Семейство възроди стари занаятчийски сирена, зрели в кратунка, стомна и глина
От инженерната физика до крутмача и сиренето в дамаджана: историята на Добрина и Кирил от с. Крепост
Семейството, което даде нов живот на остарели занаятчийски сирена, ги показва за пръв път на 23 август в Пловдивско
В дребното хасковско село Крепост една фамилна традиция оживява още веднъж - приготвянето на остарели занаятчийски сирена като крутмач, сирене в дамаджана, в кратунка, в глина и в гърне. Добрина Делчева и брачният партньор й Кирил Кирев от години работят по възобновяване на старите предписания, като прибавят и съвременен прочит на някои от тях. Резултатът на труда им са, които ще бъдат показани за пръв път на 23 август във „ Вълшебната гора " в пловдивското село Виница, в композиция с подбрани виновност от шест мазета в Южен Сакар.
Нов живот на село
Добрина е инженер-физик по обучение, само че животът я води по различен път. След години работа по замерването на фактори на работната среда във компании в Хасково и Пловдив, недоброто възнаграждение и неналичието на развиване я карат да се откаже от специалността си. Хобито ѝ - дърворезбата, се трансформира в главен занаят за семейството. Работи главно с липа, прави кукерски маски, табелки, а по-късно - лампи и арт произведения от дърво.
Съпругът ѝ Кирил, химик по обучение, през днешния ден работи като стругар и е изобилен източник на хрумвания. Заедно с децата - 12-годишната Диана и 9-годишният Калоян - вземат решение малко преди пандемията да се върнат в с. Крепост и да стартират сами да създават храната си. „ Като сме на село, най-малко всичко да е домашно - от сиренето и маслото, до плодовете и зеленчуците ", споделя Добрина.
От крутмача до сиренето в кратунка
В селото фамилията стартира да опитва - с крутмач, със сирене в гърненца и кратунки. Добрина си спомня от детските си години по какъв начин пълнели стомни със сирене, нанизвали ги на въже и ги пускали в ледените води на кладенците. Това я въодушевява да възвърне и тази рецепта.
Трудно е да се слагат ясни граници сред продуктите от овче мляко крутмач, катък, крокмач, ахчак и сирене в дамаджана, тъй като във всеки завършек на България те са с близки предписания, само че си имат свои имена и технология. В Хасковско назовават продукта крутмач - домашно кремообразно сирене, което се прави от стародойно мляко в края на лятото, когато завършва лактацията на овцете. Оставя се да ферментира, заровено в земята. За Добрина Делчева това не е просто рецепта, а завещание от баба й Петрана: „ Като бях дете, гледахме животни и постоянно имахме на трапезата си единствено домашно сирене - първо козе, след това краве. Купено сирене не познавах. По-късно баба ми ме научи по какъв начин да върша крутмач - по какъв начин се вари млякото, по какъв начин се осолява най-после, по какъв начин се заравят бурканите в земята сред пясък и ръженца - плява от ръж. Днес ръж не се отглежда по нашия край, по тази причина я заменихме с пшенична плява. " Вдъхновението за фамилията идва и от пътувания и диалози с майстори сиренари и другари - по този начин се раждат нови усети - крутмач с рикота, която омекотява усета на сиренето, сирене с пчелен прашец, брънза в кратунка, краве сирене в глина - въодушевено от италианска технология, само че обгърнато в глина, добита от село Крепост, и българско масло от черен кимион, създавано от димитровградчанина Пламен Солаков.
Традиция с ново лице
Добрина и Кирил постоянно вземат участие във фестивали и събори, където показват свои дърворезби и занаятчийски сирена. Така локалната традиция среща новаторството. Децата им оказват помощ във всичко - бъркат млякото, пълнят бурканите, учат се на поминък.
„ Имам крутмач на три години - не е мръднал. Сякаш самото време го пази ", споделя Добрина.
Крутмачът е един от продуктите, които тя ще показа във на 23 август от 19 часа, дружно с козе сирене в зехтин и босилек със сушени чери домати, овче сирене в гърне с черен кимион, краве сирене, зряло в кратунка с пчелен прашец, краве сирене с масло от черен кимион, обгърнато в глина и овче сирене в дамаджана. Всяко сирене ще бъде съчетано с бели, червени виновност и розета от шест мазета в Южен Сакар по време на майсторски клас, воден от винения специалист Таня Аврамова, с над 10 години опит в представянето на българските виновност и тяхната връзка с храната. А началник готвачът Иван Вълков, който има интерес към ферментите, хляба с мая и локалната сезонна храна, ще подготви вечеря от домакински самун с мая, салата от розов домат, крутмач, печени чушки и билково песто, качамак с манатарки и мус от сирена, руладин с царевично пюре и сирене с черен кимион, чийзкейк с рачел от тиква и рикотата на Добрина Дeлчева.
Така историята на Добрина и Кирил е образец по какъв начин едно семейство връща към живот старинните занаятчийски сирена и ги трансформира в ново начало. Между дърворезбата, млякото, глината и кратунките, през днешния ден зрее не просто сирене, а мост сред поколенията.
Семейството, което даде нов живот на остарели занаятчийски сирена, ги показва за пръв път на 23 август в Пловдивско
В дребното хасковско село Крепост една фамилна традиция оживява още веднъж - приготвянето на остарели занаятчийски сирена като крутмач, сирене в дамаджана, в кратунка, в глина и в гърне. Добрина Делчева и брачният партньор й Кирил Кирев от години работят по възобновяване на старите предписания, като прибавят и съвременен прочит на някои от тях. Резултатът на труда им са, които ще бъдат показани за пръв път на 23 август във „ Вълшебната гора " в пловдивското село Виница, в композиция с подбрани виновност от шест мазета в Южен Сакар.
Нов живот на село
Добрина е инженер-физик по обучение, само че животът я води по различен път. След години работа по замерването на фактори на работната среда във компании в Хасково и Пловдив, недоброто възнаграждение и неналичието на развиване я карат да се откаже от специалността си. Хобито ѝ - дърворезбата, се трансформира в главен занаят за семейството. Работи главно с липа, прави кукерски маски, табелки, а по-късно - лампи и арт произведения от дърво.
Съпругът ѝ Кирил, химик по обучение, през днешния ден работи като стругар и е изобилен източник на хрумвания. Заедно с децата - 12-годишната Диана и 9-годишният Калоян - вземат решение малко преди пандемията да се върнат в с. Крепост и да стартират сами да създават храната си. „ Като сме на село, най-малко всичко да е домашно - от сиренето и маслото, до плодовете и зеленчуците ", споделя Добрина.
От крутмача до сиренето в кратунка
В селото фамилията стартира да опитва - с крутмач, със сирене в гърненца и кратунки. Добрина си спомня от детските си години по какъв начин пълнели стомни със сирене, нанизвали ги на въже и ги пускали в ледените води на кладенците. Това я въодушевява да възвърне и тази рецепта.
Трудно е да се слагат ясни граници сред продуктите от овче мляко крутмач, катък, крокмач, ахчак и сирене в дамаджана, тъй като във всеки завършек на България те са с близки предписания, само че си имат свои имена и технология. В Хасковско назовават продукта крутмач - домашно кремообразно сирене, което се прави от стародойно мляко в края на лятото, когато завършва лактацията на овцете. Оставя се да ферментира, заровено в земята. За Добрина Делчева това не е просто рецепта, а завещание от баба й Петрана: „ Като бях дете, гледахме животни и постоянно имахме на трапезата си единствено домашно сирене - първо козе, след това краве. Купено сирене не познавах. По-късно баба ми ме научи по какъв начин да върша крутмач - по какъв начин се вари млякото, по какъв начин се осолява най-после, по какъв начин се заравят бурканите в земята сред пясък и ръженца - плява от ръж. Днес ръж не се отглежда по нашия край, по тази причина я заменихме с пшенична плява. " Вдъхновението за фамилията идва и от пътувания и диалози с майстори сиренари и другари - по този начин се раждат нови усети - крутмач с рикота, която омекотява усета на сиренето, сирене с пчелен прашец, брънза в кратунка, краве сирене в глина - въодушевено от италианска технология, само че обгърнато в глина, добита от село Крепост, и българско масло от черен кимион, създавано от димитровградчанина Пламен Солаков.
Традиция с ново лице
Добрина и Кирил постоянно вземат участие във фестивали и събори, където показват свои дърворезби и занаятчийски сирена. Така локалната традиция среща новаторството. Децата им оказват помощ във всичко - бъркат млякото, пълнят бурканите, учат се на поминък.
„ Имам крутмач на три години - не е мръднал. Сякаш самото време го пази ", споделя Добрина.
Крутмачът е един от продуктите, които тя ще показа във на 23 август от 19 часа, дружно с козе сирене в зехтин и босилек със сушени чери домати, овче сирене в гърне с черен кимион, краве сирене, зряло в кратунка с пчелен прашец, краве сирене с масло от черен кимион, обгърнато в глина и овче сирене в дамаджана. Всяко сирене ще бъде съчетано с бели, червени виновност и розета от шест мазета в Южен Сакар по време на майсторски клас, воден от винения специалист Таня Аврамова, с над 10 години опит в представянето на българските виновност и тяхната връзка с храната. А началник готвачът Иван Вълков, който има интерес към ферментите, хляба с мая и локалната сезонна храна, ще подготви вечеря от домакински самун с мая, салата от розов домат, крутмач, печени чушки и билково песто, качамак с манатарки и мус от сирена, руладин с царевично пюре и сирене с черен кимион, чийзкейк с рачел от тиква и рикотата на Добрина Дeлчева.
Така историята на Добрина и Кирил е образец по какъв начин едно семейство връща към живот старинните занаятчийски сирена и ги трансформира в ново начало. Между дърворезбата, млякото, глината и кратунките, през днешния ден зрее не просто сирене, а мост сред поколенията.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ