Иги Поп се завръща към рок корените си в нов албум
От кръстник на пънка до франкофонски артист - Иги Поп постоянно е правил непредвидени стъпки. Но той се завръща към корените си в хард рока благодарение на някои звезди от американската инди сцена, за чието основаване е оказал помощ.
Новият запис " Every Loser " включва китаристи и барабанисти, които са били част от рок братството през 80-те и 90-те години на предишния век: Дъф Маккейгън от Guns N " Roses, Стоун Госард от Pearl Jam, Дейв Наваро от Jane " s Addiction, Чад Смит от Red Hot Chili Peppers и неотдавна умрелия Тейлър Хокинс от Foo Fighters.
Енергията е явна още от първото парче, " Frenzy ", и всеки, който е видял 75-годишния рокаджия по време на неотдавнашното му международно турне, знае, че няма признаци на закъснение.
" Той в действителност е последният от мохиканите след кончината на Дейвид Бауи и Лу Рийд ", споделя Жил Шепс, съавтор на " Iggy Pop and The Stooges " и създател на френския му фенклуб.
Това трио работи в тясно съдействие през 70-те години на предишния век и спомага за определянето на актуалния различен рок, само че на Иги Поп му трябват доста години, с цел да доближи същото равнище на популярност като Боуи и Рийд.
" Иги Поп не беше приет в личната си страна - американската аудитория го подмина ", споделя Жан-Шарл Десгро, създател на книгата " Иги Поп: разтърсващ апел ".
Но от този момент насам той се трансформира в икона, защото истинската му група The Stooges и доста от соловите му записи се трансфораха в примери за идващите генерации актьори.
Завръщането към звученето, направило името му известно, заобиколено от възпитаници, " посвещава Иги като кръстник ", споделя Десгро.
През 90-те години на предишния век рокаджията изоставя метода си на живот, обвързван с тежки празненства.
" Виждах края на пътя ", споделя той пред " Ню Йорк Таймс " за решението си да се откаже от опиатите.
" Зъбите ми изпадаха, глезените ми се подуваха, музиката ми ставаше все по-абсурдна. "
В звукозаписната си кариера обаче той остава авантюрист, с албуми с говоримо слово като " Avenue B " от 1999 година или с нехарактерния за него джаз, въздържан албум " Free " от 2019 година
Той даже се е пробвал в някои френски шансони в " Apres " и дружно с Томас Дютронк във " Frenchy ".
" Той поведе почитателите в непредвидена посока с " Free " и тъкмо когато към този момент не чакаме от него рок, той се завръща в галоп ", споделя Шепс.
Разнообразието отразява обстоятелството, че музикантът, откакто десетилетия наред е търсил внимание с диви лудории на и отвън сцената, може да остави хората да дойдат при него.
" Когато започнах, търсенето беше доста едва ", споделя той пред " Ню Йорк Таймс ". " Сега имам повече от задоволително работа. " /БГНЕС, АФП
Новият запис " Every Loser " включва китаристи и барабанисти, които са били част от рок братството през 80-те и 90-те години на предишния век: Дъф Маккейгън от Guns N " Roses, Стоун Госард от Pearl Jam, Дейв Наваро от Jane " s Addiction, Чад Смит от Red Hot Chili Peppers и неотдавна умрелия Тейлър Хокинс от Foo Fighters.
Енергията е явна още от първото парче, " Frenzy ", и всеки, който е видял 75-годишния рокаджия по време на неотдавнашното му международно турне, знае, че няма признаци на закъснение.
" Той в действителност е последният от мохиканите след кончината на Дейвид Бауи и Лу Рийд ", споделя Жил Шепс, съавтор на " Iggy Pop and The Stooges " и създател на френския му фенклуб.
Това трио работи в тясно съдействие през 70-те години на предишния век и спомага за определянето на актуалния различен рок, само че на Иги Поп му трябват доста години, с цел да доближи същото равнище на популярност като Боуи и Рийд.
" Иги Поп не беше приет в личната си страна - американската аудитория го подмина ", споделя Жан-Шарл Десгро, създател на книгата " Иги Поп: разтърсващ апел ".
Но от този момент насам той се трансформира в икона, защото истинската му група The Stooges и доста от соловите му записи се трансфораха в примери за идващите генерации актьори.
Завръщането към звученето, направило името му известно, заобиколено от възпитаници, " посвещава Иги като кръстник ", споделя Десгро.
През 90-те години на предишния век рокаджията изоставя метода си на живот, обвързван с тежки празненства.
" Виждах края на пътя ", споделя той пред " Ню Йорк Таймс " за решението си да се откаже от опиатите.
" Зъбите ми изпадаха, глезените ми се подуваха, музиката ми ставаше все по-абсурдна. "
В звукозаписната си кариера обаче той остава авантюрист, с албуми с говоримо слово като " Avenue B " от 1999 година или с нехарактерния за него джаз, въздържан албум " Free " от 2019 година
Той даже се е пробвал в някои френски шансони в " Apres " и дружно с Томас Дютронк във " Frenchy ".
" Той поведе почитателите в непредвидена посока с " Free " и тъкмо когато към този момент не чакаме от него рок, той се завръща в галоп ", споделя Шепс.
Разнообразието отразява обстоятелството, че музикантът, откакто десетилетия наред е търсил внимание с диви лудории на и отвън сцената, може да остави хората да дойдат при него.
" Когато започнах, търсенето беше доста едва ", споделя той пред " Ню Йорк Таймс ". " Сега имам повече от задоволително работа. " /БГНЕС, АФП
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ