От къде на народните разказвачи на български приказки, са хрумвали

...
От къде на народните разказвачи на български приказки, са хрумвали
Коментари Харесай

По следите на Змея от българските приказки и песни

От къде на националните разказвачи на български приказки, са хрумвали облиците на ламята и змея?

Дали тези митични същества са били метафора, с която са изобразявали някакво обществено събитие, да вземем за пример иго и насилничество, естествено събитие или в действителност са имали в поради някакъв същински голям звяр?

Думата змей има гръцки генезис δράκων, което значи „ огромна змия “. Драконът е описван като голямо, змиевидно, огнедишащо и крилато творение. И в българските приказки думата „ дракон ”, евентуално произлиза от думата змия. Названията „ ламя “ и „ фурия “ също имат гръцки генезис: λάμια – „ поглъщаща “ и χάλαζα, χάλαζι – „ градушка “.  Те с огромна възможност са същества разнообразни от змея и с тях са оприличавали естествени феномени.

В праисторически времена посредством митичните създания са описвани естествени феномени. Първобитните хора, като не можели да си обяснят нещо толкоз огромно, като естествените феномени и го обожествявали, или са си представяли явленията като големи същества.

В митовете по целия свят има богове, олицетворяващи избрани естествени феномени – слънцето, вятъра, гръмотевиците, зимата и така нататък В някои митологии божествата не са с човешки облици, а с облици на зверове. Това ненапълно потвърждава хипотезата за бурното човешко въображение и дава отговор, че тези митични същества са единствено метафора.

Но в случай че е единствено метафора, за какво са го описвали като създание, което доста прилича змей или динозавър? Как по този начин в нашият фолклор, сходно на митовете по целия свят са обитавали такива големи същества, със сходни характерности? Няма по какъв начин да е съвпадане, въображението на хората по цялата планета да има толкоз сходни детайли. Дракони се срещат в митологията на египтяни, индийци, шумери, вавилонци, ацтеки, австралийци, китайци, японци, юдеи, скандинавци, гърци, славяни и други

Когато едно поверие е изолирано, може да се сметне за плод на въображението. Но щом един претекст се повтаря, в него безусловно има парченце истина.

Азиатците и през днешния ден имат вяра в съществуването на драконите. Китайските митове описват за летящи същества, които живеели там преди пет хиляди години. Драконите са залегнали надълбоко в китайската митология, считат се за пазители на магията и владещи четирите стихии – земя, въздух, огън, вода. Драконът символизира мъдрост, достойнство и героизъм.

В Индия се споделя за “Хилядоглавия дракон ” Шаша, носещ на гърба си господ Вишну.

Друга догадка за митичните големи същества е, че са механически творения – летателни транспортни или военни средства. Това вероятно може да даде пояснение за какво бълват огън. Но в случай че това е истината, тя не е по-малко завладяваща. От къде в антични времена са пристигнали? От развита цивилизация на земята или от космоса?

И последната догадка за тези великански влечуги е още веднъж обвързвана с извънземна раса, която има подобен външен тип. В доста тайни теории се приказва за рептили, както и доста религиозни секти се покланят пред змиевидно или влечуговидно гигантско създание, постоянно наричано Сет. В полумитичното царство Куш, се кланяли на крилатата змия, а другаде на “пернатата змия ”. Змиевиден е и най-великият господ на античните маи – Кукулкан.

В египетските и халдейски и мексикански легенди, се споделя, че драконите се появили на Земята от тайнствени проходи, свързващи нашата планета с други сходни светове в небесата. В античните китайски книги написа, че драконите идват от “странни места, намиращи се оттатък небесните лимити ”.

Във доста предания драконите са носителите на знанието. Статуята на древногръцкия господ Ескулап, държащ чаша, към която се увива свещената змия, също символизира това. Тези претекстове припомнят за последователност сред цивилизации, а това за евентуална извънземна раса. При тази догадка, за змей може да се е считало както летателното тяло, по този начин и самите влечугоподопни инопланетяни. Със сигурност има неразбираеми моменти в човешката история, повдигащи въпроси от къде античните хора са придобили една или друга технология, по какъв начин са издигнати пирамидите, или за какво са нарисувани гигантските изображения в Наска. Следи от такива високо развити техологии се срещат или най-малко би трябвало да съществуват с цел да се изградят някои от чудесата на света.

Да се върнем отново към нашите приказки и песни. В тях змея е собственик на планината, страж на пещери или извори. Ламята или Халата, са облици на някакви бедствия. Те крадат плодовете на дърветата и опустошават реколтата. Съответно в битка с тези могъщи същества се появяват юнаци и герои.

Българите почитат Свети Георги умъртвил змея. Подобна сцена е изобразена и на известната забележителност – Мадарският конник. Змееборци са още св. Теодор Тирон, св. Марина, св. Михаил Воин, св. Йоаким Осоговски и предводителят на ангелските сили – св. архангел Михаил.

В доста приказки се споделя, че змея отвлича моми или изисква да му се дават на избран интервал от време. Каква концепция е заложена в този претекст? Защо тъкмо девици? В пояснение на този претекст, този акт може да изобразява подчиняване. Но за какво този могъщ грабител живее в планините. Ако е просто някой държател, той би живял огромен дворец. Ако е чужденец, би живял в далечни земи. Но на високо, това по-скоро приказва за някой покрай небето – господ, извънземен!? Ако живее в пещера, това приказва за тенденция към демонично творение или просто страж на съкровища. В приказките девиците биват изяждани от звяра. Това евентуално е служело за заплашване на младите девойки, да не скитат сами навън. Но в действителност задачата за похищението или предаването на момите е било за брак. И надлежно поколение?! И в азиатската митология се приказва за брак сред хора и дракони. Тук обяснението може да е метафора на политически акт на мир, посредством сродяване с по-могъщ зложелател (владетел, страна, раса).

Разнопосочността на приказките няма по какъв начин да ни води до обединен отговор.  

Змей Огнян, в съветските приказки Змей Горянин – обликът му се свързва с огъня – това може да е мълния подпалваща дървета, слънцето или изригващ вулкан. Като роднина на слънцето и като живеещ на високо, както и крилата му, може да значи че е дохвърчал от небето.
Мотивът за Змея, като страж на изворите може да се корени в преданията от някои региони на страната, че Змея бил облак идещ от планината и владеещ водната буря – дъждове порои, и обитаващ езера, кладенци и извори. Сигурно гледайки към облаците са виждали фигура на дракон измежду тях.

Защо все обликът на Змея сочи към небето или към някакъв загадъчен проход.

Учените хора са склонни да махнат с ръка на приказките и легендите, като на нещо несериозно и измислено, тъй като те имат потребност единствено от обстоятелства и доказателства.

Но би трябвало да се има в поради, че преди да има книжовност, хората са предавали знанията си точно посредством приказките. Разказвачите на приказки и митове са били тогавашните учени и историци – хората предаващи знанието. И явно сходно познание се е предавало на всички места по света. Случайност ли е?

Да разгледаме вероятността, хората да са измислили змейовете, виждайки кости на великански динозаври. Възможно е някои динозаври да са оживели до времето на появяването на първите хора. Но, в случай че по открити кости на динозаври, хората са си измислили драконите, по какъв начин е допустимо да знаят по какъв начин са изглеждали извън, откакто едвам със сегашните технологии може да се откри това? Въпреки това на всички места по света, хората вършат сходни описания на драконите по този начин все едно са ги виждали. Това може да приказва единствено за директна среща на въпросните същества с очевидци. Това значи, че дракони са съществували.

Защо обаче кости от динозаври са намирани, а на дракони не, макар, че би трябвало да са живели доста след динозаврите? Отговорът е, че не всички кости се резервират, в противоположен случай земята щеше да е зарината с кости на измрели животни. И въпреки всичко за какво най-малко един скелет на динозавър не е открит? Може да вземем за пример да са ги изгаряли…

В търсене на истината, се вижда че всяка догадка, ненадейно минава в друга. Всичко сочи, че е имало хора, срещали се с дракони. Сега въпросът е от кое място са се взели и къде са отишли…

Ако хората са оприличавали механически средства на дракони, за какво са ги описвали с люспи? Може би поради блестящия им цвят. Огромни, летящи, с крила, опашка, бълват огън и носят познания. Отвличат хора, евентуално девойки. Фактите се навързват.

Дали са били рептили или са изглеждали по различен метод може би не е значимо, щом всичко сочи, че са били извънземни. Възможно е да е имало два типа визити – от небето и посредством портали(тайни проходи). Така единият облик е на летящите дракони, а другият на змиевидните изпълзяващи същества.

И нашите земи не са били изключения. Явно се е случвало някоя мома да пристане на Змей или той ненадейно да я грабне от хорото.

И по този начин, колкото и необикновено да звучи идеят, че дракони са съществували, всичко сочи, че това е по този начин.

Източник: iskamdaznam.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР