Доц. Тони Димов: 80% от законопроектите ни не отговарят на стандартите за качество
От края на 2016 година у нас стартира най-голямата в актуалната ни история регулаторна промяна. Тя е обвързвана с нови правила за оценка на въздействието на закони и публични съвещания в процеса на основаване на закони. Какво се случи с ролята на регулаторите и качеството на законодателството ни от този момент?
„ Ние сме постигнали някакви съществени триумфи. Промените, които станаха в Закона за нормативните актове в края на 2016 година не бяха самоцелни, не ги правихме тъй като е доста добре да имаме европейско законодателство, а поради това, че по-доброто контролиране води до по-добър живот “, сподели доцент Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството.
И изясни, че в този момент е времето за равносметка дали тези неща, които сме въвели за по-добро контролиране, в реалност за оказали положително въздействие върху качеството ни на живот.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Цените са годни за интервала на акцията или до привършване на наличностите. Всички цени са в лв. с включен Данък добавена стойност. 
„ Отговорът е не по една доста елементарна причина, която се потвърждава с данни и обстоятелства, тъй като тематиката за оценката на въздействието значи постоянно да приказваме единствено с данни, обстоятелства и доказателства “, съобщи доцент Димов.
Само 20% от законопроектите са тези, които дават отговор на стандартите за положително качество. Те са импортирани от Министерския съвет. Останалите 80% са внасяни от народните представители, където може да се каже, че работи „ сивата зона “ – това е така наречен „ сиво законодателство “.
Данните, на които се базира доцент Димов, са от последните проучвания на Националния център за парламентарни проучвания.
Той разясни още:
„ Разликата е такава, че когато се въвеждаха тези принадлежности се стигна до неочакван от никой от нас дуализъм в режимите – т.е. двоен стандарт. Имам поради, че разпоредбите и условията за високо качество в законодателството бяха скъсени, бяха лимитирани в Народното събрание, сега, в който се приемаше Законът за нормативните актове. Народните представители сами си облекчиха разпоредбите за личните закони спрямо тези, годни за Министерски съвет, с цел да им е по-лесно “.
По думите му Общата нормативна уредба изисква всяко ново законодателство да предстои на оценка на въздействието и на публични съвещания.
В Правилника за организацията и активността на Народното събрание депутатите са дерогирали това им обвързване с мотив, че Народното събрание би трябвало да остане „ бързата писта “.
Обществените съвещания сами по себе си изискват време – най-малко 30 дни, което забавя процеса за внасяне на нови закони.
Какво още разяснява доцент Димов вижте във видеото към материала.
Последвайте ни за още настоящи новини в Гугъл News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
