Съществували ли са някога гигантски хора?
От хиляди години хората описват истории за колоси - от циклопите в гръцката митология до библейския Голиат. Но дали това са единствено приказки, или великански хора в действителност са ходили по тази земя?
(Във видеото може да научите повече за: Най-високият мъж в света се срещна с най-ниската жена)
Ако смятате, че човек с височина съвсем 3 метра е колос, тогава да. Робърт Уадлоу, най-високият регистриран човек, е израснал до 2,74 м, преди да почине на 22-годишна възраст през 1940 година, съгласно върховете на Гинес.
Уадлоу е бил много по-висок от настоящия междинен растеж на мъжете в Съединени американски щати, който е към 1,75 м, и даже по-висок от някои тълкования на библейските описания на Голиат. Въпреки това в Уадлоу няма нищо магическо. Както при множеството действителни колоси, растежът му е резултат от заболяване.
Have giant humans ever existed?
— Live Science (@LiveScience)
" По-голямата част от пациентите с великански размери имат проблем с хормона на растежа. Това е, което е имал Робърт Уадлоу ", споделя пред Live Science Марта Корбонитс, професор по ендокринология в Лондонския университет " Куин Мери ".
Корбонитс означи, че водещата причина за гигантизма е нарасналото равнище на хормона на растежа, създаван от хипофизната жлеза в мозъка. В множеството случаи тези високи равнища се дължат на незлокачествен израстък. Една от аргументите, заради които е малко евентуално да забележим още веднъж човек с растеж като този на Уадлоу, е, че лекарите към този момент могат да отстранят тумора и да употребяват медикаменти за прекъсване на растежа, защото гигантизмът и туморът заплашват здравето на индивида.
Други положения могат да доведат до изключително висок растеж на хората. Сред тях е синдромът на Марфан - генетично заболяване, което води до удължение на костите, изяснява Корбонитс.
Въпреки това някои хора доближават рискови височини, без да имат известни заболявания; измежду тях е и някогашният най-голям човек в света Бао Сишун, който е висок 2,36 м - колос без гигантизъм. Вероятно те имат набор от генетични разновидности, които ги подготвят към висок растеж - споделя Корбонитс.
Въпреки че за откривателите е по-лесно да учат колоси, живеещи в съвременността, извънредно високи хора евентуално постоянно е имало. Най-старият прочут случай на гигантизъм идва от хипотетичните остатъци на древноегипетски фараон, който е бил около 1,87 м, до момента в който проучванията на Корбонитс са открили, че доста действително съществуващи ирландски колоси са наследили генна разновидност от човек, живял преди 2500 години.
" Откакто съществува човечеството, сме имали тези болести, тъй че няма причина да не сте имали тези колоси в Древен Египет или във всеки различен миг от човешката история " , споделя Корбонитс.
Генетиката се съчетава с фактори на околната среда, като да вземем за пример хранителния режим в ранна възраст, с цел да се дефинира растежът, като с напредването на цивилизацията популацията постоянно става по-високо с течение на времето. Това обаче не постоянно е линейна наклонност.
Павел Грасгрубер, откривател от Масариковия университет в Бърно, Чехия, споделя пред Live Science, че някои мъжки скелети от късната фаза на културата на ловците на мамути - гравети, отпреди към 29 000 години, се отличават с невероятния си растеж и даже са спомогнали за вдъхновяването на мита за колосите. Най-високият от тези седем скелета, изкопани в пещерната система Грималди в Италия при започване на ХХ век, се прави оценка на 1,96 м.
" Имайте поради, че по времето, когато са открити тези скелети, стандартът за мъжки растеж в Европа е бил под 170 см! Нищо чудно, че тези хора са изглеждали като " колоси " за тогавашните учени ", Грасгрубер споделя в имейл.
Изследователите не знаят дали високите остатъци са били представителни за популацията на грабетите. Все отново Грасгрубер означи, че високите мъже са били типични за популацията от ранния горен палеолит във Франция и историческата област Моравия (днешна Чехия), като са достигали височина, която актуалните индустриални народи не са достигнали доникъде на 20 век.
" Причината за това положително физическо положение на ранните горнопалеолитни ловци е ниската плътност на популацията и изобилието от дивеч под формата на мамути и други едри бозайници ", споделя Грасгрубер.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Във видеото може да научите повече за: Най-високият мъж в света се срещна с най-ниската жена)
Ако смятате, че човек с височина съвсем 3 метра е колос, тогава да. Робърт Уадлоу, най-високият регистриран човек, е израснал до 2,74 м, преди да почине на 22-годишна възраст през 1940 година, съгласно върховете на Гинес.
Уадлоу е бил много по-висок от настоящия междинен растеж на мъжете в Съединени американски щати, който е към 1,75 м, и даже по-висок от някои тълкования на библейските описания на Голиат. Въпреки това в Уадлоу няма нищо магическо. Както при множеството действителни колоси, растежът му е резултат от заболяване.
Have giant humans ever existed?
— Live Science (@LiveScience)
" По-голямата част от пациентите с великански размери имат проблем с хормона на растежа. Това е, което е имал Робърт Уадлоу ", споделя пред Live Science Марта Корбонитс, професор по ендокринология в Лондонския университет " Куин Мери ".
Корбонитс означи, че водещата причина за гигантизма е нарасналото равнище на хормона на растежа, създаван от хипофизната жлеза в мозъка. В множеството случаи тези високи равнища се дължат на незлокачествен израстък. Една от аргументите, заради които е малко евентуално да забележим още веднъж човек с растеж като този на Уадлоу, е, че лекарите към този момент могат да отстранят тумора и да употребяват медикаменти за прекъсване на растежа, защото гигантизмът и туморът заплашват здравето на индивида.
Други положения могат да доведат до изключително висок растеж на хората. Сред тях е синдромът на Марфан - генетично заболяване, което води до удължение на костите, изяснява Корбонитс.
Въпреки това някои хора доближават рискови височини, без да имат известни заболявания; измежду тях е и някогашният най-голям човек в света Бао Сишун, който е висок 2,36 м - колос без гигантизъм. Вероятно те имат набор от генетични разновидности, които ги подготвят към висок растеж - споделя Корбонитс.
Въпреки че за откривателите е по-лесно да учат колоси, живеещи в съвременността, извънредно високи хора евентуално постоянно е имало. Най-старият прочут случай на гигантизъм идва от хипотетичните остатъци на древноегипетски фараон, който е бил около 1,87 м, до момента в който проучванията на Корбонитс са открили, че доста действително съществуващи ирландски колоси са наследили генна разновидност от човек, живял преди 2500 години.
" Откакто съществува човечеството, сме имали тези болести, тъй че няма причина да не сте имали тези колоси в Древен Египет или във всеки различен миг от човешката история " , споделя Корбонитс.
Генетиката се съчетава с фактори на околната среда, като да вземем за пример хранителния режим в ранна възраст, с цел да се дефинира растежът, като с напредването на цивилизацията популацията постоянно става по-високо с течение на времето. Това обаче не постоянно е линейна наклонност.
Павел Грасгрубер, откривател от Масариковия университет в Бърно, Чехия, споделя пред Live Science, че някои мъжки скелети от късната фаза на културата на ловците на мамути - гравети, отпреди към 29 000 години, се отличават с невероятния си растеж и даже са спомогнали за вдъхновяването на мита за колосите. Най-високият от тези седем скелета, изкопани в пещерната система Грималди в Италия при започване на ХХ век, се прави оценка на 1,96 м.
" Имайте поради, че по времето, когато са открити тези скелети, стандартът за мъжки растеж в Европа е бил под 170 см! Нищо чудно, че тези хора са изглеждали като " колоси " за тогавашните учени ", Грасгрубер споделя в имейл.
Изследователите не знаят дали високите остатъци са били представителни за популацията на грабетите. Все отново Грасгрубер означи, че високите мъже са били типични за популацията от ранния горен палеолит във Франция и историческата област Моравия (днешна Чехия), като са достигали височина, която актуалните индустриални народи не са достигнали доникъде на 20 век.
" Причината за това положително физическо положение на ранните горнопалеолитни ловци е ниската плътност на популацията и изобилието от дивеч под формата на мамути и други едри бозайници ", споделя Грасгрубер.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ