Не става само с наказания
От години сме очевидци на това по какъв начин осъществяването на тежки закононарушения, породили натурален публичен яд, става повод за законодателна вакханалия. Измененията, изразяващи се главно в увеличение на наказванията, се правиха стремително, без криминологични разбори, без данни, само като отговор на зародило всенародно предпочитание за отплата.
За страдание, актуалната власт продължи порочната наклонност да се пробва да овладява и ръководи публични рецесии със средствата на наказателното право. Защо обаче това е сериозен проблем?
Защото е искрено рисково:
- може да наруши салдото при разделянето на управляващите (свръхвъзпирането на една за сметка на друга);
- въпреки да основава чувство за краткосрочно преодоляване на остра социална реакция, дълготрайно в действителност утежнява средата. Представителите на законодателната и изпълнителната власт са изцяло наясно с това, защото е синтезирано на напълно наличен език в получилата необятна и единомислеща поддръжка Концепция за наказателна политика (2020 година – 2025г.), призната от Министерски съвет:
„ увеличените размери на наказванията съставляват и криминогенен фактор за осъществяване на по-тежки закононарушения “,„ непрекъснатите [законодателни] промени ускоряват неефективността на наказателноправната уредба “,„ повишението на размерите на наказванията не води до понижаване на престъпността “.
Игнорирането на учредени на науката изводи осигурява относително успокоение (поне краткосрочно) на политиците, само че смяната на правила със санкционен темперамент не може и не би трябвало да е автоматизиран обезщетителен механизъм за задълбочаващото се съмнение на жителите към правоохранителните и правораздавателните органи;
- основава непредвидимост и правна несигурност;
- основава чувство, че казусът не е многоизмерен и сложен, а е елементарен и е обвързван само с налагането и осъществяването на санкции и по тази причина може да бъде решен с еднократно деяние, каквото да вземем за пример е смяната на Наказателния кодекс.
Всъщност ефикасната наказателна политика на една страна надалеч не се изчерпва единствено с наказателноправни средства. Тя включва предварителна защита, превъзпитание, проучване на криминогенните фактори. Това е от особена значимост, тъй като постоянно са налице публични спекулации, че човешката природа е преди всичко жестока и по тази причина заслужава реципрочна институционална свирепост, само че същинските криминогенни фактори в действителност са беднотия, безработица, липса на съответно обучение, студенина, свръхнаселеност и други Т.е. ролята на страната е да поставя и сложна грижа в редица области, в противоположен случай се трансформира в елементарен главорез.
Ако вземем за образец последния случай на тежко закононарушение – убийството на момче на пешеходна пътека от водач в пияно сътояние – е несъмнено належащо налагане на заслужено наказване вследствие на обективен развой. Ако не се плъзгаме единствено повърхността обаче, е добре да имаме поради и следното: съгласно Световната здравна организация в България се пие доста [1]. И по-точно 12,5 литра чист алкохол на глава от популацията, което през 2019 година слага страната на 7-мо място в Европейски Съюз.
Според констатациите на Концепцията за наказателна политика „ {н}ай-притеснително е нарастването на закононарушенията против превоза – до 16 хиляди през 2017 година, като съвсем 10 хиляди от случаите са за ръководство на МПС в пияно положение ”. Те са „ повече от една пета от всички наказателни производства в правосъдна фаза през същата година (…) “.
За София нарастването на тези закононарушения през последните 3 години е осезаемо – новообразуваните досъдебни производства през 2022 година са 1000, което съставлява 31,23 % нарастване по отношение на 2021 година (762) и впечатляващите 90,11 % по отношение на 2020 година (526) [2].
Очевидно е, че единствено с наказателна принуда не става, а е нужна сложна държавна тактика за дълбоковкоренените проблеми. В пандизите да вземем за пример алкохол и опиати са налични, само че стратегии, които се грижат за лекуването на подвластни няма. Националният център по наркомании беше закрит. Никой не се интересува от това какво се случва с хората, постъпили в лечебни заведения след несъразмерна приложимост на алкохол или опиати – дали това е случаен случай или продължителен, т.е. дали не следва да се наблюдава.
Непълнолетните имат елементарен достъп до алкохол и опиати. Така институционалното изтощение на процедура основава условия за задълбочаване на проблемите, вместо държавните запаси да се впрегнат в разрешаването им в зачатък.
Понякога ограниченията могат да бъдат ефикасни и без да са изключително комплицирани. В някои страни да вземем за пример се употребяват системи за блокиране на запалването на МПС (чрез премерване на дъха), които не разрешават пускане на мотора, в случай че водачите имат висока централизация на алкохол над несъмнено равнище (обикновено 0.02). Това е ефикасна мярка за хора, наказани за шофиране в нетрезво положение, опция на лишаване на книжката, а могат да се употребяват и като превантивни мярка в МПС, пренасящи артикули, обществен превоз и така нататък
Това е единствено един образец за това какви ограничения могат да се вземат след събиране на надеждни, от време на време обновени данни, информиращи ефикасни държавни политики, които да бъдат следвани праволинейно и непоколебимо. Ако не се подхващат в точния момент редица ограничения в сложни сфери на институционалния живот (здравеопазване, обучение и др, а освен в наказателното право и то само с увеличение на наказания), публичното предпочитание за отплата и жестокост може да не се канализира градивно в цивилен мониторинг и условие за ефикасна работа на държавните органи, а да се изроди в жестока разпра, на каквато станахме очевидци скоро.
---
1.
2. Отчетен отчет на СРП за 2022 година, стр. 15.
Бел. ред. Препечатваме мнението на Екатерина Баксанова от Институт за пазарна стопанска система Подзаглавието е на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
За страдание, актуалната власт продължи порочната наклонност да се пробва да овладява и ръководи публични рецесии със средствата на наказателното право. Защо обаче това е сериозен проблем?
Защото е искрено рисково:
- може да наруши салдото при разделянето на управляващите (свръхвъзпирането на една за сметка на друга);
- въпреки да основава чувство за краткосрочно преодоляване на остра социална реакция, дълготрайно в действителност утежнява средата. Представителите на законодателната и изпълнителната власт са изцяло наясно с това, защото е синтезирано на напълно наличен език в получилата необятна и единомислеща поддръжка Концепция за наказателна политика (2020 година – 2025г.), призната от Министерски съвет:
„ увеличените размери на наказванията съставляват и криминогенен фактор за осъществяване на по-тежки закононарушения “,„ непрекъснатите [законодателни] промени ускоряват неефективността на наказателноправната уредба “,„ повишението на размерите на наказванията не води до понижаване на престъпността “.
Игнорирането на учредени на науката изводи осигурява относително успокоение (поне краткосрочно) на политиците, само че смяната на правила със санкционен темперамент не може и не би трябвало да е автоматизиран обезщетителен механизъм за задълбочаващото се съмнение на жителите към правоохранителните и правораздавателните органи;
- основава непредвидимост и правна несигурност;
- основава чувство, че казусът не е многоизмерен и сложен, а е елементарен и е обвързван само с налагането и осъществяването на санкции и по тази причина може да бъде решен с еднократно деяние, каквото да вземем за пример е смяната на Наказателния кодекс.
Всъщност ефикасната наказателна политика на една страна надалеч не се изчерпва единствено с наказателноправни средства. Тя включва предварителна защита, превъзпитание, проучване на криминогенните фактори. Това е от особена значимост, тъй като постоянно са налице публични спекулации, че човешката природа е преди всичко жестока и по тази причина заслужава реципрочна институционална свирепост, само че същинските криминогенни фактори в действителност са беднотия, безработица, липса на съответно обучение, студенина, свръхнаселеност и други Т.е. ролята на страната е да поставя и сложна грижа в редица области, в противоположен случай се трансформира в елементарен главорез.
Ако вземем за образец последния случай на тежко закононарушение – убийството на момче на пешеходна пътека от водач в пияно сътояние – е несъмнено належащо налагане на заслужено наказване вследствие на обективен развой. Ако не се плъзгаме единствено повърхността обаче, е добре да имаме поради и следното: съгласно Световната здравна организация в България се пие доста [1]. И по-точно 12,5 литра чист алкохол на глава от популацията, което през 2019 година слага страната на 7-мо място в Европейски Съюз.
Според констатациите на Концепцията за наказателна политика „ {н}ай-притеснително е нарастването на закононарушенията против превоза – до 16 хиляди през 2017 година, като съвсем 10 хиляди от случаите са за ръководство на МПС в пияно положение ”. Те са „ повече от една пета от всички наказателни производства в правосъдна фаза през същата година (…) “.
За София нарастването на тези закононарушения през последните 3 години е осезаемо – новообразуваните досъдебни производства през 2022 година са 1000, което съставлява 31,23 % нарастване по отношение на 2021 година (762) и впечатляващите 90,11 % по отношение на 2020 година (526) [2].
Очевидно е, че единствено с наказателна принуда не става, а е нужна сложна държавна тактика за дълбоковкоренените проблеми. В пандизите да вземем за пример алкохол и опиати са налични, само че стратегии, които се грижат за лекуването на подвластни няма. Националният център по наркомании беше закрит. Никой не се интересува от това какво се случва с хората, постъпили в лечебни заведения след несъразмерна приложимост на алкохол или опиати – дали това е случаен случай или продължителен, т.е. дали не следва да се наблюдава.
Непълнолетните имат елементарен достъп до алкохол и опиати. Така институционалното изтощение на процедура основава условия за задълбочаване на проблемите, вместо държавните запаси да се впрегнат в разрешаването им в зачатък.
Понякога ограниченията могат да бъдат ефикасни и без да са изключително комплицирани. В някои страни да вземем за пример се употребяват системи за блокиране на запалването на МПС (чрез премерване на дъха), които не разрешават пускане на мотора, в случай че водачите имат висока централизация на алкохол над несъмнено равнище (обикновено 0.02). Това е ефикасна мярка за хора, наказани за шофиране в нетрезво положение, опция на лишаване на книжката, а могат да се употребяват и като превантивни мярка в МПС, пренасящи артикули, обществен превоз и така нататък
Това е единствено един образец за това какви ограничения могат да се вземат след събиране на надеждни, от време на време обновени данни, информиращи ефикасни държавни политики, които да бъдат следвани праволинейно и непоколебимо. Ако не се подхващат в точния момент редица ограничения в сложни сфери на институционалния живот (здравеопазване, обучение и др, а освен в наказателното право и то само с увеличение на наказания), публичното предпочитание за отплата и жестокост може да не се канализира градивно в цивилен мониторинг и условие за ефикасна работа на държавните органи, а да се изроди в жестока разпра, на каквато станахме очевидци скоро.
---
1.
2. Отчетен отчет на СРП за 2022 година, стр. 15.
Бел. ред. Препечатваме мнението на Екатерина Баксанова от Институт за пазарна стопанска система Подзаглавието е на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ