Измисленият критерий реална конвергенция за еврозоната
От известно време всеки опит на български политик да повдигне тематиката за скорошно присъединение към еврозоната на България нормално се посреща от европейските политици с аргумента, че още е рано. Рано е, споделят тези политици, тъй като България, въпреки и да извършва номиналните критерии за участие, би трябвало да направи още старания за реализиране на така наречен " действителна конвергенция ".
Тази известна опорна точка за действителната конвергенция или доближаване на приходите към средноевропейските равнища сякаш се появи в последните 2-3 години откакто в няколко поредни интервала страната съумя да реализира Маастрихтските критерии за участие. Паралелно с това, крахът на КТБ от 2014 година сподели, че участие в еврозоната и в построявания в нея банков съюз с общ контрол над европейските банки по никакъв начин не е неприятна концепция. Така юристите за започване на развой на присъединение към еврозоната се умножиха последните години и към тях се причислиха както политици от множеството партии, по този начин и специалисти, представители на работодатели и синдикати, преподаватели и други
Последвалата дипломатическа атака този път бе посрещната от представители на Европейската комисия, ЕЦБ и други европейски институции с аргумента, че действителната конвергенция на българската стопанска система към тази на страните в еврозоната към момента не се е случила и би трябвало да изчакаме.
Тук е мястото да се каже, че подобен аршин като действителна конвергенция няма нито за еврозоната, нито за така наречен чакалня за еврозоната – Валутно-курсов механизъм 2 (ERM 2); надлежно няма и числови прагове за някакви индикатори, които се чака да се реализиран. Всъщност официални критерии за ERM 2 въобще няма и решението за допускане на една страна до валутнокурсовия механизъм е най-много политическо, със наложителната благословия на ЕЦБ.
Предвид това, " условието " за реализиране на действителна конвергенция е в действителност нещо като евфемизъм на отговор от вида " ще забележим, но по-скоро сега политически няма нужното единодушие ". Макар и да няма публична формулировка на " действителна конвергенция ", на стопански диалект този термин нормално се приравнява с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в стандарт на покупателна дарба (СПС). Т.е. това е мярка за благосъстоянието и приходите в една стопанска система, като приходите се преглеждат като опция за ползване. Стандартът на покупателна дарба пък дава опция за интернационалните съпоставения на тези приходи, като с едно евро в ППС можеш да си купиш едни и същи артикули и услуги във всички страни от Европейски Съюз.
Въпреки това дано за миг да приемем, че има някъде неофициален аршин за започване на процедура за присъединение към еврозоната, който се споделя " действително доближаване ". Нека по-късно да забележим по какъв начин са стояли по отношение на този " аршин " страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) сега, в който са били позволени в чакалнята на еврозоната и по този начин са почнали процеса по присъединение.
Страните от ЦИЕ, които се причислиха към еврозоната в последните няколко години, бяха позволени до чакалнята в интервала 2004-2005 година без изключение (виж таблицата по-долу).
Момент на присъединение към ERM-2 и еврозоната за определени страни-членки на Европейски Съюз
Влизане в ERM-2
Влизане в еврозона
Кипър
29.5.2005
1.1.2008
Естония
27.6.2004
1.1.2011
Латвия
2.5.2005
1.1.2014
Литва
27.5.2004
1.1.2015
Малта
2.5.2005
1.1.2008
Словакия
25.11.2005
1.1.2009
Словения
27.6.2004
1.1.2007
Източник: Европейска комисия, ЕЦБ
Ако изключим Малта и Кипър, защото те са с доста разнообразни стопански системи от тези в някогашните социалистически страни от ЦИЕ, то се вижда от втората таблица, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (в СПС) в Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения все още на тяхното присъединение е бил подобен с сегашния му размер за България (като % от междинното за ЕС). Единствено Словения се характеризира с осезаемо по-висок БВП/глава от популацията все още на присъединението си към валутнокурсовия механизъм, само че нейната стопанска система също е доста друга от тази на множеството други някогашни социалистически републики.
БВП/глава в стандарт на покупателна дарба (обеми), ЕС-28=100
Източник: Евростат
Предвид това, че Литва и Естония се причисляват към ERM-2 през май и юни 2004 година, към оня миг най-вероятно са били налични данни за БВП/глава в СПС за 2002 или в най-хубавия случай - някакви предварителни данни за 2003 година По тях, приходите в Литва са били на 42% (2002) или 47% (2003) от междинното за Европейски Съюз, а тези в Естония – на 47% (2002) или 51% от Брутният вътрешен продукт. Сходна е и обстановката с другата балтийска република, Латвия, която е позволена в ERM-2 през 2005 година Предходните две години преди включването ѝ в ERM-2 нейният БВП/глава е бил надлежно 43 и 46% от ЕС-28. В Словакия Брутният вътрешен продукт на глава в СПС бил 56-57% в двете години преди присъединение към ERM-2.
За съпоставяне, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България (в СПС) по последни данни (за 2016 г.) е 49% от ЕС-28. Вероятно през 2017 година е съумяло да трансферира и границата от 50% поради положителния напредък на стопанската система, който изпреварва с към 2 пъти междинния за Европейски Съюз. Оказва се, че сега България по " критерия " за действителна конвергенция даже стои по-добре от част от страните , включили се към ERM-2 и еврозоната в последните 15 години. Литва и Латвия са били в по-лоша от нас позиция по този аршин сега си на присъединение, а Естония е била в сходна обстановка като България. Единствено Словакия е била с по-високи приходи (56-57% от ЕС-28=100), само че даже и тук разликите с България не са кой знае какви. Разбира се, досега си на приемане на еврото (Естония – 2011, Латвия – 2014, Литва – 2015) БВП/глава в СПС за тези страни нараства сензитивно, с сред 15 и 25 пункта от ЕС-28=100. Въпросът тук обаче е за цената на приходите сега на допускане до ERM-2 и единствено този въпрос би трябвало да има значение за третирането на България и декларираните ѝ упоритости да бъде позволена до валутнокурсовия механизъм.
Ако би трябвало да обобщим, даже и да имаше (неофициален) аршин за действително доближаване на приходите към междинните стойности в Европейски Съюз, то България към този момент би трябвало да го е изпълнила. Това се вижда ясно от решението за допускането на балтийските страни до ERM-2 с по-ниски или сходни на сегашните равнища на приходите в България. Другото допустимо пояснение навлиза в полето на политическото двуличие и потреблението на евфемизми, зад които европейските политици (като множеството политици) всекидневно се крият. Кое от двете пояснения е меродавно ще разберем напълно скоро, в случай че българският министър на финансите извърши обещанието си и подаде документи за пускане на процедура по приемане на еврото до юни месец тази година.
*Весела Кръстанова е стажант в ИПИ
Тази известна опорна точка за действителната конвергенция или доближаване на приходите към средноевропейските равнища сякаш се появи в последните 2-3 години откакто в няколко поредни интервала страната съумя да реализира Маастрихтските критерии за участие. Паралелно с това, крахът на КТБ от 2014 година сподели, че участие в еврозоната и в построявания в нея банков съюз с общ контрол над европейските банки по никакъв начин не е неприятна концепция. Така юристите за започване на развой на присъединение към еврозоната се умножиха последните години и към тях се причислиха както политици от множеството партии, по този начин и специалисти, представители на работодатели и синдикати, преподаватели и други
Последвалата дипломатическа атака този път бе посрещната от представители на Европейската комисия, ЕЦБ и други европейски институции с аргумента, че действителната конвергенция на българската стопанска система към тази на страните в еврозоната към момента не се е случила и би трябвало да изчакаме.
Тук е мястото да се каже, че подобен аршин като действителна конвергенция няма нито за еврозоната, нито за така наречен чакалня за еврозоната – Валутно-курсов механизъм 2 (ERM 2); надлежно няма и числови прагове за някакви индикатори, които се чака да се реализиран. Всъщност официални критерии за ERM 2 въобще няма и решението за допускане на една страна до валутнокурсовия механизъм е най-много политическо, със наложителната благословия на ЕЦБ.
Предвид това, " условието " за реализиране на действителна конвергенция е в действителност нещо като евфемизъм на отговор от вида " ще забележим, но по-скоро сега политически няма нужното единодушие ". Макар и да няма публична формулировка на " действителна конвергенция ", на стопански диалект този термин нормално се приравнява с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в стандарт на покупателна дарба (СПС). Т.е. това е мярка за благосъстоянието и приходите в една стопанска система, като приходите се преглеждат като опция за ползване. Стандартът на покупателна дарба пък дава опция за интернационалните съпоставения на тези приходи, като с едно евро в ППС можеш да си купиш едни и същи артикули и услуги във всички страни от Европейски Съюз.
Въпреки това дано за миг да приемем, че има някъде неофициален аршин за започване на процедура за присъединение към еврозоната, който се споделя " действително доближаване ". Нека по-късно да забележим по какъв начин са стояли по отношение на този " аршин " страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) сега, в който са били позволени в чакалнята на еврозоната и по този начин са почнали процеса по присъединение.
Страните от ЦИЕ, които се причислиха към еврозоната в последните няколко години, бяха позволени до чакалнята в интервала 2004-2005 година без изключение (виж таблицата по-долу).
Момент на присъединение към ERM-2 и еврозоната за определени страни-членки на Европейски Съюз
Влизане в ERM-2
Влизане в еврозона
Кипър
29.5.2005
1.1.2008
Естония
27.6.2004
1.1.2011
Латвия
2.5.2005
1.1.2014
Литва
27.5.2004
1.1.2015
Малта
2.5.2005
1.1.2008
Словакия
25.11.2005
1.1.2009
Словения
27.6.2004
1.1.2007
Източник: Европейска комисия, ЕЦБ
Ако изключим Малта и Кипър, защото те са с доста разнообразни стопански системи от тези в някогашните социалистически страни от ЦИЕ, то се вижда от втората таблица, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (в СПС) в Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения все още на тяхното присъединение е бил подобен с сегашния му размер за България (като % от междинното за ЕС). Единствено Словения се характеризира с осезаемо по-висок БВП/глава от популацията все още на присъединението си към валутнокурсовия механизъм, само че нейната стопанска система също е доста друга от тази на множеството други някогашни социалистически републики.
БВП/глава в стандарт на покупателна дарба (обеми), ЕС-28=100
Източник: Евростат
Предвид това, че Литва и Естония се причисляват към ERM-2 през май и юни 2004 година, към оня миг най-вероятно са били налични данни за БВП/глава в СПС за 2002 или в най-хубавия случай - някакви предварителни данни за 2003 година По тях, приходите в Литва са били на 42% (2002) или 47% (2003) от междинното за Европейски Съюз, а тези в Естония – на 47% (2002) или 51% от Брутният вътрешен продукт. Сходна е и обстановката с другата балтийска република, Латвия, която е позволена в ERM-2 през 2005 година Предходните две години преди включването ѝ в ERM-2 нейният БВП/глава е бил надлежно 43 и 46% от ЕС-28. В Словакия Брутният вътрешен продукт на глава в СПС бил 56-57% в двете години преди присъединение към ERM-2.
За съпоставяне, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България (в СПС) по последни данни (за 2016 г.) е 49% от ЕС-28. Вероятно през 2017 година е съумяло да трансферира и границата от 50% поради положителния напредък на стопанската система, който изпреварва с към 2 пъти междинния за Европейски Съюз. Оказва се, че сега България по " критерия " за действителна конвергенция даже стои по-добре от част от страните , включили се към ERM-2 и еврозоната в последните 15 години. Литва и Латвия са били в по-лоша от нас позиция по този аршин сега си на присъединение, а Естония е била в сходна обстановка като България. Единствено Словакия е била с по-високи приходи (56-57% от ЕС-28=100), само че даже и тук разликите с България не са кой знае какви. Разбира се, досега си на приемане на еврото (Естония – 2011, Латвия – 2014, Литва – 2015) БВП/глава в СПС за тези страни нараства сензитивно, с сред 15 и 25 пункта от ЕС-28=100. Въпросът тук обаче е за цената на приходите сега на допускане до ERM-2 и единствено този въпрос би трябвало да има значение за третирането на България и декларираните ѝ упоритости да бъде позволена до валутнокурсовия механизъм.
Ако би трябвало да обобщим, даже и да имаше (неофициален) аршин за действително доближаване на приходите към междинните стойности в Европейски Съюз, то България към този момент би трябвало да го е изпълнила. Това се вижда ясно от решението за допускането на балтийските страни до ERM-2 с по-ниски или сходни на сегашните равнища на приходите в България. Другото допустимо пояснение навлиза в полето на политическото двуличие и потреблението на евфемизми, зад които европейските политици (като множеството политици) всекидневно се крият. Кое от двете пояснения е меродавно ще разберем напълно скоро, в случай че българският министър на финансите извърши обещанието си и подаде документи за пускане на процедура по приемане на еврото до юни месец тази година.
*Весела Кръстанова е стажант в ИПИ
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ