопанската система Лилия Иванова дойде с група бизнесмени и бе призната в нашето Министерство на външната търговия.
– Имате ли проекти за следващата година?
– За идната година желаеме да организираме ваша делегация, която да взе участие на предприемачески конгрес в Хавана. Много предприемачи пътуват в Куба по значими планове, свързани с биотехнологиите, медикаментите, хранителната промишленост, информатиката – това са планове, които към този момент са напреднали. Но един предприемачески конгрес би оказал помощ да се засилят тези контакти. И двете страни имаме общ спомен от времето, когато бяхме дружно, само че в този момент ни трябват нови дейности с прагматичен взор към Латинска Америка, Европа, с нашите действителни благоприятни условия и нашите …ограничения. Можем да си сътрудничим още веднъж доста добре в сферите на образованието и на културата.
– Предвижда ли се и работи ли се за аудиенция на най-високо равнище сред България и Куба?
– В края на ноември показах акредитивните си писма пред президента Румен Радев – с изключение на на България аз съм дипломат още в Македония и Албания. Куба е една от многото страни, които президентът Радев би желал да посети. Нашият президент също доста се интересува от България и страните в региона. С господин Радев говорихме за опцията да има посещаване, само че и двете страни желаеме да работим интензивно, с цел да не бъде то официално. Тези визити би трябвало да бъдат съпроводени с делегация от бизнесмени, да има контракт за вложения, да се ускори обмена в региона на културата. Оптимист съм и имам вяра, че това може да стане. Нашите президенти са съществени мъже, зная, че те ще слагат изискванията за посещаване и ще ги обвържат с една основна стратегия.
– В България учеха доста кубински студенти, каква е обстановката през днешния ден?
– За страдание, в този момент нямаме нито един кубински студент във вашата страна. Това е един от резултатите на икономическата ни обсада. Но ние от години имаме прелестни университети, в които образоваме нашите студенти. Преподавателите са страхотни, а доста от тях преди години са учили в България и в този момент те образоват новите поколения.
– Куба се хвали с доста положителната си просветителна система, със опазването на здравето. С какво е толкоз добра просветната ви система?
– На първо място ще отбележа, че за нас доста значим предмет е историята на Куба, и той се преподава овреме. Културата ни, поезията ни, фигурата на поета Хосе Марти е позната на всички деца. За всички е наложително да учат от предучилищна възраст (5-годишни) и да приключват 12-и клас – до университета. В Куба няма дете, което да е останало отвън учебно заведение. Имаме прелестна просветителна система и по този начин е структурирано всичко, че даже в източната част на Куба в планините на доста отдалечени места имаме учебни заведения единствено с по едно дете. И такива учебни заведения са над 150. Те имат слънчеви панели, с цел да се даде сила за тв приемниците, за видеото, което се употребява в образованието.
– Но не закривате ли учебни заведения – по какъв начин по този начин единствено по едно дете?
– Не, това не може да се случи. Държавата поема всички грижи за учебното заведение и детето. Образованието е гратис, а материалите, които се употребяват в учебно заведение, също са безвъзмездни. Университетът също е безвъзмезден. Това са триумфите на Революцията. Другите ни триумфи са опазването на здравето и културата. Да отидеш на кино в Куба и да гледаш най-новите европейски филми – това коства единствено едно песо. Да отидеш на концерт на доста прочут кубински реализатор, или пък да гледаш зрелище на Кубинския народен балет, това ще ти коства две песо.
– Много българи желаят да отидат до Куба, само че цените на билетите са много скъпи. Вашият предходник тук бе споделил, че се надява да има чартър до Куба, има ли развиване тази концепция?
– Ние завършваме годината с 8000 български туристи в Куба – това е много малко. Директните полети от Европа до Куба са доста скъпи. Но това не зависи от Куба, а от интернационалните цени. Важна роля за чартърите биха имали туроператорите. Напоследък се случва нещо доста забавно – има взрив на круизите и доста българи идват в Куба от Лондон, Москва, Испания на круизни кораби. В статистиката на Министерството на туризма на Куба е маркирано, че има нарастване на хората от България и изобщо от Балканите, които идват с круизи. Това е доста добре. Ние постоянно споделяме, че Куба е врата към Карибите. Тогава този вид туризъм е доста добър – плащате билет освен за Куба, а за Карибите.
– Как одобряват кубинците новия президент Мигел Диас-Канел, той е първият отвън семейството Кастро, не е директен участник в революцията?
– Новият президент е обвързван с Революцията, ние се родихме с нея и сме възпитани в полезностите й. Диас-Канел беше доста деен като юноша, както доста от нас. Той е прелестен президент и кубинец, а Куба е цялостна с хора като него. Ако дойдете в Куба, където и да е, в която и фабрика да отидете, учебно заведение, има млади мъже и дами, които са родени и възпитани с полезностите на Революцията. Те са приключили отлични университети, имат универсална просвета, готови са да вземат управлението на страната в новите условия.
– А не обмисляте ли въвеждане на многопартийна система?
– Ние постоянно сме казвали, че може да има толкоз демокрации, колкото страни има. Демократичната система на Съединени американски щати може да е съвършена за американците, само че това не значи, че е модел за другите. За нас нашата народна власт е най-хубавата. И тя е друга от тази в Съединени американски щати, където с цел да отидете на избори, би трябвало да плащате. На всеки претендент от Републиканската или Демократическата партия му трябват пари, с цел да направи своята предизборна акция. Диас-Канел нямаше потребност от пари, имаше потребност единствено от поддръжката на народа, и той я получи. За нас комунистическата партия символизира кубинската нация, единството на кубинците. В тази партия има съвременни възгледи – за приемливост, единение. В нея могат да членуват всички – религиозни хора, атеисти, инженери, лекари, скромни и небогати, главно хората, които имат вяра в подобряването на живота на индивида.
– Вижда ли се разделяне в Куба на доста богати и доста небогати?
– Куба като всяка друга страна не може да се затвори в себе си, хората пътуват, развива се туризма и това ни въздейства. Има доста кубинци в чужбина, те пътуват не заради политически, а заради стопански аргументи. Работи на открито, изпраща пари на фамилията си и по-късно се връща в Куба. Кубинецът е доста завързан и постоянно мисли за фамилията си. Обществото се поляризира, трансформира се, това се вижда. Между хората може да има огромни разлики. Може да видите богати хора, само че и по-бедно облечени – това е в целия свят. В Куба тази разлика към момента не се вижда. За да поддържаме общественото тъждество, би трябвало да се ускорява стопанската система. Защото единствено мощна стопанска система ще ни разреши да поддържа обществените равнища.
– Имате ли проблеми със снабдяването в Куба?
– Първо, блокадата ни накара да обикаляме по целия свят, с цел да можем да докараме хранителни артикули, които в действителност можем да вземаме от Флорида. Не е загадка, че би трябвало да търсим ориз от Виетнам или Китай, млякото от Холандия, посредством Португалия, а всичко това го има във Флорида. Блокадата е действителна и към момента съществува. Другото е финансовата й част и екстратериториалните последствия от нея. Днес компаниите, които търгуват с Куба, са застрашени да бъдат санкционирани и осъдени от Съединени американски щати. Ако един транспортен съд, откъдето и да е, влезе в кубинско пристанище и в кораба или компанията, чиято благосъстоятелност е той, има единствено едно болтче да вземем за пример, създадено от американска компания, той може да бъде санкциониран. Ето това са екстратериториални последствия. Разбира се, имаме липса на доставки, нашите предприятия имат потребност от ремонт. Например, ние можем да произвеждаме сокове, имаме плодовете, само че продукцията стопира, тъй като липсва амбалаж – стъкло или капачки да вземем за пример.
– Напоследък се приказва много за връзките сред Куба и Бразилия, които отидоха в задънена улица след обвиняванията на новия президент Болсонаро към кубинските лекари, работещи там. Защо се стигна до изгонването им?
– Не, президентът Болсонаро не изгони нашите лекари, които работеха в Бразилия с контракти, само че той има нападателно държание по отношение на тях. Преди 6-7 години Бразилия имаше недостиг от 11 000 лекари, а допълнително от 700 места в тази страна, хората в никакъв случай не бяха виждали доктор. И няколко хиляди наши лекари отидоха там. Куба реши да не продължи контракта, тъй като господин Болсонаро обиди страната ни и нейната медицина – сподели, че кубинските лекари би трябвало да потвърдят, че са лекари и да легализират дипломите си. Сега хиляди доктори се връщат, само че имаме нови поръчки от Азия, Латинска Америка и другаде, които ни канят да работим при тях.
– В България също има потребност от лекари и сестри, тъй като много от нашите отпътуват да работят в чужбина. Имате ли предложения от нас?
– С вяра съм, че в бъдеще кубински лекари могат да дойдат в България. Ние имаме прелестни анестезиолози, медицински сестри… Има два метода това да стане – посредством Агенцията за Кубинско здравно обслужване или посредством частни институции, благотворителни фондове, те могат да заявят наличие на кубински лекари. Ще се опитаме кубински лекари да дойдат тук, в случай че има заинтригувани хора да ни оказват помощ. Можем доста да приказваме за съдействие в областта на биотехнологиите и производството на медикаменти срещу рак – при нас те дават доста положителни резултати и в Куба имаме огромен прогрес в тази област.
– Ваше Превъзходителство, а какви са първите Ви усещания от нашата страна?
– За кубинците България е цвете. Била съм и в други страни – Съединени американски щати, Словакия, Дания… и всяка страна има своя отпечатък. Харесва ми модерния и хубав образ на София. Все още не съм имала време да се разходя и да прегледам града повече, само че в центъра има превъзходни огромни здания от предишното, които са в естетика с най-модерните. Катедралата „ Св. Александър Невски ” е прелестна. Вярвам, че ще се усещам доста добре в България, тъй като почитам славянската просвета, традициите, мозайките. Ще ви кажа нещо персонално – моята майка умря наскоро, а тя постоянно ме е придружавала на всички места – в Съединени американски щати, в Братислава и в Копенхаген. Когато ми споделиха, че отивам в България, си помислих: „ Какво ще върша в България? ” Но това се оказа …подарък от майка ми. Приемам страната Ви като цвете, което мама ми подари.
Нашият посетител
Г-жа Каридад Ямира Куето Милиан е родена в Пинар дел Рио. Магистър е по интернационално право, приключила е Държавния институт по интернационалните връзки в Москва. От 1995 до 1999 година е консултант в задачата на Куба в Организация на обединените нации. От 2001 до 2006 година е дипломат на Куба в Словакия, а от 2011 до 2015 година – в Кралство Дания. На 28 ноември госпожа Милиан връчи акредитивните си писма на президента Румен Радев като дипломат на Куба в България.
– Ваше Превъзходителство, по какъв начин се трансформира в този момент Куба, съгласно условията на световния свят?
– Най-важното е, че ние в Куба имаме превъзходна юноша, възпитана от генерацията, която направи Революцията. Тази генерация има нови необятни хоризонти, свързани с нашите деца. Куба прави огромни старания да се включи в международната връзка, въпреки да имаме не дребни финансови ограничавания, заради наложената ни икономическа обсада. Някой може да намерения, че това е факсимиле, само че това е истина. Блокадата не ни разрешава да имаме интернет, интернационалните връзки са извънредно сложни. Куба е млада – тя е примес сред опита и младежта. А от 4 месеца насам живеем и по-специално.
– Какво имате поради?
– Ние приготвяме план за нова Конституция на страната и в този момент се прави референдум сред хората – в последните месеци са направени 340 000 събрания измежду народа. По улиците, от работните места към този момент има дадени повече от 1,3 милиона оферти. Хора от друга възраст свободно показват дали са съгласни с плана за главния ни закон. Тече развой на рационализация на стопанската система. Имаме към този момент и частен бранш. Ако отидете там, ще видите, че на всяка улица има частници, може да се насладите на прелестна кубинска храна. Наистина имаме доста компликации, само че кубинецът постоянно има предпочитание да прави нещо и по тази причина частният бранш се развива. Опитваме се да модернизираме нашата фискална система.
– Как кубинците успяхте да издържите толкоз десетилетия на тази икономическа обсада? Въпреки тежките наказания от страна на съседите ви от Съединени американски щати и от света, вие не отстъпихте от концепциите, за които сте се борили.
– Ще ви отговоря като ви опиша историята на една фотография, която се появи предходната седмица в нашия вестник „ Гранма ”. Там на първа страница е нашият президент Мигел Диас-Канел, който доста обича да беседва с хората – по това си наподобява с Фидел (Кастро, бел.авт). Преди хората споделяха: „ Ето, идва Фидел ”. А в този момент споделят: „ Идва президентът ”. Снимката на президента Диас-Канел е от място, което е значима зона за икономическото бъдеще на Куба – там има доста мини. Диас-Канел дойде в малко село, където го посрещна едно дете, което го хваща за ръката и му споделя: „ Президенте, отиваме у нас! ” Той влиза в къщата на детето и стартира да приказва с него. Всичко е безусловно доброволно и импровизирано. Ето тъкмо това дава отговор и на нашия метод на живот. Ние не се променихме. Смятам, че по това кубинците си приличаме с вас, и за това се разбираме – Вие сте доста топли и отворени хора, също както и ние.
– Българите доста се променихме. Промените през 1989-а ни връхлетяха внезапно, а ние се оказахме неподготвени за тях, искахме да сторим всичко едновременно, без да имаме ресурса за това, нямахме и нерви да чакаме…
– Постепенните промени са доста значими, както и момента да не се загуби солидарността сред хората. Защото, когато обществата се трансформират толкоз внезапно, хуманният детайл се губи. Хората стартират да се приспособяват към новия живот с други полезности и връзката сред тях тогава се разпада.
– В България преди 1989-а доста български експерти работеха в Куба, помагаха с опит, с ноу-хау. Как стоят нещата в този момент?
– Доста сме се отдалечили от това време, това към този момент е спомен от предишното. Вие се концентрирахте към вашите вътрешни политически проблеми, а ние продължихме в битката за оцеляване след блокадата, наложена ни от един наш доста всесилен комшия. В последното десетилетие връзките ни започнаха да се засилват. В сферата на образованието и на езика връзките ни са обилни, само че в този момент се следи оживление най-много измежду бизнесмените. Ваши производители идват в Куба, а ние бихме желали те да създадат вложения, да развият бизнес със страната ни.
– Какви са данните за стокообмена сред нашите страни?
– Двустранните търговски взаимоотношения не бяха положителни в последните години, само че в този момент към този момент се следи прогрес в икономическия бранш. Тази година стокообменът ни се усили със 131% по отношение на предходната година и в този момент той възлиза на 4,052 милиона $. Разбира се, това е доста малко за комерсиалните ни взаимоотношения. През октомври 2017 година в Куба пристигна заместител министърът на стопанската система господин Александър Манолев, който беседва със своя сътрудник у нас. Миналия месец заместител министърката на стопанската система Лилия Иванова дойде с група бизнесмени и бе призната в нашето Министерство на външната търговия.
– Имате ли проекти за следващата година?
– За идната година желаеме да организираме ваша делегация, която да взе участие на предприемачески конгрес в Хавана. Много предприемачи пътуват в Куба по значими планове, свързани с биотехнологиите, медикаментите, хранителната промишленост, информатиката – това са планове, които към този момент са напреднали. Но един предприемачески конгрес би оказал помощ да се засилят тези контакти. И двете страни имаме общ спомен от времето, когато бяхме дружно, само че в този момент ни трябват нови дейности с прагматичен взор към Латинска Америка, Европа, с нашите действителни благоприятни условия и нашите …ограничения. Можем да си сътрудничим още веднъж доста добре в сферите на образованието и на културата.
– Предвижда ли се и работи ли се за аудиенция на най-високо равнище сред България и Куба?
– В края на ноември показах акредитивните си писма пред президента Румен Радев – с изключение на на България аз съм дипломат още в Македония и Албания. Куба е една от многото страни, които президентът Радев би желал да посети. Нашият президент също доста се интересува от България и страните в региона. С господин Радев говорихме за опцията да има посещаване, само че и двете страни желаеме да работим интензивно, с цел да не бъде то официално. Тези визити би трябвало да бъдат съпроводени с делегация от бизнесмени, да има контракт за вложения, да се ускори обмена в региона на културата. Оптимист съм и имам вяра, че това може да стане. Нашите президенти са съществени мъже, зная, че те ще слагат изискванията за посещаване и ще ги обвържат с една основна стратегия.
– В България учеха доста кубински студенти, каква е обстановката през днешния ден?
– За страдание, в този момент нямаме нито един кубински студент във вашата страна. Това е един от резултатите на икономическата ни обсада. Но ние от години имаме прелестни университети, в които образоваме нашите студенти. Преподавателите са страхотни, а доста от тях преди години са учили в България и в този момент те образоват новите поколения.
– Куба се хвали с доста положителната си просветителна система, със опазването на здравето. С какво е толкоз добра просветната ви система?
– На първо място ще отбележа, че за нас доста значим предмет е историята на Куба, и той се преподава овреме. Културата ни, поезията ни, фигурата на поета Хосе Марти е позната на всички деца. За всички е наложително да учат от предучилищна възраст (5-годишни) и да приключват 12-и клас – до университета. В Куба няма дете, което да е останало отвън учебно заведение. Имаме прелестна просветителна система и по този начин е структурирано всичко, че даже в източната част на Куба в планините на доста отдалечени места имаме учебни заведения единствено с по едно дете. И такива учебни заведения са над 150. Те имат слънчеви панели, с цел да се даде сила за тв приемниците, за видеото, което се употребява в образованието.
– Но не закривате ли учебни заведения – по какъв начин по този начин единствено по едно дете?
– Не, това не може да се случи. Държавата поема всички грижи за учебното заведение и детето. Образованието е гратис, а материалите, които се употребяват в учебно заведение, също са безвъзмездни. Университетът също е безвъзмезден. Това са триумфите на Революцията. Другите ни триумфи са опазването на здравето и културата. Да отидеш на кино в Куба и да гледаш най-новите европейски филми – това коства единствено едно песо. Да отидеш на концерт на доста прочут кубински реализатор, или пък да гледаш зрелище на Кубинския народен балет, това ще ти коства две песо.
– Много българи желаят да отидат до Куба, само че цените на билетите са много скъпи. Вашият предходник тук бе споделил, че се надява да има чартър до Куба, има ли развиване тази концепция?
– Ние завършваме годината с 8000 български туристи в Куба – това е много малко. Директните полети от Европа до Куба са доста скъпи. Но това не зависи от Куба, а от интернационалните цени. Важна роля за чартърите биха имали туроператорите. Напоследък се случва нещо доста забавно – има взрив на круизите и доста българи идват в Куба от Лондон, Москва, Испания на круизни кораби. В статистиката на Министерството на туризма на Куба е маркирано, че има нарастване на хората от България и изобщо от Балканите, които идват с круизи. Това е доста добре. Ние постоянно споделяме, че Куба е врата към Карибите. Тогава този вид туризъм е доста добър – плащате билет освен за Куба, а за Карибите.
– Как одобряват кубинците новия президент Мигел Диас-Канел, той е първият отвън семейството Кастро, не е директен участник в революцията?
– Новият президент е обвързван с Революцията, ние се родихме с нея и сме възпитани в полезностите й. Диас-Канел беше доста деен като юноша, както доста от нас. Той е прелестен президент и кубинец, а Куба е цялостна с хора като него. Ако дойдете в Куба, където и да е, в която и фабрика да отидете, учебно заведение, има млади мъже и дами, които са родени и възпитани с полезностите на Революцията. Те са приключили отлични университети, имат универсална просвета, готови са да вземат управлението на страната в новите условия.
– А не обмисляте ли въвеждане на многопартийна система?
– Ние постоянно сме казвали, че може да има толкоз демокрации, колкото страни има. Демократичната система на Съединени американски щати може да е съвършена за американците, само че това не значи, че е модел за другите. За нас нашата народна власт е най-хубавата. И тя е друга от тази в Съединени американски щати, където с цел да отидете на избори, би трябвало да плащате. На всеки претендент от Републиканската или Демократическата партия му трябват пари, с цел да направи своята предизборна акция. Диас-Канел нямаше потребност от пари, имаше потребност единствено от поддръжката на народа, и той я получи. За нас комунистическата партия символизира кубинската нация, единството на кубинците. В тази партия има съвременни възгледи – за приемливост, единение. В нея могат да членуват всички – религиозни хора, атеисти, инженери, лекари, скромни и небогати, главно хората, които имат вяра в подобряването на живота на индивида.
– Вижда ли се разделяне в Куба на доста богати и доста небогати?
– Куба като всяка друга страна не може да се затвори в себе си, хората пътуват, развива се туризма и това ни въздейства. Има доста кубинци в чужбина, те пътуват не заради политически, а заради стопански аргументи. Работи на открито, изпраща пари на фамилията си и по-късно се връща в Куба. Кубинецът е доста завързан и постоянно мисли за фамилията си. Обществото се поляризира, трансформира се, това се вижда. Между хората може да има огромни разлики. Може да видите богати хора, само че и по-бедно облечени – това е в целия свят. В Куба тази разлика към момента не се вижда. За да поддържаме общественото тъждество, би трябвало да се ускорява стопанската система. Защото единствено мощна стопанска система ще ни разреши да поддържа обществените равнища.
– Имате ли проблеми със снабдяването в Куба?
– Първо, блокадата ни накара да обикаляме по целия свят, с цел да можем да докараме хранителни артикули, които в действителност можем да вземаме от Флорида. Не е загадка, че би трябвало да търсим ориз от Виетнам или Китай, млякото от Холандия, посредством Португалия, а всичко това го има във Флорида. Блокадата е действителна и към момента съществува. Другото е финансовата й част и екстратериториалните последствия от нея. Днес компаниите, които търгуват с Куба, са застрашени да бъдат санкционирани и осъдени от Съединени американски щати. Ако един транспортен съд, откъдето и да е, влезе в кубинско пристанище и в кораба или компанията, чиято благосъстоятелност е той, има единствено едно болтче да вземем за пример, създадено от американска компания, той може да бъде санкциониран. Ето това са екстратериториални последствия. Разбира се, имаме липса на доставки, нашите предприятия имат потребност от ремонт. Например, ние можем да произвеждаме сокове, имаме плодовете, само че продукцията стопира, тъй като липсва амбалаж – стъкло или капачки да вземем за пример.
– Напоследък се приказва много за връзките сред Куба и Бразилия, които отидоха в задънена улица след обвиняванията на новия президент Болсонаро към кубинските лекари, работещи там. Защо се стигна до изгонването им?
– Не, президентът Болсонаро не изгони нашите лекари, които работеха в Бразилия с контракти, само че той има нападателно държание по отношение на тях. Преди 6-7 години Бразилия имаше недостиг от 11 000 лекари, а допълнително от 700 места в тази страна, хората в никакъв случай не бяха виждали доктор. И няколко хиляди наши лекари отидоха там. Куба реши да не продължи контракта, тъй като господин Болсонаро обиди страната ни и нейната медицина – сподели, че кубинските лекари би трябвало да потвърдят, че са лекари и да легализират дипломите си. Сега хиляди доктори се връщат, само че имаме нови поръчки от Азия, Латинска Америка и другаде, които ни канят да работим при тях.
– В България също има потребност от лекари и сестри, тъй като много от нашите отпътуват да работят в чужбина. Имате ли предложения от нас?
– С вяра съм, че в бъдеще кубински лекари могат да дойдат в България. Ние имаме прелестни анестезиолози, медицински сестри… Има два метода това да стане – посредством Агенцията за Кубинско здравно обслужване или посредством частни институции, благотворителни фондове, те могат да заявят наличие на кубински лекари. Ще се опитаме кубински лекари да дойдат тук, в случай че има заинтригувани хора да ни оказват помощ. Можем доста да приказваме за съдействие в областта на биотехнологиите и производството на медикаменти срещу рак – при нас те дават доста положителни резултати и в Куба имаме огромен прогрес в тази област.
– Ваше Превъзходителство, а какви са първите Ви усещания от нашата страна?
– За кубинците България е цвете. Била съм и в други страни – Съединени американски щати, Словакия, Дания… и всяка страна има своя отпечатък. Харесва ми модерния и хубав образ на София. Все още не съм имала време да се разходя и да прегледам града повече, само че в центъра има превъзходни огромни здания от предишното, които са в естетика с най-модерните. Катедралата „ Св. Александър Невски ” е прелестна. Вярвам, че ще се усещам доста добре в България, тъй като почитам славянската просвета, традициите, мозайките. Ще ви кажа нещо персонално – моята майка умря наскоро, а тя постоянно ме е придружавала на всички места – в Съединени американски щати, в Братислава и в Копенхаген. Когато ми споделиха, че отивам в България, си помислих: „ Какво ще върша в България? ” Но това се оказа …подарък от майка ми. Приемам страната Ви като цвете, което мама ми подари.
Нашият посетител
Г-жа Каридад Ямира Куето Милиан е родена в Пинар дел Рио. Магистър е по интернационално право, приключила е Държавния институт по интернационалните връзки в Москва. От 1995 до 1999 година е консултант в задачата на Куба в Организация на обединените нации. От 2001 до 2006 година е дипломат на Куба в Словакия, а от 2011 до 2015 година – в Кралство Дания. На 28 ноември госпожа Милиан връчи акредитивните си писма на президента Румен Радев като дипломат на Куба в България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ