Вълка ще гори боклуци насред Дунавската равнина
От край време е известно, че по света пред закона всички са равни, само че у нас някой са доста по-равни от така наречен елементарни хора. И колкото по-нахални са тези богоизбрани човеци, толкоз повече порти се отварят пред тях. При това - по този начин безпроблемно, като че ли става дума за благотворителни акции, призвани да спасят планетата, да възвестят международния мир и да спасят от гладна гибел всички африкански и азиатски деца.
Поредната илюстрация за този нашенски модел лъсна преди десетина дни, когато стана ясно, че прислужниците на Темида от Административния съд в София за кой ли път са погалили нежно най-близкия сподвижник и съкровен бизнес-партньор на Ахмед Доган - Румен Гайтански-Вълка. И то не по какъв начин да е, а спасявайки от срутване потвърдено нелегално издигнатите прелести в Ловно стопанство " Искър ".
Очевидно тази поредна публична гаранция за недосегаемостта на Вълка е вдъхнала живот на идващото му бизнес начинание - посредством компанията „ Петрургия “ ООД да си построи апаратура за изгаряне на боклуци край Павликени. И тъй като той не е човек, който си играе на дребно, тази апаратура би трябвало да е доста по-голяма от софийската (на " Топлофикация София " ), която е планувано да гори по към 190 000 тона отпадък годишно. Или по 22.5 тона на час.
Според обществено известните инвеститорски планове, инсинераторът на Гайтански
ще гори по 56 тона отпадък на час, т.е. по 490 560 тона на година!
И това - посред Дунавската низина, по-известна по света като " Житницата на България ".
Меко казано планът, чието публично разискване беше на връх Богоявление (6 януари) хвърли жителите на Павликени и близките обитаеми места в суматоха. И това по никакъв начин не бе инцидентно, тъй като така наречен публично разискване ги свари неподготвени най-малко по две-три тематики: какви субстанции и съединения ще изхвърля в атмосферата завода за горене на боклук; какъв брой от тях ще са безвредни и какъв брой - нездравословни и отровни; по какъв начин въпросните газове ще се отразяват на здравето на децата и на възрастните; какви са заплахите пред земеделието и животновъдството; има ли заплаха " нещо " да замърки питейната вода и водата за напояване...
Емисари на вложителя се пробват да убедят популацията, че бъдещата апаратура ще е напълно безвредна, тъй като ще бъдат употребявани най-модерни австрийски и немски технологии, които няма да позволен и грам замърсяване на въздуха, почвите и водите. И, както си му е реда, едни от най-ревностните борци за осъществяване на концепцията са кмета на Павликени - инж. Емануил Манолов, и кмета на село Върбовка, на чиято територия ще бъде издигнат завода - Антон Антонов. Според тях начинанието на Гайтански не било рисково нито за околната среда, нито за здравето на съгражданите му.
Точно на противоположното мнение са природозащитните организации и по-информираните поданици на общината.
Данита Заричинова от екологичното съдружие " За земята " е безапелационна, че изгарянето на боклуци е извънредно рисково и е действителна опасност както за чистотата на въздуха, почвата и водите, по този начин и за здравето на хората. А най-големият и съответен проблем в тази ситуация е, че въобще не е ясно кой и по какъв начин ще управлява нездравословните излъчвания, в случай че построяването на инсинератора въпреки всичко завърши и той бъде пуснат в употреба.
Според нея, отчетът за оценка на въздействието върху околната среда изобщо не е бил подлаган на публично разискване в с. Върбовка и близките обитаеми места, а е бил възложен единствено на стеснен брой поданици в общинския център Павликени. Нещо, което си е чиста проба
брутално нарушаване на настоящото законодателство,
колкото и елегантно да го кажем.
Разбира се, цялата тази история си има своята разумна предистория.
През март 2013 година компанията на Гайтански - " Петрургия " ООД, взе за период от 35 години, кариерата за базалт в село Върбовка. Пет-шест години по-късно Гайтански и хората му стартират да изкупуват земя наедро, а през 2020 година част от истината стана обществено притежание: „ Петрургия “ ООД ще строи мегазавод за произвеждане на базалтови нишки. Инвестицията ще бъде в размер на към 250 млн. лева, ще бъдат разкрити над 300 нови работни места, а минималните заплати на работещите в новата облага ще бъдат много над междинната работна заплата за страната.
Логиката за появяването на въпросния цех тук е повече от шокираща: базалт с такива качества, с каквито е базалтът в недрата на Върбовка, имало единствено... на Марс! И на никое място другаде по земното ни кълбо. А спомагателните бъдещи изгоди за общината (според кмета Манолов, естествено) били повече от явни: прелестна прилежаща инфраструктура, невиждани до момента доходи от локални налози и такси, възкръсване на района и съживяване на летището в Горна Оряховица, създаване на специфична връзка с автомагистрала " Хемус " и така нататък
И внезапно се оказва, че вместо цялата тази чудноватост да бъде " съпроводена " от миницентрала на природен газ, като енергоизточник за потребностите на производството ще се употребява апаратура за горене на отпадък. Като това " внезапно " също няма нищо общо с настоящата нормативна уредба - единствено два дни преди така наречен публично разискване.
Заводът за каменна вата и
инсталацията за горене на отпадък ще са в пъпа на общината
- на километър-два западно от Върбовка, т.е. на десетина километра от общинския център Павликени.
От капиталовото предложение излиза наяве, че ще бъдат издигнати три поточни линии за каменна вата, всяка от които е с потенциал от по 5 тона на час. Те ще работят по 7500 часа годишно и ще създават общо 112 500 тона подготвена продукция. И най-после - дешифрираме единствено още един индикатор: 7500 работни часа на година значи тъкмо... 312.5 работни денонощия. От общо 365 денонощия в една календарна година.
Това последно конкретизиране е доста значимо, тъй като за сходни индустриални мощности е належащо колосално количество електрическа енергия. И тъй като тя ще идва само от горенето на отпадъци, работата въобще не е толкоз безобидна. Ще бъдат издигнати два котела, всеки от тях ще използва по 28 тона боклуци на час, т.е. двете " печки " ще гълтат по 1160 тона на денонощие.
За да добием съответна визия защо става дума, ще създадем още едно съпоставяне. Максималният това на един общоприет ТИР е към 30 тона. Тоест - за едно денонощие двата котела ще горят по 33 ТИР-а с отпадък!
И тук изниква резонния въпрос - от кое място една такава апаратура ще бъде захранвана? И от кое място ще идва този отпадък - от Европа, Азия или Африка? И кой ще управлява неговото качество и екологичната му сигурност - общинарите в Павликени или особено основана лаборатория, която също ще е на прехрана на Гайтански?
Поредната илюстрация за този нашенски модел лъсна преди десетина дни, когато стана ясно, че прислужниците на Темида от Административния съд в София за кой ли път са погалили нежно най-близкия сподвижник и съкровен бизнес-партньор на Ахмед Доган - Румен Гайтански-Вълка. И то не по какъв начин да е, а спасявайки от срутване потвърдено нелегално издигнатите прелести в Ловно стопанство " Искър ".
Очевидно тази поредна публична гаранция за недосегаемостта на Вълка е вдъхнала живот на идващото му бизнес начинание - посредством компанията „ Петрургия “ ООД да си построи апаратура за изгаряне на боклуци край Павликени. И тъй като той не е човек, който си играе на дребно, тази апаратура би трябвало да е доста по-голяма от софийската (на " Топлофикация София " ), която е планувано да гори по към 190 000 тона отпадък годишно. Или по 22.5 тона на час.
Според обществено известните инвеститорски планове, инсинераторът на Гайтански
ще гори по 56 тона отпадък на час, т.е. по 490 560 тона на година!
И това - посред Дунавската низина, по-известна по света като " Житницата на България ".
Меко казано планът, чието публично разискване беше на връх Богоявление (6 януари) хвърли жителите на Павликени и близките обитаеми места в суматоха. И това по никакъв начин не бе инцидентно, тъй като така наречен публично разискване ги свари неподготвени най-малко по две-три тематики: какви субстанции и съединения ще изхвърля в атмосферата завода за горене на боклук; какъв брой от тях ще са безвредни и какъв брой - нездравословни и отровни; по какъв начин въпросните газове ще се отразяват на здравето на децата и на възрастните; какви са заплахите пред земеделието и животновъдството; има ли заплаха " нещо " да замърки питейната вода и водата за напояване...
Емисари на вложителя се пробват да убедят популацията, че бъдещата апаратура ще е напълно безвредна, тъй като ще бъдат употребявани най-модерни австрийски и немски технологии, които няма да позволен и грам замърсяване на въздуха, почвите и водите. И, както си му е реда, едни от най-ревностните борци за осъществяване на концепцията са кмета на Павликени - инж. Емануил Манолов, и кмета на село Върбовка, на чиято територия ще бъде издигнат завода - Антон Антонов. Според тях начинанието на Гайтански не било рисково нито за околната среда, нито за здравето на съгражданите му.
Точно на противоположното мнение са природозащитните организации и по-информираните поданици на общината.
Данита Заричинова от екологичното съдружие " За земята " е безапелационна, че изгарянето на боклуци е извънредно рисково и е действителна опасност както за чистотата на въздуха, почвата и водите, по този начин и за здравето на хората. А най-големият и съответен проблем в тази ситуация е, че въобще не е ясно кой и по какъв начин ще управлява нездравословните излъчвания, в случай че построяването на инсинератора въпреки всичко завърши и той бъде пуснат в употреба.
Според нея, отчетът за оценка на въздействието върху околната среда изобщо не е бил подлаган на публично разискване в с. Върбовка и близките обитаеми места, а е бил възложен единствено на стеснен брой поданици в общинския център Павликени. Нещо, което си е чиста проба
брутално нарушаване на настоящото законодателство,
колкото и елегантно да го кажем.
Разбира се, цялата тази история си има своята разумна предистория.
През март 2013 година компанията на Гайтански - " Петрургия " ООД, взе за период от 35 години, кариерата за базалт в село Върбовка. Пет-шест години по-късно Гайтански и хората му стартират да изкупуват земя наедро, а през 2020 година част от истината стана обществено притежание: „ Петрургия “ ООД ще строи мегазавод за произвеждане на базалтови нишки. Инвестицията ще бъде в размер на към 250 млн. лева, ще бъдат разкрити над 300 нови работни места, а минималните заплати на работещите в новата облага ще бъдат много над междинната работна заплата за страната.
Логиката за появяването на въпросния цех тук е повече от шокираща: базалт с такива качества, с каквито е базалтът в недрата на Върбовка, имало единствено... на Марс! И на никое място другаде по земното ни кълбо. А спомагателните бъдещи изгоди за общината (според кмета Манолов, естествено) били повече от явни: прелестна прилежаща инфраструктура, невиждани до момента доходи от локални налози и такси, възкръсване на района и съживяване на летището в Горна Оряховица, създаване на специфична връзка с автомагистрала " Хемус " и така нататък
И внезапно се оказва, че вместо цялата тази чудноватост да бъде " съпроводена " от миницентрала на природен газ, като енергоизточник за потребностите на производството ще се употребява апаратура за горене на отпадък. Като това " внезапно " също няма нищо общо с настоящата нормативна уредба - единствено два дни преди така наречен публично разискване.
Заводът за каменна вата и
инсталацията за горене на отпадък ще са в пъпа на общината
- на километър-два западно от Върбовка, т.е. на десетина километра от общинския център Павликени.
От капиталовото предложение излиза наяве, че ще бъдат издигнати три поточни линии за каменна вата, всяка от които е с потенциал от по 5 тона на час. Те ще работят по 7500 часа годишно и ще създават общо 112 500 тона подготвена продукция. И най-после - дешифрираме единствено още един индикатор: 7500 работни часа на година значи тъкмо... 312.5 работни денонощия. От общо 365 денонощия в една календарна година.
Това последно конкретизиране е доста значимо, тъй като за сходни индустриални мощности е належащо колосално количество електрическа енергия. И тъй като тя ще идва само от горенето на отпадъци, работата въобще не е толкоз безобидна. Ще бъдат издигнати два котела, всеки от тях ще използва по 28 тона боклуци на час, т.е. двете " печки " ще гълтат по 1160 тона на денонощие.
За да добием съответна визия защо става дума, ще създадем още едно съпоставяне. Максималният това на един общоприет ТИР е към 30 тона. Тоест - за едно денонощие двата котела ще горят по 33 ТИР-а с отпадък!
И тук изниква резонния въпрос - от кое място една такава апаратура ще бъде захранвана? И от кое място ще идва този отпадък - от Европа, Азия или Африка? И кой ще управлява неговото качество и екологичната му сигурност - общинарите в Павликени или особено основана лаборатория, която също ще е на прехрана на Гайтански?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ