Радослав Илиев: За първи път от 17 века България има фестива...
от Илко Цанев
.............
Античният спектакъл е извънредно покрай актуалното всекидневно живеене
Пловдивчани ще могат гратис на 3 и 4 април да гледат осем доста забавни и разнообразни спектакъла
------------
- Какво стои зад концепцията за основаване на фестивал за древен спектакъл?
- Три са концепциите, довели до начинанието. Първата е обвързвана със самото място - Античният спектакъл на античния Филипополис е най-големият и непокътнат в България. Затова е най-естественото място за осъществяване на фестивал за антични постановки и за театралните трупи, които ги показват. Разбира се, на тази сцена са поставяни и други антични театри: спектакълът " Одисей " на Драматичен спектакъл - Пловдив, а също “Медея ” и “Антигона ”. Но от средата на Късната древност преди 17-18 века, когато античният Филипополис е спрял да съществува, в днешните български земи не се е провеждал фестивал за антични театри.
Следващите две хрумвания са свързани с нашия патрон - Огнян Радев. Неговата персона е залегнала в концепцията за паметта за античните. Самият той беше типичен лингвист, преводач на текстове от старогръцки език, началник на единствената за времето си достоверна натрупа за древен спектакъл, заместник-директор на Националната гимназия за антични езици и култури и подстрекател за доста от своите възпитаници. Част от тях са членове на журито на фестивала: Самуел Финци, Явор Гърдев, доцент Николай Гочев, Георги Тенев, Ани Васева, Христо Намлиев. Аз самият и моите сътрудници, с които организираме трупата за древен спектакъл “Огнян Радев ”, също сме негови възпитаници. Но също по този начин ние всички сме и негови съидейници.
Затова и третата концепция - за близостта сред двете столетия - Античност и Съвремие, напълно органично участва в концепцията ни за фестивала. Според Огнян Радев античното завещание не е нещо прашно, остаряло, събрано в огромни книги или музейни витрини, а е нещо живо. Античният спектакъл, който става сцена на антични текстове, философия, мисли, литература, дух и просвета, на пръв взор наподобява като елитарно и затворено пространство единствено за стеснен кръг от хора. Но в действителност той е извънредно покрай това, което назоваваме модерно, всекидневно живеене.
Настоящият ни обичай, мисли, връзки, добродетели, недостатъци, низости са стряскащо близки с това, което е вълнувало хората преди 25 века. Тази непосредственост ни дава неповторимата опция да погледнем в профил нашата лична обстановка. И тук не приказвам единствено за театъра и изкуството, а и за публичния или за персоналния ни живот - да откриеш, че се намираш в подтекст, който не се случва за първи път, а се е случвал и преди 500, 1000, 2500 години. Това приземяване единствено по себе си носи мъдрост и естетика.
- Защо тъкмо EX MACHINA?
- EX MACHINA е част от известната фраза на латински Deus ex machina, която в превод значи “Бог от машината ”, и е употребена в древногръцкия и древноримския спектакъл като част от сценографията. При безизходна обстановка в трагичното деяние артисти в функциите на богове са спускани благодарение на кран - прочут като “механе ”, на сцената, с цел да предложат разрешаване на казуса. По този метод „ Бог идва от машината “.
За да не приказваме нито богословски, нито атеистки, сме икономисали първата част - Deus. Поставяме въпроса във финалното събитие на фестивала - кръгла маса на тематика “Може ли да има знамение от машина? ”, без значение дали става дума за знамение от театъра, знамение в нас самите, или знамение в нашето съвремие. Машината може да се схване и просто като механика, като някаква структура, само че може да бъде и метафора на концепцията индивидът да се бърка в чудните неща. Дали ще стане дума за индивида преди 25 века, който прави дървен кран, или за наш съвременник, който основава смарт телефон или изкуствен интелект, всичко идва от машина.
Театърът демонстрира действителност, която по едно и също време е и не е действителност, не съществува в същинския свят, т.е. в самото театрално показване има нещо чудно, и в този смисъл театърът е тип механика, тип машина за чудеса.
Вярвам, че всеки може да си зададе въпроса “може ли да има знамение от машина? ”. Ние живеем в машинен свят, в който постоянно се чуват думи и изречения като “постчовек ”, “трансхуманизъм ”, “непрекъсната цифровизация ”, приказваме за живеене в машините, кабели и така нататък Хората непрестанно са в някакви технологии. Може ли да има знамение, може ли да продължим да живеем по този начин? Човекът разграничава ли се от машината, или няма огромна разлика? Има религиозно разбиране, че човек има същина, която по формулировка не може да бъде копирана и пунтирана от каквато и да е машина, била тя и с изкуствен интелект.
Ето такава е ролята на изкуството - да задава сходни въпроси. В случая театралното и античното изкуство предизвикат тези въпроси. Веднъж те са театрални, по-късно стават персонални и от сцената се трансферират в мозъка и в дома на човек, тъй като, когато се прибереш след зрелище, ще продължиш да разсъждаваш по тях.
Кръщавайки фестивала EX MACHINA, ще се опитаме да развълнуваме публиката, само че не с машина. Ще бъде забавно какво знамение ще видят в античните постановки - без значение дали това чудно ще е нещо, което са очаквали и на което са се наслаждавали, или ще бъде безусловно ненадейно за феновете.
- Как съгласно Вас ще реагира публиката на античните постановки?
- Целта на фестивала е да притегли оптимално необятен кръг от хора - такива, които се вълнуват, такива, които не се вълнуват, отнякъде са научили или им е малко любопитно, или изобщо не им е забавно и дори са чували, че е скучно.
Всъщност ние бихме се радвали всички изброени да дойдат да ни гледат. Фестивалът EX MACHINA е за всички. Античният спектакъл, с изключение на всичко друго, в това число античната просвета, философията и литературата, има един главен обект на интерес - индивида и неговото живеене и място в света. В този случай всеки може да пристигна освен да гледа спектаклите, а просто да си поживее, да постои на Античния спектакъл, да усети “старите камъни на Европа ”. Тази антична сцена нормално е музейно място, което човек посещава с билет, изчаква, преглежда и излиза.
Сега пловдивчани ще могат гратис на 3 и 4 април да гледат осем доста забавни и разнообразни спектакъла от България, Гърция и Италия. Някои са чисто театрални, комедийни или трагедийни, други са музикални и балетни. На третия ден - 5 април, в най-хубавия музей за антична просвета - Епископската базилика на Филипопол, ще бъде церемонията по награждаването на театралните трупи. С вход свободен ще бъдат и презентациите за връзката сред Античността и медиите, виното и оперното изкуство от специалистите по тематиките - Яна Иванова, Галина Нифору, доцент Нина Найденова от Държавна опера - Пловдив, и доцент Костадин Кисьов, шеф на Регионалния археологически музей в Пловдив.
Финалното събитие е кръгла маса за ролята на машината в човешкия живот, какво ражда тя - знамение или машинация, какво придобиваме и какво губим във все по-технологичния ни метод на живот. Участниците в полемиката са нашите специфични посетители и сътрудници - артистът Самуел Финци, режисьорите Явор Гърдев и Ани Васева, драматурзите Георги Тенев и Александър Секулов, композиторът Христо Намлиев и доцент Николай Гочев, учител по гръцка древност в Софийския университет.
- Как младежите от древен спектакъл “Огнян Радев ” възприемат античните текстове?
- Трупата се състои от 12 прелестни младежи от няколко софийски учебни заведения, с които работим от 4 години. Подбрали сме ги по няколко правилото. Първият е тяхната заинтригуваност към античността и античния спектакъл. Някои от тях се вълнуват повече от спектакъл, други - повече от история, литература, просвета, от самото другарство. Те не са професионални артисти единствено тъй като са сред 14- и 18-годишни, само че с тях работят професионален артист - Ина Добрева, професионален режисьор - Ели Колева, професионален композитор - Христо Намлиев, професионален сценограф - Николина Костова Богданова от Държавна опера - Пловдив.
Избрали сме тези младежи да показват на интернационалния фестивал EX MACHINA постановката “Облаците ” на Аристофан - една антична комедия, само че доста настояща, която споделя за интелектуалното надменност. Облаците са метафора на концепцията, че няма мъдрост, няма истина, няма положително, а има единствено извъртане, софизъм, изопачаване на думите и всичко е облаци и прахуляк. Една подигравка за дървеното философстване, която е доста покрай децата и те я схващат. През своята младежка същина я пречупват и по този начин трансформират достоверното антично в нещо съвременно. Фактът, че те изцяло осъзнават творбата на Аристофан, е най-точният лакмус, който демонстрира, че тематиката е настояща, без да губи своята достоверност.
- С оповестяване на фестивала като първи интернационален дадохте поръчка за началото на традиция. Как виждате бъдещето?
- Амбициозно начинание е, изключително откакто 17 или 18 века не е имало фестивал от вида Ludi scaenici - театрални игри или театрални надпревари. Ние организираме първо издание и несъмнено, поръчката ни е то да не бъде последно, а да продължим и следващата година в Пловдив. Градът не е единствено Европейска столица на културата от 2019 година, той носи културния пулс на разнообразни столетия. А Античният спектакъл на Пловдив е изключително място, в което даже мраморът има своя памет, своя история, отвън историческите обстоятелства за него или спектаклите, които се играят в него. Пукнатините, потъмняванията, акустиката - те носят духа на времето.
Ако разгледаме обстановката в Европа, можем да кажем, че античният спектакъл като изкуство е жив. В Италия има асоциация за древен спектакъл, в Гърция има хора, които се занимават единствено с този спектакъл. Така че ние с този фестивал се причисляваме естествено към страните, които поддържат древен спектакъл и притеглят освен стеснен кръг хора - експерти и създатели, а и необятната общност, всички жители, за които съм уверен, че от античното могат да извлекат нещо модерно, а от общото - нещо персонално.
В нашия случай - ние към този момент имахме своя традиция, поддържана дълго от Огнян Радев, по-късно от фондацията и театралната натрупа на негово име. Поставяме си за цел да въвлечем повече хора и да създадем културна сцена за древен спектакъл, към която България естествено се причислява със своето огромно антично завещание - ние сме на трето място в Европа по бройка на обектите, съгласно листата на ЮНЕСКО, след Италия и Гърция.
ПРОЕКТЪТ
Първият интернационален фестивал за професионални и юношески антични театри EX MACHINA се провежда от Фондацията за древен спектакъл " Огнян Радев " в партньорство с Община Пловдив, Държавна опера - Пловдив, ОИ “Старинен Пловдив ”, АМТИИ " Проф. Асен Диамандиев ", Национална гимназия за театрални и екранни изкуства - Пловдив, Италианската асоциация за древен спектакъл ДИДЕ, Международен балкански винен конкурс, Free Plovdiv Tour, Фондация " Рефлектор ". Фестивалът е част от Международната мрежа на античните театри AMENANOS NOSTOS с издания в Италия, Гърция и Кипър.
EX MACHINA има поддръжката на посолствата на Италия и Гърция и е финансиран от Националния фонд " Култура " по стратегия " Фестивали " на Министерството на културата.
ВИЗИТКА
Радослав Илиев е създател и продуцент на EX MACHINA - Първия интернационален фестивал за професионални и юношески антични театри, който ще се организира в Пловдив от 3 до 5 април. Има опит в културния и просветителния бранш като откривател, учител, управител, продуцент и създател. Завършва Факултета по запазване на културното завещание в Болонския университет, а по-късно и магистратура в Сорбон Пантеон в Париж със специализация по запазване и реституция на архитектурни монументи.
Има професионален и административен опит от работата си в централата на ЮНЕСКО в Париж и районния център за Арабския свят в Бахрейн. Стипендиант е в региона на ръководството и популяризирането на материално и нематериално културно завещание на Фондация „ Онасис “ в Атина.
През последните три години организира проучвания в Центъра за архитектура и културно завещание в Париж по стипендия на Министерството на външните работи на Франция.
В момента е помощник в Софийския университет с курсове в Историческия и Философския факултет. Член е на Международния съвет за монументи и места на културата, както и специалист в комисията за културен туризъм ICOMOS.
.............
Античният спектакъл е извънредно покрай актуалното всекидневно живеене
Пловдивчани ще могат гратис на 3 и 4 април да гледат осем доста забавни и разнообразни спектакъла
------------
- Какво стои зад концепцията за основаване на фестивал за древен спектакъл?
- Три са концепциите, довели до начинанието. Първата е обвързвана със самото място - Античният спектакъл на античния Филипополис е най-големият и непокътнат в България. Затова е най-естественото място за осъществяване на фестивал за антични постановки и за театралните трупи, които ги показват. Разбира се, на тази сцена са поставяни и други антични театри: спектакълът " Одисей " на Драматичен спектакъл - Пловдив, а също “Медея ” и “Антигона ”. Но от средата на Късната древност преди 17-18 века, когато античният Филипополис е спрял да съществува, в днешните български земи не се е провеждал фестивал за антични театри.
Следващите две хрумвания са свързани с нашия патрон - Огнян Радев. Неговата персона е залегнала в концепцията за паметта за античните. Самият той беше типичен лингвист, преводач на текстове от старогръцки език, началник на единствената за времето си достоверна натрупа за древен спектакъл, заместник-директор на Националната гимназия за антични езици и култури и подстрекател за доста от своите възпитаници. Част от тях са членове на журито на фестивала: Самуел Финци, Явор Гърдев, доцент Николай Гочев, Георги Тенев, Ани Васева, Христо Намлиев. Аз самият и моите сътрудници, с които организираме трупата за древен спектакъл “Огнян Радев ”, също сме негови възпитаници. Но също по този начин ние всички сме и негови съидейници.
Затова и третата концепция - за близостта сред двете столетия - Античност и Съвремие, напълно органично участва в концепцията ни за фестивала. Според Огнян Радев античното завещание не е нещо прашно, остаряло, събрано в огромни книги или музейни витрини, а е нещо живо. Античният спектакъл, който става сцена на антични текстове, философия, мисли, литература, дух и просвета, на пръв взор наподобява като елитарно и затворено пространство единствено за стеснен кръг от хора. Но в действителност той е извънредно покрай това, което назоваваме модерно, всекидневно живеене.
Настоящият ни обичай, мисли, връзки, добродетели, недостатъци, низости са стряскащо близки с това, което е вълнувало хората преди 25 века. Тази непосредственост ни дава неповторимата опция да погледнем в профил нашата лична обстановка. И тук не приказвам единствено за театъра и изкуството, а и за публичния или за персоналния ни живот - да откриеш, че се намираш в подтекст, който не се случва за първи път, а се е случвал и преди 500, 1000, 2500 години. Това приземяване единствено по себе си носи мъдрост и естетика.
- Защо тъкмо EX MACHINA?
- EX MACHINA е част от известната фраза на латински Deus ex machina, която в превод значи “Бог от машината ”, и е употребена в древногръцкия и древноримския спектакъл като част от сценографията. При безизходна обстановка в трагичното деяние артисти в функциите на богове са спускани благодарение на кран - прочут като “механе ”, на сцената, с цел да предложат разрешаване на казуса. По този метод „ Бог идва от машината “.
За да не приказваме нито богословски, нито атеистки, сме икономисали първата част - Deus. Поставяме въпроса във финалното събитие на фестивала - кръгла маса на тематика “Може ли да има знамение от машина? ”, без значение дали става дума за знамение от театъра, знамение в нас самите, или знамение в нашето съвремие. Машината може да се схване и просто като механика, като някаква структура, само че може да бъде и метафора на концепцията индивидът да се бърка в чудните неща. Дали ще стане дума за индивида преди 25 века, който прави дървен кран, или за наш съвременник, който основава смарт телефон или изкуствен интелект, всичко идва от машина.
Театърът демонстрира действителност, която по едно и също време е и не е действителност, не съществува в същинския свят, т.е. в самото театрално показване има нещо чудно, и в този смисъл театърът е тип механика, тип машина за чудеса.
Вярвам, че всеки може да си зададе въпроса “може ли да има знамение от машина? ”. Ние живеем в машинен свят, в който постоянно се чуват думи и изречения като “постчовек ”, “трансхуманизъм ”, “непрекъсната цифровизация ”, приказваме за живеене в машините, кабели и така нататък Хората непрестанно са в някакви технологии. Може ли да има знамение, може ли да продължим да живеем по този начин? Човекът разграничава ли се от машината, или няма огромна разлика? Има религиозно разбиране, че човек има същина, която по формулировка не може да бъде копирана и пунтирана от каквато и да е машина, била тя и с изкуствен интелект.
Ето такава е ролята на изкуството - да задава сходни въпроси. В случая театралното и античното изкуство предизвикат тези въпроси. Веднъж те са театрални, по-късно стават персонални и от сцената се трансферират в мозъка и в дома на човек, тъй като, когато се прибереш след зрелище, ще продължиш да разсъждаваш по тях.
Кръщавайки фестивала EX MACHINA, ще се опитаме да развълнуваме публиката, само че не с машина. Ще бъде забавно какво знамение ще видят в античните постановки - без значение дали това чудно ще е нещо, което са очаквали и на което са се наслаждавали, или ще бъде безусловно ненадейно за феновете.
- Как съгласно Вас ще реагира публиката на античните постановки?
- Целта на фестивала е да притегли оптимално необятен кръг от хора - такива, които се вълнуват, такива, които не се вълнуват, отнякъде са научили или им е малко любопитно, или изобщо не им е забавно и дори са чували, че е скучно.
Всъщност ние бихме се радвали всички изброени да дойдат да ни гледат. Фестивалът EX MACHINA е за всички. Античният спектакъл, с изключение на всичко друго, в това число античната просвета, философията и литературата, има един главен обект на интерес - индивида и неговото живеене и място в света. В този случай всеки може да пристигна освен да гледа спектаклите, а просто да си поживее, да постои на Античния спектакъл, да усети “старите камъни на Европа ”. Тази антична сцена нормално е музейно място, което човек посещава с билет, изчаква, преглежда и излиза.
Сега пловдивчани ще могат гратис на 3 и 4 април да гледат осем доста забавни и разнообразни спектакъла от България, Гърция и Италия. Някои са чисто театрални, комедийни или трагедийни, други са музикални и балетни. На третия ден - 5 април, в най-хубавия музей за антична просвета - Епископската базилика на Филипопол, ще бъде церемонията по награждаването на театралните трупи. С вход свободен ще бъдат и презентациите за връзката сред Античността и медиите, виното и оперното изкуство от специалистите по тематиките - Яна Иванова, Галина Нифору, доцент Нина Найденова от Държавна опера - Пловдив, и доцент Костадин Кисьов, шеф на Регионалния археологически музей в Пловдив.
Финалното събитие е кръгла маса за ролята на машината в човешкия живот, какво ражда тя - знамение или машинация, какво придобиваме и какво губим във все по-технологичния ни метод на живот. Участниците в полемиката са нашите специфични посетители и сътрудници - артистът Самуел Финци, режисьорите Явор Гърдев и Ани Васева, драматурзите Георги Тенев и Александър Секулов, композиторът Христо Намлиев и доцент Николай Гочев, учител по гръцка древност в Софийския университет.
- Как младежите от древен спектакъл “Огнян Радев ” възприемат античните текстове?
- Трупата се състои от 12 прелестни младежи от няколко софийски учебни заведения, с които работим от 4 години. Подбрали сме ги по няколко правилото. Първият е тяхната заинтригуваност към античността и античния спектакъл. Някои от тях се вълнуват повече от спектакъл, други - повече от история, литература, просвета, от самото другарство. Те не са професионални артисти единствено тъй като са сред 14- и 18-годишни, само че с тях работят професионален артист - Ина Добрева, професионален режисьор - Ели Колева, професионален композитор - Христо Намлиев, професионален сценограф - Николина Костова Богданова от Държавна опера - Пловдив.
Избрали сме тези младежи да показват на интернационалния фестивал EX MACHINA постановката “Облаците ” на Аристофан - една антична комедия, само че доста настояща, която споделя за интелектуалното надменност. Облаците са метафора на концепцията, че няма мъдрост, няма истина, няма положително, а има единствено извъртане, софизъм, изопачаване на думите и всичко е облаци и прахуляк. Една подигравка за дървеното философстване, която е доста покрай децата и те я схващат. През своята младежка същина я пречупват и по този начин трансформират достоверното антично в нещо съвременно. Фактът, че те изцяло осъзнават творбата на Аристофан, е най-точният лакмус, който демонстрира, че тематиката е настояща, без да губи своята достоверност.
- С оповестяване на фестивала като първи интернационален дадохте поръчка за началото на традиция. Как виждате бъдещето?
- Амбициозно начинание е, изключително откакто 17 или 18 века не е имало фестивал от вида Ludi scaenici - театрални игри или театрални надпревари. Ние организираме първо издание и несъмнено, поръчката ни е то да не бъде последно, а да продължим и следващата година в Пловдив. Градът не е единствено Европейска столица на културата от 2019 година, той носи културния пулс на разнообразни столетия. А Античният спектакъл на Пловдив е изключително място, в което даже мраморът има своя памет, своя история, отвън историческите обстоятелства за него или спектаклите, които се играят в него. Пукнатините, потъмняванията, акустиката - те носят духа на времето.
Ако разгледаме обстановката в Европа, можем да кажем, че античният спектакъл като изкуство е жив. В Италия има асоциация за древен спектакъл, в Гърция има хора, които се занимават единствено с този спектакъл. Така че ние с този фестивал се причисляваме естествено към страните, които поддържат древен спектакъл и притеглят освен стеснен кръг хора - експерти и създатели, а и необятната общност, всички жители, за които съм уверен, че от античното могат да извлекат нещо модерно, а от общото - нещо персонално.
В нашия случай - ние към този момент имахме своя традиция, поддържана дълго от Огнян Радев, по-късно от фондацията и театралната натрупа на негово име. Поставяме си за цел да въвлечем повече хора и да създадем културна сцена за древен спектакъл, към която България естествено се причислява със своето огромно антично завещание - ние сме на трето място в Европа по бройка на обектите, съгласно листата на ЮНЕСКО, след Италия и Гърция.
ПРОЕКТЪТ
Първият интернационален фестивал за професионални и юношески антични театри EX MACHINA се провежда от Фондацията за древен спектакъл " Огнян Радев " в партньорство с Община Пловдив, Държавна опера - Пловдив, ОИ “Старинен Пловдив ”, АМТИИ " Проф. Асен Диамандиев ", Национална гимназия за театрални и екранни изкуства - Пловдив, Италианската асоциация за древен спектакъл ДИДЕ, Международен балкански винен конкурс, Free Plovdiv Tour, Фондация " Рефлектор ". Фестивалът е част от Международната мрежа на античните театри AMENANOS NOSTOS с издания в Италия, Гърция и Кипър.
EX MACHINA има поддръжката на посолствата на Италия и Гърция и е финансиран от Националния фонд " Култура " по стратегия " Фестивали " на Министерството на културата.
ВИЗИТКА
Радослав Илиев е създател и продуцент на EX MACHINA - Първия интернационален фестивал за професионални и юношески антични театри, който ще се организира в Пловдив от 3 до 5 април. Има опит в културния и просветителния бранш като откривател, учител, управител, продуцент и създател. Завършва Факултета по запазване на културното завещание в Болонския университет, а по-късно и магистратура в Сорбон Пантеон в Париж със специализация по запазване и реституция на архитектурни монументи.
Има професионален и административен опит от работата си в централата на ЮНЕСКО в Париж и районния център за Арабския свят в Бахрейн. Стипендиант е в региона на ръководството и популяризирането на материално и нематериално културно завещание на Фондация „ Онасис “ в Атина.
През последните три години организира проучвания в Центъра за архитектура и културно завещание в Париж по стипендия на Министерството на външните работи на Франция.
В момента е помощник в Софийския университет с курсове в Историческия и Философския факултет. Член е на Международния съвет за монументи и места на културата, както и специалист в комисията за културен туризъм ICOMOS.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ