Командна демокрация ли? Плъзнаха слухове покрай случая „Сарафов“
От известно време пред мудии и в обществени изяви той все по-често показва чудноват команден жанр.
Да, Сарафов трябваше от дълго време да не е в кабинета на основния прокурор. Да, Висш съдебен съвет трябваше да се държи като висш кадрови орган с нужното достолепие, а не като тогавашното политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, което взимаше решения, спуснати от Първия – Тодор Живков или от Кремъл. Народната милиция също прилагаше командно-стресиращ стил за ред и сигурност посредством боязън. Успяваше.
Команди и санкции - това ли ни чака, когато стартира да действа кабинетът " Радев "?
„ Командна демокрация “ – има такава. Това е политическа система, при която демократичните процедури са официални, а властта се упражнява посредством команди „ от горната страна “. Повсеместен надзор и насила, осигуряващи командна икономика. Този модел постоянно се свързва с режими, където властта се концентрира в един човек и неговия стеснен кръг от доближени.
Иван Демерджиев стартира да командва още преди да е станал народен представител, нито вътрешен министър, за какъвто явно се стяга. Какво ще е откакто действително бъде овластен?
Най-лошия казармен нрав е прихванал и съдружникът на „ Прогресивна България “ и Радев водачът на Вътрешна македонска революционна организация Александър Каракачанов. Първите му мнения след изборите са " облечени " в недодялан език и дебелашки квалификации към избрана политическа мощ.
Острият, ядосан и поучителен звук не е подминал и известни фигури от „ Продължаваме промяната “. Мирослав Иванов, прочут и като „ брачният партньор на Лена Бориславова “, нападнал в мрежата сътрудници от обединението си. „ Лицемерието на Демократична България е просто нетърпимо! Просто към този момент не се търпи! “ Кресчендо. Проблем се оказват депутатски места и позиции. Хм…
„ Железният Феликс “ (Феликс Едмундович Дзержински, началник на контрареволюционния орган на руска Русия) обичал да споделя: „ Това, че не сте в пандиза, не е ваша заслуга, а наш пропуск “.
Този модел към момента възбужда нечии глави.
На въпросните лица напомням: Берлинската стена падна през 1989 година, тоталитарните режими, в това число и този у нас - също. Демократичният преход не мина безпрепятствено, премеждията се редуваха, тъпи политици се упражняваха на гъба ни, само че все пак сме в първите 50 страни по стандарт на живот, от над 200 в света. Светът е отворен за нас, което десетилетия наред бе единствено фантазия.
Наши политици да си падат по Тръмп, Путин, Си Дзинпин, Орбан. Мечтаят да ни приложат техният " опит ". Няма да ги огрее. Българите може елементарно да се доверяват на следващия " Спасител ", само че и бързо охладняват, когато се усетят излъгани.
Първи отпор на командния жанр на Демерджиев даде служебният правосъден министър Андрей Янкулов: „ Новият парламент може да реши проблема (със Сарафов) наместо Висш съдебен съвет с нормално законодателно деяние още в първите си дни. Нищо положително не може да ни чака като общество, в случай че, защото правосъдната система не е в положение да реши правния проблем със законността на основния ни прокурор, тръгнат да го вземат решение силово тези, които моментно държат монопола върху потреблението на държавно принуждение “.
Подобни реакции виждаме от магистрати и медии.
Съмненията за опит да се постанова нападателен жанр на държание, ще бъдат избрани от спечелилите на изборите като спекулации. Ще чуем, че не може да се борят олигархията и корупцията с „ глезене с перце “.
Прави са, само че методите и образците са други. В Италия решаването на този тежък проблем стартира да се взема решение с интервенция „ Чести ръце “ през 90-те години. Чрез съблюдаване на закона. Хиляди от веригата престъпност до върховете на политиката са изправени пред съда, доста от тях излежяват присъди.
В Съединени американски щати от 1970 година работи законът RICO за битка с мафията и корупцията. Само за месец тогава са задържани и предадени на съда над 2500 лица, свързани с мафията. Между тях, с изключение на членовете на незаконни семейства, са още магистрати, политици, полицейски шефове и прочие Висши военни, служители на реда и политици, забъркани в незаконни дейности по време на Виетнамската война, към момента са в пандиза. Които са живи, несъмнено.
Има и различен модел – съветският. Там нарочените от едноличния режим на Путин като „ неприятни “ падат от балкони и по стълби, получават ненадейно инфаркт в първокласни хотели, самоубиват ги или изчезват безследно.
Обещанията за „ връщане страната на хората “ от Румен Радев и компания звучат прелестно. Всички желаят това да се случи, въпреки да не е ясно, какво значи „ страна на хората “. Имаше не толкоз от дълго време „ тирания на пролетариата “, която погуби милиони от народа, упрекнати за „ врагове на народа “ и „ врагове с партиен билет “.
Тепърва ще се води полемика за модела на ръководство, който ще постанова досегашният президент и евентуално предстоящ министър председател. Надявам се критикуващите някои дейности на новата власт да не бъдат етикирани като „ задгранични сътрудници “ или НЕпатриоти.
Да забележим.
Емил Азар
Да, Сарафов трябваше от дълго време да не е в кабинета на основния прокурор. Да, Висш съдебен съвет трябваше да се държи като висш кадрови орган с нужното достолепие, а не като тогавашното политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, което взимаше решения, спуснати от Първия – Тодор Живков или от Кремъл. Народната милиция също прилагаше командно-стресиращ стил за ред и сигурност посредством боязън. Успяваше.
Команди и санкции - това ли ни чака, когато стартира да действа кабинетът " Радев "?
„ Командна демокрация “ – има такава. Това е политическа система, при която демократичните процедури са официални, а властта се упражнява посредством команди „ от горната страна “. Повсеместен надзор и насила, осигуряващи командна икономика. Този модел постоянно се свързва с режими, където властта се концентрира в един човек и неговия стеснен кръг от доближени.
Иван Демерджиев стартира да командва още преди да е станал народен представител, нито вътрешен министър, за какъвто явно се стяга. Какво ще е откакто действително бъде овластен?
Най-лошия казармен нрав е прихванал и съдружникът на „ Прогресивна България “ и Радев водачът на Вътрешна македонска революционна организация Александър Каракачанов. Първите му мнения след изборите са " облечени " в недодялан език и дебелашки квалификации към избрана политическа мощ.
Острият, ядосан и поучителен звук не е подминал и известни фигури от „ Продължаваме промяната “. Мирослав Иванов, прочут и като „ брачният партньор на Лена Бориславова “, нападнал в мрежата сътрудници от обединението си. „ Лицемерието на Демократична България е просто нетърпимо! Просто към този момент не се търпи! “ Кресчендо. Проблем се оказват депутатски места и позиции. Хм…
„ Железният Феликс “ (Феликс Едмундович Дзержински, началник на контрареволюционния орган на руска Русия) обичал да споделя: „ Това, че не сте в пандиза, не е ваша заслуга, а наш пропуск “.
Този модел към момента възбужда нечии глави.
На въпросните лица напомням: Берлинската стена падна през 1989 година, тоталитарните режими, в това число и този у нас - също. Демократичният преход не мина безпрепятствено, премеждията се редуваха, тъпи политици се упражняваха на гъба ни, само че все пак сме в първите 50 страни по стандарт на живот, от над 200 в света. Светът е отворен за нас, което десетилетия наред бе единствено фантазия.
Наши политици да си падат по Тръмп, Путин, Си Дзинпин, Орбан. Мечтаят да ни приложат техният " опит ". Няма да ги огрее. Българите може елементарно да се доверяват на следващия " Спасител ", само че и бързо охладняват, когато се усетят излъгани.
Първи отпор на командния жанр на Демерджиев даде служебният правосъден министър Андрей Янкулов: „ Новият парламент може да реши проблема (със Сарафов) наместо Висш съдебен съвет с нормално законодателно деяние още в първите си дни. Нищо положително не може да ни чака като общество, в случай че, защото правосъдната система не е в положение да реши правния проблем със законността на основния ни прокурор, тръгнат да го вземат решение силово тези, които моментно държат монопола върху потреблението на държавно принуждение “.
Подобни реакции виждаме от магистрати и медии.
Съмненията за опит да се постанова нападателен жанр на държание, ще бъдат избрани от спечелилите на изборите като спекулации. Ще чуем, че не може да се борят олигархията и корупцията с „ глезене с перце “.
Прави са, само че методите и образците са други. В Италия решаването на този тежък проблем стартира да се взема решение с интервенция „ Чести ръце “ през 90-те години. Чрез съблюдаване на закона. Хиляди от веригата престъпност до върховете на политиката са изправени пред съда, доста от тях излежяват присъди.
В Съединени американски щати от 1970 година работи законът RICO за битка с мафията и корупцията. Само за месец тогава са задържани и предадени на съда над 2500 лица, свързани с мафията. Между тях, с изключение на членовете на незаконни семейства, са още магистрати, политици, полицейски шефове и прочие Висши военни, служители на реда и политици, забъркани в незаконни дейности по време на Виетнамската война, към момента са в пандиза. Които са живи, несъмнено.
Има и различен модел – съветският. Там нарочените от едноличния режим на Путин като „ неприятни “ падат от балкони и по стълби, получават ненадейно инфаркт в първокласни хотели, самоубиват ги или изчезват безследно.
Обещанията за „ връщане страната на хората “ от Румен Радев и компания звучат прелестно. Всички желаят това да се случи, въпреки да не е ясно, какво значи „ страна на хората “. Имаше не толкоз от дълго време „ тирания на пролетариата “, която погуби милиони от народа, упрекнати за „ врагове на народа “ и „ врагове с партиен билет “.
Тепърва ще се води полемика за модела на ръководство, който ще постанова досегашният президент и евентуално предстоящ министър председател. Надявам се критикуващите някои дейности на новата власт да не бъдат етикирани като „ задгранични сътрудници “ или НЕпатриоти.
Да забележим.
Емил Азар
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ