Димитър имаше мечтаният живот със собствен бизнес, но загуби всичко и от Дубай се озова в затвора в Бургас
От килията чете приказки по телефона на децата си всяка вечер
Възможно ли е силата на думите и бащината обич да пробие студените каменни зидове и железни решетки на затворническата килия? Това е историята на един нарушител, който откакто губи всичко, открива на най-тъжното място най-топлите думи.
Затворът в Бургас е един от най-строго охраняваните. Но зад високите каменни стени един баща всяка вечер чете приказки по телефона на своите деца. Приказки, които той самичък е написал. И даже печели литературни състезания.
„ Мили мои деца, имало едно време в далечно минало, още когато по земята се разхождали магьосници, положителни феи, дракони и великани - едно царство, което било толкоз богато и красиво, че навсякъде по земята се пеели песни за него. Но почнали яростни войни. Царството изпаднало в съсипия, тъй като там хората знаели по какъв начин да се обичат, а не да водят война. Те били ръководени от красива принцеса, а не от враждебен крал. Тя помолила нейния вълшебник да разсъни и извика злокобния змей, който самичък по себе си е можел да избави нейното кралство от съсипия. Войната завършила, само че това не било краят. Цената, която е трябвало да заплати принцесата е да се омъжи за злия змей ”.
„ Принцесата и Драконът ” е приказка с поука – че даже у най-страшния звяр дреме положителното. Въпросът е някой или нещо да го разсъни. Авторът на тази приказка е пандизчията Димитър Диков.
„ Лошият змей съм аз, който може би, откакто е съблякъл последната си кожа, е останало единствено положително в него ”, споделя Димитър.Той е наказан на 3 години затвор за компютърна машинация. И в килията разкрил непредвиден за себе си гений, с който печели първото място на литературния конкурс „ Коледни стремежи ”.
„ Потъвам малко повече в мисли, само че сядам и стартирам да ги изливам на хартия. После ги трансформирам в една история, която мога да изпратя на децата си. Малкият знае, че тате е в замъка, а огромната знае, че тате е готвач и готви ”, споделя Димитър.
До лятото на 2020 година той живее на пръв взор съвършен живот. Има частен бизнес, само че стъпва изкривено с компютърна машинация.
„ Всеки преди години искаше да бъде неприятно момче, както беше съвременно. Така и аз взех решение, само че в следствие изгубих. Изгубих най-важното - свободата ми, брака ми и открих разтуха в децата си. Може би като бях по-млад одобрявах нещата и си мислих, че по този метод ще бъда по-екстровертен, с тези пътувания, които имах в Дубай или където и да е ”, споделя Диков.
Така от Дубай дебаркирал в килията на Бургаския затвор. Признава, че изпитва позор от децата си.
„ Всяко дете би трябвало да се гордее с татко си. А в тази ситуация техният татко е позволил неточност ”, споделя той.
„ Ден преди сватбата пристигнала една интелигентна жена, която посъветвала принцесата да облече 10 булчински рокли една върху друга и да помоли дракона, когато смъква една рокля - той да смъква пласт от кожата си. Тя сваляла рокля, той пласт от кожата си. Докато най-после не се появил един хубав принц изпод ”.
„ Ако смяната я чакваме да пристигна, тя в никакъв случай няма да пристигна. Ти би трябвало да направиш всичко допустимо тя да пристигна при теб ”, споделя Диков.
До няколко месеца се надява да бъде освободен предварително. Веднага желае да се срещне с децата си. И ще продължи да написа, с цел да може приказките зад решетките да намерят пътя към свободата си.
„ Да издам няколко истории, които да разпратя на лишени от независимост, които нямат опция да си чуят децата. Едно такова писмо, една такава история могат да я адресират от името на бащата. Всеки един родител мисли за детето си ”, споделя той.
„ И заживели красиво и свободно. Мили мои дечица, не всеки неприятен змей от вътрешната страна е злобен. Когато имаме топли сърца и откровено желаем с тях, то чудесата се сбъдват. Бъдете щастливи! ”
източник: Нова телевизия
Възможно ли е силата на думите и бащината обич да пробие студените каменни зидове и железни решетки на затворническата килия? Това е историята на един нарушител, който откакто губи всичко, открива на най-тъжното място най-топлите думи.
Затворът в Бургас е един от най-строго охраняваните. Но зад високите каменни стени един баща всяка вечер чете приказки по телефона на своите деца. Приказки, които той самичък е написал. И даже печели литературни състезания.
„ Мили мои деца, имало едно време в далечно минало, още когато по земята се разхождали магьосници, положителни феи, дракони и великани - едно царство, което било толкоз богато и красиво, че навсякъде по земята се пеели песни за него. Но почнали яростни войни. Царството изпаднало в съсипия, тъй като там хората знаели по какъв начин да се обичат, а не да водят война. Те били ръководени от красива принцеса, а не от враждебен крал. Тя помолила нейния вълшебник да разсъни и извика злокобния змей, който самичък по себе си е можел да избави нейното кралство от съсипия. Войната завършила, само че това не било краят. Цената, която е трябвало да заплати принцесата е да се омъжи за злия змей ”.
„ Принцесата и Драконът ” е приказка с поука – че даже у най-страшния звяр дреме положителното. Въпросът е някой или нещо да го разсъни. Авторът на тази приказка е пандизчията Димитър Диков.
„ Лошият змей съм аз, който може би, откакто е съблякъл последната си кожа, е останало единствено положително в него ”, споделя Димитър.Той е наказан на 3 години затвор за компютърна машинация. И в килията разкрил непредвиден за себе си гений, с който печели първото място на литературния конкурс „ Коледни стремежи ”.
„ Потъвам малко повече в мисли, само че сядам и стартирам да ги изливам на хартия. После ги трансформирам в една история, която мога да изпратя на децата си. Малкият знае, че тате е в замъка, а огромната знае, че тате е готвач и готви ”, споделя Димитър.
До лятото на 2020 година той живее на пръв взор съвършен живот. Има частен бизнес, само че стъпва изкривено с компютърна машинация.
„ Всеки преди години искаше да бъде неприятно момче, както беше съвременно. Така и аз взех решение, само че в следствие изгубих. Изгубих най-важното - свободата ми, брака ми и открих разтуха в децата си. Може би като бях по-млад одобрявах нещата и си мислих, че по този метод ще бъда по-екстровертен, с тези пътувания, които имах в Дубай или където и да е ”, споделя Диков.
Така от Дубай дебаркирал в килията на Бургаския затвор. Признава, че изпитва позор от децата си.
„ Всяко дете би трябвало да се гордее с татко си. А в тази ситуация техният татко е позволил неточност ”, споделя той.
„ Ден преди сватбата пристигнала една интелигентна жена, която посъветвала принцесата да облече 10 булчински рокли една върху друга и да помоли дракона, когато смъква една рокля - той да смъква пласт от кожата си. Тя сваляла рокля, той пласт от кожата си. Докато най-после не се появил един хубав принц изпод ”.
„ Ако смяната я чакваме да пристигна, тя в никакъв случай няма да пристигна. Ти би трябвало да направиш всичко допустимо тя да пристигна при теб ”, споделя Диков.
До няколко месеца се надява да бъде освободен предварително. Веднага желае да се срещне с децата си. И ще продължи да написа, с цел да може приказките зад решетките да намерят пътя към свободата си.
„ Да издам няколко истории, които да разпратя на лишени от независимост, които нямат опция да си чуят децата. Едно такова писмо, една такава история могат да я адресират от името на бащата. Всеки един родител мисли за детето си ”, споделя той.
„ И заживели красиво и свободно. Мили мои дечица, не всеки неприятен змей от вътрешната страна е злобен. Когато имаме топли сърца и откровено желаем с тях, то чудесата се сбъдват. Бъдете щастливи! ”
източник: Нова телевизия
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ