Моментните снимки на социологията не могат да вземат решенията вместо политиците
От години си удрям политологическата глава в стената на политици, които с остъклен взор повтарят " социология, социология ". И след това вършат противоположното на това, което би трябвало да се прави в политиката, тъй като - " социологията "...
Да се разберем. Политиката, т.е. обектът, проучен от политологията, съществува от към 2 500 години. Политологията, т.е. дисциплината, която изследва политиката, съществува от към 2 300 години. Обществото, т.е. обектът, проучен от социологията, съществува от към 200 години. Социологията - от малко над 100.
Едно е да стъпваш върху хилядолетен опит, друго - на столетен. Хилядолетният е по-солиден, нали по този начин?
Да минем към по-фундаментални неща. Ако си политик, това значи, че искаш да въздействаш върху нещата, да ги насочваш в избрана посока, да водиш някакви процеси. Социологията обаче е пасивна просвета. Тя може единствено да установи.
Социологията дава моментни фотоси, защото няма инструментите да гледа нещата в придвижване. " Хората над 65 по селата избират еди-какво, а под 40 и по градовете - еди що ".
Тук, за един политик, има най-малко два казуса. Първият: всяка такава фотография е отпреди най-малко две седмици. Освен, че е овехтяла, е и неподвижна, като тези кафеникави фотоси, на които виждаме да театралничат, тържествено, нашите далечни предшественици от началото на 20-ти век. Те гледат тържествено в обектива, с цел да не се изложат. Това е вторият, за един политик, проблем: множеството хора, в контакта си с анкетьори, дават отговор по този начин, както мислят, че е редно - по този начин, че да не се изложат, в случай че в действителност кажат, какво мислят. А кое се счита за редно - това хората вземат от медиите. При един тип медии в дадена страна получаваш един тип отговори; при различен - различен.
Основният, обаче, проблем е третият. Според социологията това, което се случва, е разположението на неподвижни неща в някаква низина. А политикът работи с процеси - със снопове от събития, които в никакъв случай не са ситуирани неподвижен, в някаква низина. Те са в непрекъснато придвижване и непрекъснато трансформират посоката си. А задачата на политика е да откри метод да ги насочи в несъмнено направление, в което те без него не биха тръгнали.
Политиците, които следват неподвижните фотоси, фиксиращи непроменяща се низина, са наказани да се спъват из нещата, ситуирани в нея. По-важното: спъвайки се, освен не могат да трансформират посоката на процесите, като ги управляват, а остават настрана. Още по-зле - остават зад тях, съзерцавайки задните елементи на публиката, както се е изразил Чърчил, когато са му предложили да не прави, каквото си знае, а да " следва публичното мнение ".
Заветът на Чърчил. Как две речи избавиха Европа от комунизмаС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Наследничката на Чърчил, Маргарет Тачър, е по-директна: " Не следвай навалицата; дано навалицата следва теб ". Това е към този момент, както горното от Чърчил, изявление на същински огромен политик - на оня, който желае да движи и трансформира нещата, а не просто да бъде определен, тъй като се е харесал на оптимално количество хора. Впрочем Тачър има размисли и по този въпрос: " Ако просто искаш да бъдеш харесван, ще бъдеш подготвен на компромис за всичко и когато и да е и няма да постигнеш нищо. "
На друго място Тачър натъртва: " Работата на водача е да лидира ". В превод на елементарен български: " Работата на ръководителя е да управлява ". Да хване за ръката хората и да ги води. Ако не умее това, остава в ролята на коментатор, каквито впрочем са болшинството български политици.
Накратко: социологията е пасивна просвета, потребна за наблюдаващи и коментатори. Политикът е деен индивид. От моментните фотоси на социологията има, несъмнено, изгода. Те дават познание за контексти, което е потребно. Но тези фотоси не могат да вземат решенията вместо политика.
Извод: когато един политик каже, че ще разгласи някакво свое решение, откакто " види социологията ", той е едно от три неща: по предопределение не е политик, а констататор, зрител; сега минава през детската възраст на политиката; и най-после наложително няма да реализира резултатите, на които се надява.
В политиката побеждава оня, който води начело. Който се суети откъм гърба - губи. Или, с цел да завърша с Чърчил: " Хвърчилата се издигат най-нависоко, когато застават против вятъра - а не, когато се пробват да го следват. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Да се разберем. Политиката, т.е. обектът, проучен от политологията, съществува от към 2 500 години. Политологията, т.е. дисциплината, която изследва политиката, съществува от към 2 300 години. Обществото, т.е. обектът, проучен от социологията, съществува от към 200 години. Социологията - от малко над 100.
Едно е да стъпваш върху хилядолетен опит, друго - на столетен. Хилядолетният е по-солиден, нали по този начин?
Да минем към по-фундаментални неща. Ако си политик, това значи, че искаш да въздействаш върху нещата, да ги насочваш в избрана посока, да водиш някакви процеси. Социологията обаче е пасивна просвета. Тя може единствено да установи.
Социологията дава моментни фотоси, защото няма инструментите да гледа нещата в придвижване. " Хората над 65 по селата избират еди-какво, а под 40 и по градовете - еди що ".
Тук, за един политик, има най-малко два казуса. Първият: всяка такава фотография е отпреди най-малко две седмици. Освен, че е овехтяла, е и неподвижна, като тези кафеникави фотоси, на които виждаме да театралничат, тържествено, нашите далечни предшественици от началото на 20-ти век. Те гледат тържествено в обектива, с цел да не се изложат. Това е вторият, за един политик, проблем: множеството хора, в контакта си с анкетьори, дават отговор по този начин, както мислят, че е редно - по този начин, че да не се изложат, в случай че в действителност кажат, какво мислят. А кое се счита за редно - това хората вземат от медиите. При един тип медии в дадена страна получаваш един тип отговори; при различен - различен.
Основният, обаче, проблем е третият. Според социологията това, което се случва, е разположението на неподвижни неща в някаква низина. А политикът работи с процеси - със снопове от събития, които в никакъв случай не са ситуирани неподвижен, в някаква низина. Те са в непрекъснато придвижване и непрекъснато трансформират посоката си. А задачата на политика е да откри метод да ги насочи в несъмнено направление, в което те без него не биха тръгнали.
Политиците, които следват неподвижните фотоси, фиксиращи непроменяща се низина, са наказани да се спъват из нещата, ситуирани в нея. По-важното: спъвайки се, освен не могат да трансформират посоката на процесите, като ги управляват, а остават настрана. Още по-зле - остават зад тях, съзерцавайки задните елементи на публиката, както се е изразил Чърчил, когато са му предложили да не прави, каквото си знае, а да " следва публичното мнение ".
Наследничката на Чърчил, Маргарет Тачър, е по-директна: " Не следвай навалицата; дано навалицата следва теб ". Това е към този момент, както горното от Чърчил, изявление на същински огромен политик - на оня, който желае да движи и трансформира нещата, а не просто да бъде определен, тъй като се е харесал на оптимално количество хора. Впрочем Тачър има размисли и по този въпрос: " Ако просто искаш да бъдеш харесван, ще бъдеш подготвен на компромис за всичко и когато и да е и няма да постигнеш нищо. "
На друго място Тачър натъртва: " Работата на водача е да лидира ". В превод на елементарен български: " Работата на ръководителя е да управлява ". Да хване за ръката хората и да ги води. Ако не умее това, остава в ролята на коментатор, каквито впрочем са болшинството български политици.
Накратко: социологията е пасивна просвета, потребна за наблюдаващи и коментатори. Политикът е деен индивид. От моментните фотоси на социологията има, несъмнено, изгода. Те дават познание за контексти, което е потребно. Но тези фотоси не могат да вземат решенията вместо политика.
Извод: когато един политик каже, че ще разгласи някакво свое решение, откакто " види социологията ", той е едно от три неща: по предопределение не е политик, а констататор, зрител; сега минава през детската възраст на политиката; и най-после наложително няма да реализира резултатите, на които се надява.
В политиката побеждава оня, който води начело. Който се суети откъм гърба - губи. Или, с цел да завърша с Чърчил: " Хвърчилата се издигат най-нависоко, когато застават против вятъра - а не, когато се пробват да го следват. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ