От името на нашата организация, считаме за важно да изразим

От името на нашата организация, считаме за значимо да изразим своята позиция, угриженост и противоречие с редица параметри и оферти, заложени в проектобюджета на Република България за 2026 година. За нас, като представителна организация за бизнеса и за двустранното икономическо съдействие, сходни ограничения рискуват да нанесат вреди освен върху частния бранш, само че и върху виталния стандарт на необятни пластове от популацията.

Основни претекстове за противоречие

Увеличение на осигурителната тежест – непостижимо задължение за бизнеса
В плана е заложено нарастване на пенсионната вноска с 2 процентни пункта.
Това решение ще се отрази директно върху разноските на работодателите и вероятно ще редуцира конкурентоспособността на бизнеса, изключително в индустриалния и експортно насочените браншове. Освен това, слага напън върху ценовата непоклатимост и маржовете на дребните и междинни предприятия.Увеличение на налога върху дивидентите – риск за капиталовата среда и предприемачеството
Тази мярка ще се отрази директно на предприемаческия климат и ще усили административната и данъчна тежест върху дребните и междинни предприятия – главен мотор на българската стопанска система.Данъкът върху дивидентите е знак за предвидимост и непоклатимост на бизнес средата. Като билатерална камара, която е директно ангажирана и с задгранични бизнес сътрудници, считаме, че удвояването му в миг на икономическа неустановеност ще изпрати негативен сигнал към задграничните вложители, в това число към румънския бизнес, който през последните години разшириприсъствието си в България.Повишаване на оптималния застрахователен приход
Заложеното в проектобюджета нарастване на оптималната месечна осигурителна база води до в допълнение повишаване на осигурителните вноски при по-високи приходи, което визира освен работодателите, само че и привлекателността на българския трудов пазар за висококвалифицираните жители.Недостатъчни доходи, високи дефицити и неяснота
Експерти предизвестяват, че проектобюджетът не е съпроводен от безапелационни и транспарантни прогнози за доходи и цялостно съдържателно обосновани механизми за покриване на недостига. Самият Фискален съвет е установил, че цифрите евентуално са манипулирани при показване на конвергентните отчети. Това поражда сериозен риск за доверие и непоклатимост както на вътрешната, по този начин и на интернационалната сцена.Липса на структурни промени и риск от инфлационен напън
Въпреки че проектобюджетът залага релативно високи обществени разноски, той не съдържа създадени основни структурни промени в пенсионната система, опазването на здравето, правосъдната система и изискванията за вложение. Повишаването на разноските без промени има капацитет за основаване на инфлационно налягане, което да задуши покупателната дарба на популацията.

Нашите претенции и рекомендации

В качеството ни на организация, която работи за стабилно развиване на частния бранш и за консолидиране на българо-румънските стопански връзки, предлагаме следните основни корекции:

Отмяна или значително понижаване на плануваното нарастване на пенсионната вноска, като се търсят различни източници за приходите на системата.Спазване на законово плануванаъа стойност на минималната работна заплата (по формула), без прибързани политически ремонти.Въвеждане на изчерпателна бистрота при прогнозиране на доходи и разноски, обществено разискване с присъединяване на бизнес организации и академичната общественост.Приемане на действителна реформационна стратегия – в опазването на здравето, пенсионната система, правосъдната система – и гарантиране, че бюджетът подтиква вложенията, а освен консуматорството.Провеждане на обществен разговор – в това число с работодателски, синдикални и цивилен представители – преди окончателното приемане на бюджета.

В умозаключение Българо-румънската комерсиална камара декларира, че не може да поддържа бюджет, който рискува да понижи конкурентоспособността на бизнеса, да отслаби приходите на хората и да способства за обществена неустойчивост. Очакваме от държавното управление и Народното събрание да отговорят на тези причини и да подхващат нужните корекции преди окончателното приемане на законопроекта.

Считаме, че един добър бюджет не е цел самичък по себе си, а инструмент за стимулиране на резистентен напредък, правдивост и доверие сред жители, бизнес и държавна власт.

Позиции на други работодателски организации

БРАИТ (Българска работодателска организация новаторски технологии)

Вместо устременост към промени и дейно ръководство на обществените средства, планът разчита на механично увеличение на приходите посредством по-високи осигурителни тежести и разширение на разноските. Това е кратковременен метод, който ще докара до по-слаба икономическа интензивност, а не до стабилно финансиране на системите.

Когато бизнесът не знае какви ще бъдат осигурителните и данъчните параметри година напред, вложенията се отсрочват, а растежът се забавя.

Българските предприятия към този момент губят конкурентно преимущество по отношение на страни с по-ниски разноски, а за някои трудоинтензивни браншове този резултат може да е сериозен.

Вместо старания за надзор, понижаване на злоупотребите и електронни механизми за следене, тежестта се трансферира върху тези, които съблюдават закона.

В своята позиция БРАИТ предлага съответни други възможности на държавния метод в: осигурителната политика (спиране на повишението на вноските, промяна на пенсионните фондове); успеваемостта на разноските (независим одит на всички бюджетни структури, обвързване на заплатите в обществения бранш с резултати); капиталовата среда (данъчни тласъци за реинвестирана облага, софтуерно възобновяване и нововъведения, ускорена процедура за финансови разходи); разговора (минимум 60 дни за мнения по промени, които засягат разноските на бизнеса).

БСК (Българска стопанска камара)

През тази година се чака да бъдат събрани 175 млн. лева от налога върху дивидентите, до момента в който през 2026 година са разчетени 665 млн. лева (340 млн. евро) от него. По наша оценка, тези пари са нереалистични. Повишаването на данъчната тежест постоянно води и до повишение на склонността към отклоняване от данъчно облагане.

Новото условие търговците да употребяват единствено програмен продукт, който е включен в обществения указател на Национална агенция за приходите, е следващата административна тежест за микро- и дребния бизнес.

Остава без отговор въпросът до каква степен нарастването на осигурителните вноски ще има резултат и върху адекватността на размера на пенсиите и останалите компенсации в дълготраен проект. Предложението се прави в доста къс период преди използването му, което опонира на декларираните от държавното управление планове да обезпечи предвидимост за бизнеса.

АОБР (Асоциация на организациите на българските работодатели)

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изрично възразява против практиката от последните години планът на държавния бюджет да се изпраща в последния миг, с часове за мнения вместо рационални периоди. Предвид гореизложеното, стигаме до умозаключение, че неуместно късите периоди (под 24 часа за съвещание на Комисията по бюджетна политика към НСТС и едвам денонощие преди съвещанието на НСТС) не са „ техническа “ неточност, а умишлено употребен инструмент за заобикаляне на публичния спор. Това е изцяло недопустимо – само необятната гласност и действителното публично разискване могат да подсигуряват, че е изработен най-малко опит за търсене на консенсус по въпроси, които засягат българския бизнес и българските жители.

АОБР изрично се опълчва на отхвърли от промени и на неналичието на ограничения за успеваемост на обществените разноски, както и на отстъплението от неведнъж декларирания ангажимент за непромяна на данъчно-осигурителната система. Повишаването на осигурителните вноски с 2 процентни пункта (над 10% растеж на разхода за осигурителни вноски за фонд “Пенсии “) и двукратното нарастване на налога върху дивидента са дейности в противоположната посока и ще провокират верига от необратими процеси: отлив на вложения, повишаване на сивата стопанска система, утежняване на конкурентоспособността на стопанската система, растеж на инфлацията, закъснение на икономическия напредък и в последна сметка ще ерозират приходите в бюджета, вместо да ги стабилизират. АОБР упорства за реалистични периоди и обществени разисквания на плана преди внасяне в Народно събрание, както и за отдръпване на желанията за увеличение на данъчно-осигурителната тежест.