Защо в България лобизъм е мръсна дума
От години в България се приказва по какъв начин да се контролира лобизмът - нещо, което и до през днешния ден се възприема за мръсна дума, до момента в който в развитите страни се смята като публична специалност.
Първите съществени опити за законово споразумяване датират от времето на ръководството на Национална движение „Симеон Втори" (2001-2005), а и по-късно, само че приемането на подобен закон се проточи десетилетия.
Лобизмът у нас като че ли се възприемаше като един тип корупционна процедура или даже детайл на корупцията.
По своята същина и по определение лобирането е професионален или проведен опит за оказване на въздействие върху вземащите решения в държавното управление - политици, длъжностни лица или чиновници - в поддръжка на съответни политики, законодателство или разпореждания. То работи като мост сред специфични ползи (корпорации, организации с нестопанска цел, синдикати) и политиците, постоянно включващ директна връзка, лобистки компании и старания на локално равнище за повлияване на законодателните резултати.
Лобирането е директно (чрез срещи с длъжностни лица, с цел да бъдат уверени да гласоподават или да работят по избран начин) и непряко (чрез образуване на публичното мнение, медийни акции и др.) .
И двете форми у нас се ползват без законова уредба. Заради подозренията по какъв начин тъкмо лобистите въздействат на политиците и публичното мнение и с цел да бъдат извадени на ярко, десетилетия законотворците се лутаха в каква нормативна дреха да облекат активността на лобистите. По света лобистите правят действия като правене на законодателство, даване на проучвания на политиците и други Лобистите са профилирани компании или лица, наети да съставляват ползи, Неправителствени организации.
В Съединени американски щати федералният закон за контролиране на лобирането изисква лобистите да записват и оповестяват разноските си. Лобирането е законово регламентирано освен в Съединени американски щати, само че и в доста други страни.
У нас законът за лобизма извървя дълъг път. През 2008 година в подтекста на антикорупционни тактики се изготвяха планове за закон за лобизма, в това число под егидата на омбудсмана Гиньо Ганев.
Парламентарни групи, в това число от Национална движение „Симеон Втори" и Българска социалистическа партия, показваха подготвеност за спор за закон за лобизма през годините, само че до дефинитивно приемане не се стигаше. До март 2026 година И то, законът бе признат рисково бързо за 30 минути.
Законът за бистрота и посланичество на ползи най-сетне мина и на второ четене макар сериозните рецензии против него от страна неправителствения бранш.
В последните си часове депутатите одобриха дефинитивно Закона за лобизма
Той регламентира оказването на влияние при разработване на нормативни и други актове
Според съперниците на гласуваните текстове законът основава действителни опасности за свободата на изложение, свободата на сдружаване и правото на жителите и организациите да вземат участие в обществения живот. Основната регулаторна тежест пада върху жителите и организациите, които упражняват правото си на присъединяване и посланичество на ползи за сметка на властимащите, които упражняват държавни функционалности. А истината е елементарна. Както всичко в България, и тук става въпрос за пари. За доста пари.
Приемането на закон за лобизма ни подсигурява 437 млн. евро по Плана за възобновяване и резистентност. Този факт незабавно слага под подозрение качеството и успеваемостта на признатите законови текстове. Десетилетия спор и бързо измиване на ръце. Отново законодателство проформа, май. Това го обрича на деяние проформа. За пари, както стана ясно.
И по този начин, какво споделя законът за лобизма - посланичество на ползи е всяка джука или писмена връзка с лица на виновни обществени длъжности, която се реализира в интерес на публични, групови или частни ползи, за оказване на въздействие при вземането на решения, свързани с нормативни актове, общи административни актове, стратегически проекти, стратегии и други сходни документи, най-общо свързани с предприемане на управнически политики и дейности. Лобисти са всички, които реализират контакти с депутати и специалисти в Народно събрание, с президента, вицепрезидента и техните съветници и секретари, членовете на държавното управление и политическите кабинети на министрите, специалистите и сътрудниците им, регионалните шефове, кметовете и други Лобистите би трябвало да се впишат в обществен указател към Сметната палата.
Според критиците на закона отвън неговия обсег попадат юристи, синдикални организации, работодателски организации, вероизповедания, представителни органи на съсловни организации и други, които са много по-активни в лобирането.
В международен мащаб демонстрира, че най-активните лобисти са от фармацевтичния, автомобилния и енергийния бизнес. Така от закона, по някои отзиви, са отпаднали действителните лобисти, а са оставени неправителствените организации, които пазят публични дела с идеални цели.
Според Александър Кашъмов, изпълнителен шеф на " Програма Достъп до информация ", законът за лобизма е срещу гражданското присъединяване, тъй като с него се лимитират законните благоприятни условия за гражданско присъединяване - разисквания, съвещания, публични мнения.
Освен това се визира свободата на словото. Захари Янков, старши юридически специалист в Български център за нестопанско право още през предходната 2025 година слага значим въпрос - допустимо ли е закон за бистрота да се написа на мрачно?
Той напомня, че през 2023 година Министерството на правораздаването образува работна група със задача " създаването на съответни законодателни оферти за контролиране на лобистките действия, които да подсигуряват правила и стандарт за лобизма, бистрота и честност в лобирането, както и установяването на стандарти за етично държание измежду лицата, осъществяващи лобистка активност. " В нея вземат участие както представители на държавни органи, по този начин и цивилен организации, адвокати и други.
В резултат на работата ѝ, през ноември 2023 година е оповестен Проект на Концепция за контролиране на лобистките действия в Република България за публично разискване.
Според него, макар че лобирането единствено по себе си се смята за законна активност, неналичието на задоволително гаранции за обезпечаване на бистрота на процеса на взимане на решения води до натоварването му с отрицателно наличие и до асоциирането му с корупция и търговия с въздействие .
Използването на важен финансов запас за задачите на една лобистка акция би могло да " заглуши " застъпничеството за други групови и публични ползи при формулирането на обществените политики.
" Следващ ход на Министерство на правосъдието след привършване на тази социална консултация трябваше да е правене и издание на наложителната по закон " информация за постъпилите оферти дружно с аргументация за неприетите оферти ", по-късно приемане на концепцията и правене на законопроект въз основа на нея. Това обаче не се случи. Вместо това през март 2024 година Министерство на правосъдието изпраща на Съвета за развиване на гражданското общество към Министерски съвет за мнение Проект на Концепция за контролиране на лобистките действия в Република България, който доста се разграничава от оферти за социална консултация план. Новата на процедура Концепция е изненада и за част от членовете на първичната работна група - никой не ги е уведомил за подмяната и няма обществена информация по какъв начин и за какво тя се е случила. В нея също по този начин към този момент няма разграничаване сред покровителство и лобизъм - всеки жител или организация на жителите може да се окаже " лобист , в случай че показва обществено и очевидно отзиви по законопроекти и политики ", изяснява още Захари Янков.
Новите правила за лобизма минаха на първо четене в Народното събрание
Законопроектът планува основаването на специфичен Регистър за бистрота
Опасенията са, че лобистка активност ще е и всеки апел под каквато и да е форма към останалите членове на обществото да споделят с обществените управляващи във връзка със закони и политики, като да вземем за пример апел за сключване на петиция или даже изявление на неудовлетворен жител, призоваващ хората да пишат писма до депутатите.
Мнението му е, че посредством закона за лобизма се прави опит да се прокара ограничаващ и цензуриращ закон по модела " закон за задграничните сътрудници ".
Всъщност не е ясно дали признатите текстове фактически ще изсветлят въздействията във вземането на решения от управляващите. Също по този начин действителните лобисти евентуално отново ще останат на мрачно.
Според " Прозрачност без граници " лобирането е част от всяка здрава народна власт, което разрешава на политиците да събират експертен опит от разнообразни заинтригувани страни и да вземат осведомени решения. Но в случай че не е контролирано, лобирането може да има тежки последствия: законодателство, привилегировано от групи със специфични ползи, необясними екологични и социално-икономически вреди и, в последно време, действителни случаи на корупция.
Трудно можем да назовем демокрацията ни здрава. От тук изниква и въпросът узрели ли сме за Закон за лобизма. Май не. Не и в същинския му тип. 15 страни членки на Европейски Съюз имат обществено налични регистри на лобисти, само че единствено три имат регистри на лобисти, които обгръщат както изпълнителната, по този начин и законодателната власт на ръководството и изискват от лобистките организации да дават основна информация за своите лобистки ползи, в това число финансова информация, обвързвана с техните действия.
Лобирането изисква Кодекс за държание, който не разрешава избрани държания, като да вземем за пример даване на подвеждаща информация, заплащане за достъп, реализиране на законодателни резултати посредством финансови или великодушни дарове " услуга за услуга " или неистина по отношение на действителните ползи, които дадена организация съставлява (т.е. " астротурфинг " ).
Кодексите за държание, съчетани със постоянна система за контрол и наказания, са основни за попречване на непозволено въздействие при представителството на ползи. Само осем страни членки имат подобен. Когато става въпрос за използването на тези кодекси, разпоредбите се разграничават още повече. Три страни членки, както и институциите на Европейски Съюз, оставят използването им на изпълнителната или законодателната власт. Останалите пет възприемат най-хубавата процедура за прехвърляне на контрол на самостоятелен орган, като подсигуряват вярното използване на разпоредбите за нравственос и бистрота.
" Прозрачност без граници " слага значим въпрос, а точно за какво няма общоевропейско контролиране на прозрачността на лобирането. Хармонизираните правила в целия Европейски Съюз биха подсигурили, че жителите в целия съюз могат да държат своите определени представители виновни, изключително във време, когато злонамереното въздействие както от локални, по този начин и от задгранични участници наподобява се усилва.
Всъщност лобирането към момента среща рецензии даже там, където е регламентирано законодателно. У нас даже след приемането на закона за лобизма се оказа, че вратата за корекции не е затворена . Кога и по какъв начин не е ясно.
Важното е, че замазахме очите на европейските служители с следващото несъвършено законодателство , което може и да не сработи, само че пък парите по ПВУ ще дойдат. И по този начин най-малко все още лобистите остават на мрачно. А лобирането си остава мръсна дума , до момента в който се прави с нечисти цели и средства и до момента в който се прави с оцапано законодателството.
Първите съществени опити за законово споразумяване датират от времето на ръководството на Национална движение „Симеон Втори" (2001-2005), а и по-късно, само че приемането на подобен закон се проточи десетилетия.
Лобизмът у нас като че ли се възприемаше като един тип корупционна процедура или даже детайл на корупцията.
По своята същина и по определение лобирането е професионален или проведен опит за оказване на въздействие върху вземащите решения в държавното управление - политици, длъжностни лица или чиновници - в поддръжка на съответни политики, законодателство или разпореждания. То работи като мост сред специфични ползи (корпорации, организации с нестопанска цел, синдикати) и политиците, постоянно включващ директна връзка, лобистки компании и старания на локално равнище за повлияване на законодателните резултати.
Лобирането е директно (чрез срещи с длъжностни лица, с цел да бъдат уверени да гласоподават или да работят по избран начин) и непряко (чрез образуване на публичното мнение, медийни акции и др.) .
И двете форми у нас се ползват без законова уредба. Заради подозренията по какъв начин тъкмо лобистите въздействат на политиците и публичното мнение и с цел да бъдат извадени на ярко, десетилетия законотворците се лутаха в каква нормативна дреха да облекат активността на лобистите. По света лобистите правят действия като правене на законодателство, даване на проучвания на политиците и други Лобистите са профилирани компании или лица, наети да съставляват ползи, Неправителствени организации.
В Съединени американски щати федералният закон за контролиране на лобирането изисква лобистите да записват и оповестяват разноските си. Лобирането е законово регламентирано освен в Съединени американски щати, само че и в доста други страни.
У нас законът за лобизма извървя дълъг път. През 2008 година в подтекста на антикорупционни тактики се изготвяха планове за закон за лобизма, в това число под егидата на омбудсмана Гиньо Ганев.
Парламентарни групи, в това число от Национална движение „Симеон Втори" и Българска социалистическа партия, показваха подготвеност за спор за закон за лобизма през годините, само че до дефинитивно приемане не се стигаше. До март 2026 година И то, законът бе признат рисково бързо за 30 минути.
Законът за бистрота и посланичество на ползи най-сетне мина и на второ четене макар сериозните рецензии против него от страна неправителствения бранш.
В последните си часове депутатите одобриха дефинитивно Закона за лобизма
Той регламентира оказването на влияние при разработване на нормативни и други актове
Според съперниците на гласуваните текстове законът основава действителни опасности за свободата на изложение, свободата на сдружаване и правото на жителите и организациите да вземат участие в обществения живот. Основната регулаторна тежест пада върху жителите и организациите, които упражняват правото си на присъединяване и посланичество на ползи за сметка на властимащите, които упражняват държавни функционалности. А истината е елементарна. Както всичко в България, и тук става въпрос за пари. За доста пари.
Приемането на закон за лобизма ни подсигурява 437 млн. евро по Плана за възобновяване и резистентност. Този факт незабавно слага под подозрение качеството и успеваемостта на признатите законови текстове. Десетилетия спор и бързо измиване на ръце. Отново законодателство проформа, май. Това го обрича на деяние проформа. За пари, както стана ясно.
И по този начин, какво споделя законът за лобизма - посланичество на ползи е всяка джука или писмена връзка с лица на виновни обществени длъжности, която се реализира в интерес на публични, групови или частни ползи, за оказване на въздействие при вземането на решения, свързани с нормативни актове, общи административни актове, стратегически проекти, стратегии и други сходни документи, най-общо свързани с предприемане на управнически политики и дейности. Лобисти са всички, които реализират контакти с депутати и специалисти в Народно събрание, с президента, вицепрезидента и техните съветници и секретари, членовете на държавното управление и политическите кабинети на министрите, специалистите и сътрудниците им, регионалните шефове, кметовете и други Лобистите би трябвало да се впишат в обществен указател към Сметната палата.
Според критиците на закона отвън неговия обсег попадат юристи, синдикални организации, работодателски организации, вероизповедания, представителни органи на съсловни организации и други, които са много по-активни в лобирането.
В международен мащаб демонстрира, че най-активните лобисти са от фармацевтичния, автомобилния и енергийния бизнес. Така от закона, по някои отзиви, са отпаднали действителните лобисти, а са оставени неправителствените организации, които пазят публични дела с идеални цели.
Според Александър Кашъмов, изпълнителен шеф на " Програма Достъп до информация ", законът за лобизма е срещу гражданското присъединяване, тъй като с него се лимитират законните благоприятни условия за гражданско присъединяване - разисквания, съвещания, публични мнения.
Освен това се визира свободата на словото. Захари Янков, старши юридически специалист в Български център за нестопанско право още през предходната 2025 година слага значим въпрос - допустимо ли е закон за бистрота да се написа на мрачно?
Той напомня, че през 2023 година Министерството на правораздаването образува работна група със задача " създаването на съответни законодателни оферти за контролиране на лобистките действия, които да подсигуряват правила и стандарт за лобизма, бистрота и честност в лобирането, както и установяването на стандарти за етично държание измежду лицата, осъществяващи лобистка активност. " В нея вземат участие както представители на държавни органи, по този начин и цивилен организации, адвокати и други.
В резултат на работата ѝ, през ноември 2023 година е оповестен Проект на Концепция за контролиране на лобистките действия в Република България за публично разискване.
Според него, макар че лобирането единствено по себе си се смята за законна активност, неналичието на задоволително гаранции за обезпечаване на бистрота на процеса на взимане на решения води до натоварването му с отрицателно наличие и до асоциирането му с корупция и търговия с въздействие .
Използването на важен финансов запас за задачите на една лобистка акция би могло да " заглуши " застъпничеството за други групови и публични ползи при формулирането на обществените политики.
" Следващ ход на Министерство на правосъдието след привършване на тази социална консултация трябваше да е правене и издание на наложителната по закон " информация за постъпилите оферти дружно с аргументация за неприетите оферти ", по-късно приемане на концепцията и правене на законопроект въз основа на нея. Това обаче не се случи. Вместо това през март 2024 година Министерство на правосъдието изпраща на Съвета за развиване на гражданското общество към Министерски съвет за мнение Проект на Концепция за контролиране на лобистките действия в Република България, който доста се разграничава от оферти за социална консултация план. Новата на процедура Концепция е изненада и за част от членовете на първичната работна група - никой не ги е уведомил за подмяната и няма обществена информация по какъв начин и за какво тя се е случила. В нея също по този начин към този момент няма разграничаване сред покровителство и лобизъм - всеки жител или организация на жителите може да се окаже " лобист , в случай че показва обществено и очевидно отзиви по законопроекти и политики ", изяснява още Захари Янков.
Новите правила за лобизма минаха на първо четене в Народното събрание
Законопроектът планува основаването на специфичен Регистър за бистрота
Опасенията са, че лобистка активност ще е и всеки апел под каквато и да е форма към останалите членове на обществото да споделят с обществените управляващи във връзка със закони и политики, като да вземем за пример апел за сключване на петиция или даже изявление на неудовлетворен жител, призоваващ хората да пишат писма до депутатите.
Мнението му е, че посредством закона за лобизма се прави опит да се прокара ограничаващ и цензуриращ закон по модела " закон за задграничните сътрудници ".
Всъщност не е ясно дали признатите текстове фактически ще изсветлят въздействията във вземането на решения от управляващите. Също по този начин действителните лобисти евентуално отново ще останат на мрачно.
Според " Прозрачност без граници " лобирането е част от всяка здрава народна власт, което разрешава на политиците да събират експертен опит от разнообразни заинтригувани страни и да вземат осведомени решения. Но в случай че не е контролирано, лобирането може да има тежки последствия: законодателство, привилегировано от групи със специфични ползи, необясними екологични и социално-икономически вреди и, в последно време, действителни случаи на корупция.
Трудно можем да назовем демокрацията ни здрава. От тук изниква и въпросът узрели ли сме за Закон за лобизма. Май не. Не и в същинския му тип. 15 страни членки на Европейски Съюз имат обществено налични регистри на лобисти, само че единствено три имат регистри на лобисти, които обгръщат както изпълнителната, по този начин и законодателната власт на ръководството и изискват от лобистките организации да дават основна информация за своите лобистки ползи, в това число финансова информация, обвързвана с техните действия.
Лобирането изисква Кодекс за държание, който не разрешава избрани държания, като да вземем за пример даване на подвеждаща информация, заплащане за достъп, реализиране на законодателни резултати посредством финансови или великодушни дарове " услуга за услуга " или неистина по отношение на действителните ползи, които дадена организация съставлява (т.е. " астротурфинг " ).
Кодексите за държание, съчетани със постоянна система за контрол и наказания, са основни за попречване на непозволено въздействие при представителството на ползи. Само осем страни членки имат подобен. Когато става въпрос за използването на тези кодекси, разпоредбите се разграничават още повече. Три страни членки, както и институциите на Европейски Съюз, оставят използването им на изпълнителната или законодателната власт. Останалите пет възприемат най-хубавата процедура за прехвърляне на контрол на самостоятелен орган, като подсигуряват вярното използване на разпоредбите за нравственос и бистрота.
" Прозрачност без граници " слага значим въпрос, а точно за какво няма общоевропейско контролиране на прозрачността на лобирането. Хармонизираните правила в целия Европейски Съюз биха подсигурили, че жителите в целия съюз могат да държат своите определени представители виновни, изключително във време, когато злонамереното въздействие както от локални, по този начин и от задгранични участници наподобява се усилва.
Всъщност лобирането към момента среща рецензии даже там, където е регламентирано законодателно. У нас даже след приемането на закона за лобизма се оказа, че вратата за корекции не е затворена . Кога и по какъв начин не е ясно.
Важното е, че замазахме очите на европейските служители с следващото несъвършено законодателство , което може и да не сработи, само че пък парите по ПВУ ще дойдат. И по този начин най-малко все още лобистите остават на мрачно. А лобирането си остава мръсна дума , до момента в който се прави с нечисти цели и средства и до момента в който се прави с оцапано законодателството.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ