От години питам: Кой и на какво основание Иска, но

От години запитвам: Кой и на какво съображение Иска, само че и Може ли да ръководи България? Както ми сподели един политик: Питай и отговор не чакай!

Питала съм и: Кои са националните цели на България?

Питала съм: президента Радев, дългогодишния управленец Борисов, президентa, който Борисов потупа по главицата – Плевнелиев, питала съм президентите Петър Стоянов и Първанов, Българска социалистическа партия – функционерите Станишев и Нинова – все „ видни “ ръководещи. Питах скоро и Кирил Петков.

Вместо да ми кажат кои са българските полезности, всички тези ми обясняваха, че България е в Европейски Съюз и НАТО. Ок. Засега е по този начин.

Но. Никой не ми сподели, че сме една от най-старите страни в света – хилядолетна. Никой не загатна, че България няма нито едно пленено бойно знаме.

Споменавали са на празници Левски и Ботев.

Окачваха портретите им зад гърбовете си, в кабинетите.

Ще попитам и военачалник Стефан Янев. Артилеристът Янев, споделят, ще е „ тежката артилерия “ на актуалната българска политика. Да забележим. Е ли Янев военачалник от „ запаса “? Или ще стане „ пълководеца “ на смяната. Ще „ надигнем “ ли гордия си древен Български профил? Или ще продължим да привеждаме гърбина ту пред Съединени американски щати, ту пред Европейски Съюз, ту пред Коронавирус?

Г-н Янев, ще създадете ли Национална теория на България?!

Ние сме единствената страна на размирните Балкани без Национална теория. Турция, на президента Ердоган, има теория, основана от Кемал Ататюрк – модерният модернизатор на Балканската политика, основал светската Република Турция през 1923 година.

Чаровният Кирил Петков, университетският Асен Василев, стратегът Даниел Лорер са ни „ отворили врата “ към Промяна… Господа! Къде ви е „ компасът “ Национални полезности?! Или ще ползуваме „ навигацията “ на ФБ – необразованост, завист, битка за стотинката, самотни?

И се сетих какъв брой простички бяха фантазиите ми преди години:

Още преди да се пробудя, се усещах щастлива. Носех се, като Лятно облаче, на повърхността на съня. И знаех, че съм си Аз. Вятърът лекичко ме носеше в синьото небе и бях сигурна, че до момента в който съм спала, не съм се трансформирала в Някоя Друга. Че съм си останала такава, каквато бях преди да заспя – просто Аз. Чувствах се безгрижна и нова, подготвена да преживея всичко такова, каквото е. Имах по пет пръста на всяка ръка и на всеки крайник – значи, приличах на останалите. Значи, и Аз съм като Тях. А, Те са като Мен. Значи, ще успеем да се разберем. Усещах се, като че ли, имах рожден ден. И знаех за какво е по този начин. До мен тихичко похъркваше Той, а близо до него сладко дишаше Детето ни. И те имаха по пет пръста на всяка ръка и на всеки крайник. И Те щяха да се разсънят с възприятието, че имат рожден ден, тъй като щяха да знаят, че имат Мен. Приличаща на Тях. Тяхна. И всичко беше толкоз хубаво, ярко и празнично, че на мен ми се прииска цялостен живот да остана по този начин – в това легло, в тази стая, в тази къща, на този свят.

Г-да Кирил Петков, Румен Радев, Стефан Янев – ще създадете ли Национална теория на България?

Ще ви подаря една мисъл на откривателя на Америка Христофор Колумб: Никога няма да пресечете океана, в случай че не съберете храброст да изгубите брега от погледа си.

Аз съм Беновска. И запитвам.