Георги Ганев: От икономическа гледна точка, ограниченията срещу вируса трябва да паднат възможно най-бързо
От икономическа позиция най-важното е допустимо най-бързо да се стигне до миг, в който да паднат рестриктивните мерки против ковид. Това било допустимо при задоволително огромен % имунизирани или с имунитет, получен по натурален път. Това съобщи икономистът Георги Ганев пред Българска национална телевизия.
Според икономиста на съдружните договаряния е обсъждано обезщетителните ограничения за бизнеса да останат, само че да се уточняват. " Сегашните ограничения ще се запазят, само че акцентът би трябвало да мине върху това, че да се резервира работните места и по опция да се отварят нови работни места ", съобщи той.
Един от целите на новата власт ще бъде средствата да бъдат получавани по-бързо от бизнесите посредством административни промени.
Ганев означи, че е приоритет минималната работна заплата да се увеличи от 650 на 700 лв., като се разисква след 2023 година минималната ставка да се дефинира като % от междинната работна заплата на база данните в Национален статистически институт.
Бюджетът за следващата година
Бюджет 2022 се обрисува като спешен поради пандемията и въведените ограничавания. Той предвижда, че ще се наложи страната да емитира дълг, който да покрие финансиране от към 5-6 милиарда лв. поради недостига, който ще бъде заложен в бюджета - сред 3,5% и 4,5% от Брутният вътрешен продукт.
По думите му упоритостта на участниците в съдружните договаряния е да се съблюдават критериите, свързани с Еврозоната и Плана за възобновяване, а това значи под 3% касов недостиг.
Според него на новото държавно управление сигурно ще се наложи да употребява като основа проектобюджета, направен от служебният кабинет. План сметката обаче ще бъде съобразена и с измененията в структурата на изпълнителната власт - да вземем за пример назначението на вицепремиер по климата и основаването на министерство на стопанската система и нововъведенията.
По думите му софтуерно няма по какъв начин Бюджет 2022 да бъде признат до края на годината. Той разясни, че ще се работи за приемане на годишната бюджетна рамка до края на януари 2022 година, като за първия месец от идната година ще важи правилото 1/12-та от Бюджет 2021.
На договарянията е изразена воля за по-строг надзор на обществените разходи, защото сега за всеки изхарчен лев от страната българите получават доста по-малко от лев държавни услуги, уточни Ганев.
По думите на Ганев измежду главните цели на Демократична България е да не се усилва данъчно осигурителната тежест, а при всяка опция да се понижава - като въвеждането на данъчни облекчения за физически лица, а също и на необлагаем най-малко в границите на плоския налог.
Предвижда се размерът на Данък добавена стойност да е без смяна. Има хрумвания за понижаване на ставки в някои сегменти. Основно за медикаменти и храни.
Сред концепциите е и бюджетните остатъци да се разпределят от Народното събрание, а не с разпореждане на Министерския съвет.
Ганев съобщи още, че е оптимист за възможностите за сформиране на съдружен кабинет.
Според икономиста на съдружните договаряния е обсъждано обезщетителните ограничения за бизнеса да останат, само че да се уточняват. " Сегашните ограничения ще се запазят, само че акцентът би трябвало да мине върху това, че да се резервира работните места и по опция да се отварят нови работни места ", съобщи той.
Един от целите на новата власт ще бъде средствата да бъдат получавани по-бързо от бизнесите посредством административни промени.
Ганев означи, че е приоритет минималната работна заплата да се увеличи от 650 на 700 лв., като се разисква след 2023 година минималната ставка да се дефинира като % от междинната работна заплата на база данните в Национален статистически институт.
Бюджетът за следващата година
Бюджет 2022 се обрисува като спешен поради пандемията и въведените ограничавания. Той предвижда, че ще се наложи страната да емитира дълг, който да покрие финансиране от към 5-6 милиарда лв. поради недостига, който ще бъде заложен в бюджета - сред 3,5% и 4,5% от Брутният вътрешен продукт.
По думите му упоритостта на участниците в съдружните договаряния е да се съблюдават критериите, свързани с Еврозоната и Плана за възобновяване, а това значи под 3% касов недостиг.
Според него на новото държавно управление сигурно ще се наложи да употребява като основа проектобюджета, направен от служебният кабинет. План сметката обаче ще бъде съобразена и с измененията в структурата на изпълнителната власт - да вземем за пример назначението на вицепремиер по климата и основаването на министерство на стопанската система и нововъведенията.
По думите му софтуерно няма по какъв начин Бюджет 2022 да бъде признат до края на годината. Той разясни, че ще се работи за приемане на годишната бюджетна рамка до края на януари 2022 година, като за първия месец от идната година ще важи правилото 1/12-та от Бюджет 2021.
На договарянията е изразена воля за по-строг надзор на обществените разходи, защото сега за всеки изхарчен лев от страната българите получават доста по-малко от лев държавни услуги, уточни Ганев.
По думите на Ганев измежду главните цели на Демократична България е да не се усилва данъчно осигурителната тежест, а при всяка опция да се понижава - като въвеждането на данъчни облекчения за физически лица, а също и на необлагаем най-малко в границите на плоския налог.
Предвижда се размерът на Данък добавена стойност да е без смяна. Има хрумвания за понижаване на ставки в някои сегменти. Основно за медикаменти и храни.
Сред концепциите е и бюджетните остатъци да се разпределят от Народното събрание, а не с разпореждане на Министерския съвет.
Ганев съобщи още, че е оптимист за възможностите за сформиране на съдружен кабинет.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ