Предложение за промени в образованието - по 4 години за начално, основно и средно образование
От основно значение е по какъв начин ще се структурира цялата просветителна система
През 2016 година главното обучение беше свалено с една година и се завършваше след 7-ми клас. Почти 10 години по-късно специалистите регистрират отрицателни последствия от смяната и налице е готовността системата да се върне към модела 4 – 4 – 4, т.е. 4 - години начално, още 4 - главно и 4 - приблизително обучение, предава Нова тв.
Бившия учебен министър проф. Галин Цоков съобщи единодушие с тази смяна в предаването " Социална мрежа ". Според него тя стъпва на интернационалните съпоставения. Проведеното, взаимно с проф. Цоков, проучване демонстрира, че българското главно обучение е най-краткотрайното в Европа – едвам седем години, до момента в който всеобщо моделът е деветгодишен, а в пет страни – даже десетгодишен.
Това по-кратко образование води до внезапно понижаване на общообразователната подготовка.
" Стремим се към интернационален стандарт от към 7800 часа, а при нас са към 4200–4900. Това води до сплескване на материала и претоварване в прогимназията и гимназията ", разяснява професорът.
Според него точно това е една от аргументите за демотивацията на учениците, която " разумно се трансферира и към учителите ". Промените в разпределението на годините биха дали пространство за по-равномерно натоварване и действително учене, вместо " припускане по образователния материал ".
Проф. Цоков акцентира, че от основно значение е по какъв начин ще се структурира цялата просветителна система. Той даде образец с Полша, която преди 15 години усилва главните класове и единствено след десетилетие бележи внезапен прогрес в резултатите от тестванията на програмата PISA.
Специалистът счита, че претоварването на стратегиите е резултат и от остаряла политика на МОН, която би трябвало да се трансформира – образователните стратегии не трябва да се трансформират в посока още повече наличие, а към насърчаване на умения:
" Повече на практика задания, повече природонаучни дисциплини и устременост към компетентности, а не към възпроизвеждане на обстоятелства ".
Според него е значима функционалната просветеност. Според него казусът не е, че учениците " не знаят ", а че не могат да работят с текст, да задържат внимание, да мислят сериозно.
" Много постоянно решението на задачата е в самия текст, само че учениците не го откриват, тъй като не умеят да четат функционално ", изясни някогашният учебен министър.
Според проф. Цоков бъдещето на образованието е в холистичния модел, в който не се трансформира единствено един детайл, а всички елементи на системата – образователно наличие, способи на преподаване, оценяване и подготовката на учители – се развиват синхронно.
През 2016 година главното обучение беше свалено с една година и се завършваше след 7-ми клас. Почти 10 години по-късно специалистите регистрират отрицателни последствия от смяната и налице е готовността системата да се върне към модела 4 – 4 – 4, т.е. 4 - години начално, още 4 - главно и 4 - приблизително обучение, предава Нова тв.
Бившия учебен министър проф. Галин Цоков съобщи единодушие с тази смяна в предаването " Социална мрежа ". Според него тя стъпва на интернационалните съпоставения. Проведеното, взаимно с проф. Цоков, проучване демонстрира, че българското главно обучение е най-краткотрайното в Европа – едвам седем години, до момента в който всеобщо моделът е деветгодишен, а в пет страни – даже десетгодишен.
Това по-кратко образование води до внезапно понижаване на общообразователната подготовка.
" Стремим се към интернационален стандарт от към 7800 часа, а при нас са към 4200–4900. Това води до сплескване на материала и претоварване в прогимназията и гимназията ", разяснява професорът.
Според него точно това е една от аргументите за демотивацията на учениците, която " разумно се трансферира и към учителите ". Промените в разпределението на годините биха дали пространство за по-равномерно натоварване и действително учене, вместо " припускане по образователния материал ".
Проф. Цоков акцентира, че от основно значение е по какъв начин ще се структурира цялата просветителна система. Той даде образец с Полша, която преди 15 години усилва главните класове и единствено след десетилетие бележи внезапен прогрес в резултатите от тестванията на програмата PISA.
Специалистът счита, че претоварването на стратегиите е резултат и от остаряла политика на МОН, която би трябвало да се трансформира – образователните стратегии не трябва да се трансформират в посока още повече наличие, а към насърчаване на умения:
" Повече на практика задания, повече природонаучни дисциплини и устременост към компетентности, а не към възпроизвеждане на обстоятелства ".
Според него е значима функционалната просветеност. Според него казусът не е, че учениците " не знаят ", а че не могат да работят с текст, да задържат внимание, да мислят сериозно.
" Много постоянно решението на задачата е в самия текст, само че учениците не го откриват, тъй като не умеят да четат функционално ", изясни някогашният учебен министър.
Според проф. Цоков бъдещето на образованието е в холистичния модел, в който не се трансформира единствено един детайл, а всички елементи на системата – образователно наличие, способи на преподаване, оценяване и подготовката на учители – се развиват синхронно.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ