Как Европа би могла да се справи с енергийната криза
От година Европа живее в сянката на енергийна обсада, откакто Владимир Путин заплаши да спре газовите доставки към континента. Сега опасността се трансформира в действителност, a вероятността за студена и тъмна зима удря право в задачата. На 5 септември Русия съобщи, че тръбопроводът " Северен поток " ще остане спрян, до момента в който глобите на Запада са в действие. Това докара до скок на референтните цени на газа с още 30%; сега те са еквивалентни на нефт за към 400 $ за барел. При днешните цени на фючърсите годишните разноски за електричество и газ за потребителите и компаниите в Европейския съюз може да набъбнат до зашеметяващите 1.4 трлн. евро по отношение на 200 милиарда евро през последните години , пресмята банката Morgan Stanley.
Енергийният потрес в този момент е пълномащабна политическа и икономическа рецесия. Вече 14% от фамилиите във Англия закъсняват със сметките си за комунални услуги. Производителят на стомана ArcelorMittal ще затвори собствен цех в Бремен. Докато потребителите и предприятията губят баланс, а рецесията се задава, зад сцената царува безпорядък на енергийните пазари. Понеже цените на електрическата енергия в Европа се дефинират от разноските на пределния производител, който постоянно работи с газ, скокът на цената на горивото се трансформира и в електрически потрес. При неудържимото съмнение на цените някои производители на електричество изпитват дефицит на средства, защото контрагентите изискват повече обезпечения: ютилити компании от Дюселдорф до Виена търсят избавително финансиране. В същото време компании за възобновима и нуклеарна сила с ниски пределни разноски получават стотици милиарди евро свръхпечалби .
Точно както когато настъпи пандемията, държавните управления реагират с безредна каша от помощи и интервенции. Учебниците по стопанска система биват разкъсвани, а сумите са големи. Германия харчи спомагателни 65 милиарда евро (1.8% от БВП) за ограничения, включващи таван на цените за базово количество електрическа енергия за семействата и компаниите. Лиз Тръс, новият министър-председател на Англия, показа проект за заледяване на цените за две години, който може да коства над 100 милиарда паунда (115 милиарда $, или 4.3% от БВП) и ще бъде финансиран посредством заеми. Европейски Съюз обмисля ограничение на приходите на производителите на електрическа енергия.
Реклама Ограничаване на цените не е устойчиво решение
Мащабът и интензивността на рецесията допускат необятна и великодушна поддръжка. Но в устрема си да работят бързо държавните управления не би трябвало да изхвърлят през прозореца икономическата логичност и благоразумието. Най-популярната тактичност - замразяването на цените на силата на дребно, както във Франция и в програмата на Тръс - на повърхността наподобява изкушаваща. Тя е лесна за схващане и понижава измерваната инфлация, което може да облекчи част от натиска върху централните банки да покачват лихвените проценти. Но има и големи дефекти.
Има смисъл да се измести по-голяма част от енергийната система от спот цените към дълготрайни контракти, изключително откакто евтината вятърна сила съставлява възходящ дял от производството.
Ако цените бъдат лимитирани, търсенето на сила ще остане прекомерно високо и ще забави решаващата промяна, която би трябвало да се извърши в свят, в който газът към този момент не е толкоз на ниска цена, колкото преди Путин да стартира войната. Доказателствата към този момент са забележими: поради по-високите цени германците са потребили съвсем 10% по-малко природен газ през първата половина на тази година в съпоставяне със същия интервал на предходната. И може да се окаже политически невероятно да се постави завършек на замразяването на цените, когато то е в действие. Ограничаването на цените, препоръчано от госпожа Тръс, е освен за една зима, а за две.
Домакинствата и бизнесите се нуждаят от поддръжка
Има по-добър метод от това да се фиксират цените. Правителствата би трябвало да предложат облекчение на семействата посредством еднократни парични отстъпки по сметките, които вероятно могат да се изплатят на компаниите за комунални услуги. Това ще защищити виталния стандарт, като в същото време ще остави пазарите да дефинират тласъка за ограничение на потреблението на сила. За най-бедните, за които енергийните сметки изяждат до една шеста от общите разноски, отстъпките ще би трябвало да бъдат допълнени с други заплащания на компенсации.
Реклама
Фирмите също ще имат потребност от помощ. За да се избегне резултатът на доминото от сриващи се енергийни компании, някои може да се нуждаят от краткотрайни държавни кредитни линии, както банките по време на финансовата рецесия: разноските могат да бъдат възобновени по-късно посредством налози. Междувременно огромни елементи от други бизнес браншове могат да се окажат в заплаха от затваряне, както когато бяха наложени локдауни през 2020 година Някои може към този момент да не са жизнеспособни - да вземем за пример немските химически компании с бизнес модели, основаващи се на изобилието от съветски газ. Ето за какво обезпечените от държавното управление заеми могат да обезпечат единствено краткотрайно избавление. Тази поддръжка би трябвало да бъде лимитирана във времето.
Откъде могат да дойдат средствата
Отстъпките и краткотрайните заеми са методът да се помогне на стопанската система. Но по какъв начин въобще държавните управления би трябвало да заплащат за тях? Цената ще бъде огромна и ще пристигна след големите избавителни ограничения поради пандемията. Европа, в това число Англия, харчи минимум 450 милиарда евро за битка с енергийния потрес, даже преди настъпването на зимата. Италия и Германия са похарчили 2-3% от БВП; проектът на Тръс може да усили общите разноски на Англия два пъти над това равнище. Изкушението е да се финансират разноските посредством още повече заеми. Но по-големите дефицити по време на инфлация ще принудят централните банки да покачат още повече лихвените проценти, което ще направи обслужването на задълженията по-скъпо за държавните управления.
Ето за какво би трябвало да бъдат премислени и налози върху свръхпечалбите за някои производители . Заради особеностите на европейските електроенергийни пазари на тях им се заплащат днешните голословно високи спот цени даже в случай че разноските им са доста по-ниски и не са свързани с газа. Данъци със задна дата върху компаниите, поемащи риск, които се конкурират на свободните пазари, би трябвало да се заобикалят, тъй като те подкопават самата основа на капитализма. Случаят обаче не е подобен: компаниите работят на мощно контролирани пазари и могат да осъществят непредвидени облаги, които са в пъти над капитала, който са вложили . Оценките на The Economist, основани на проучване на University College London, демонстрират, че свръхпечалбите на производителите във Англия може да са към 30 милиарда паунда (41 милиарда долара). Голяма част от спомагателните разноски би трябвало да идват от по-широки нараствания на налозите.
Текущи каузи
Би било полуда да се вземат дълготрайни решения за прекрояване на енергийните системи посред хаоса. Някои правила обаче към този момент са явни. Запазването на пазарния механизъм е от значително значение, с цел да се подтикват вложенията в нов потенциал и нововъведенията в предпазване на сила, като да вземем за пример батериите . Но има смисъл да се измести по-голяма част от енергийната система от спот цените към дълготрайни контракти, изключително откакто евтината вятърна сила съставлява възходящ дял от производството. Намирането на нови източници на сила - от газ от Катар до възобновими източници - също е неотложно. С вярната реакция жителите на Европа могат да бъдат предпазени, а преходът към по-чиста енергийна система да бъде непокътнат. Погрешна реакция би могла да банкрутира държавни управления и да задържи европейската енергийна промишленост в клопката на предишното.
Енергийният потрес в този момент е пълномащабна политическа и икономическа рецесия. Вече 14% от фамилиите във Англия закъсняват със сметките си за комунални услуги. Производителят на стомана ArcelorMittal ще затвори собствен цех в Бремен. Докато потребителите и предприятията губят баланс, а рецесията се задава, зад сцената царува безпорядък на енергийните пазари. Понеже цените на електрическата енергия в Европа се дефинират от разноските на пределния производител, който постоянно работи с газ, скокът на цената на горивото се трансформира и в електрически потрес. При неудържимото съмнение на цените някои производители на електричество изпитват дефицит на средства, защото контрагентите изискват повече обезпечения: ютилити компании от Дюселдорф до Виена търсят избавително финансиране. В същото време компании за възобновима и нуклеарна сила с ниски пределни разноски получават стотици милиарди евро свръхпечалби .
Точно както когато настъпи пандемията, държавните управления реагират с безредна каша от помощи и интервенции. Учебниците по стопанска система биват разкъсвани, а сумите са големи. Германия харчи спомагателни 65 милиарда евро (1.8% от БВП) за ограничения, включващи таван на цените за базово количество електрическа енергия за семействата и компаниите. Лиз Тръс, новият министър-председател на Англия, показа проект за заледяване на цените за две години, който може да коства над 100 милиарда паунда (115 милиарда $, или 4.3% от БВП) и ще бъде финансиран посредством заеми. Европейски Съюз обмисля ограничение на приходите на производителите на електрическа енергия.
Реклама Ограничаване на цените не е устойчиво решение
Мащабът и интензивността на рецесията допускат необятна и великодушна поддръжка. Но в устрема си да работят бързо държавните управления не би трябвало да изхвърлят през прозореца икономическата логичност и благоразумието. Най-популярната тактичност - замразяването на цените на силата на дребно, както във Франция и в програмата на Тръс - на повърхността наподобява изкушаваща. Тя е лесна за схващане и понижава измерваната инфлация, което може да облекчи част от натиска върху централните банки да покачват лихвените проценти. Но има и големи дефекти.
Има смисъл да се измести по-голяма част от енергийната система от спот цените към дълготрайни контракти, изключително откакто евтината вятърна сила съставлява възходящ дял от производството.
Ако цените бъдат лимитирани, търсенето на сила ще остане прекомерно високо и ще забави решаващата промяна, която би трябвало да се извърши в свят, в който газът към този момент не е толкоз на ниска цена, колкото преди Путин да стартира войната. Доказателствата към този момент са забележими: поради по-високите цени германците са потребили съвсем 10% по-малко природен газ през първата половина на тази година в съпоставяне със същия интервал на предходната. И може да се окаже политически невероятно да се постави завършек на замразяването на цените, когато то е в действие. Ограничаването на цените, препоръчано от госпожа Тръс, е освен за една зима, а за две.
Домакинствата и бизнесите се нуждаят от поддръжка
Има по-добър метод от това да се фиксират цените. Правителствата би трябвало да предложат облекчение на семействата посредством еднократни парични отстъпки по сметките, които вероятно могат да се изплатят на компаниите за комунални услуги. Това ще защищити виталния стандарт, като в същото време ще остави пазарите да дефинират тласъка за ограничение на потреблението на сила. За най-бедните, за които енергийните сметки изяждат до една шеста от общите разноски, отстъпките ще би трябвало да бъдат допълнени с други заплащания на компенсации.
Реклама
Фирмите също ще имат потребност от помощ. За да се избегне резултатът на доминото от сриващи се енергийни компании, някои може да се нуждаят от краткотрайни държавни кредитни линии, както банките по време на финансовата рецесия: разноските могат да бъдат възобновени по-късно посредством налози. Междувременно огромни елементи от други бизнес браншове могат да се окажат в заплаха от затваряне, както когато бяха наложени локдауни през 2020 година Някои може към този момент да не са жизнеспособни - да вземем за пример немските химически компании с бизнес модели, основаващи се на изобилието от съветски газ. Ето за какво обезпечените от държавното управление заеми могат да обезпечат единствено краткотрайно избавление. Тази поддръжка би трябвало да бъде лимитирана във времето.
Откъде могат да дойдат средствата
Отстъпките и краткотрайните заеми са методът да се помогне на стопанската система. Но по какъв начин въобще държавните управления би трябвало да заплащат за тях? Цената ще бъде огромна и ще пристигна след големите избавителни ограничения поради пандемията. Европа, в това число Англия, харчи минимум 450 милиарда евро за битка с енергийния потрес, даже преди настъпването на зимата. Италия и Германия са похарчили 2-3% от БВП; проектът на Тръс може да усили общите разноски на Англия два пъти над това равнище. Изкушението е да се финансират разноските посредством още повече заеми. Но по-големите дефицити по време на инфлация ще принудят централните банки да покачат още повече лихвените проценти, което ще направи обслужването на задълженията по-скъпо за държавните управления.
Ето за какво би трябвало да бъдат премислени и налози върху свръхпечалбите за някои производители . Заради особеностите на европейските електроенергийни пазари на тях им се заплащат днешните голословно високи спот цени даже в случай че разноските им са доста по-ниски и не са свързани с газа. Данъци със задна дата върху компаниите, поемащи риск, които се конкурират на свободните пазари, би трябвало да се заобикалят, тъй като те подкопават самата основа на капитализма. Случаят обаче не е подобен: компаниите работят на мощно контролирани пазари и могат да осъществят непредвидени облаги, които са в пъти над капитала, който са вложили . Оценките на The Economist, основани на проучване на University College London, демонстрират, че свръхпечалбите на производителите във Англия може да са към 30 милиарда паунда (41 милиарда долара). Голяма част от спомагателните разноски би трябвало да идват от по-широки нараствания на налозите.
Текущи каузи
Би било полуда да се вземат дълготрайни решения за прекрояване на енергийните системи посред хаоса. Някои правила обаче към този момент са явни. Запазването на пазарния механизъм е от значително значение, с цел да се подтикват вложенията в нов потенциал и нововъведенията в предпазване на сила, като да вземем за пример батериите . Но има смисъл да се измести по-голяма част от енергийната система от спот цените към дълготрайни контракти, изключително откакто евтината вятърна сила съставлява възходящ дял от производството. Намирането на нови източници на сила - от газ от Катар до възобновими източници - също е неотложно. С вярната реакция жителите на Европа могат да бъдат предпазени, а преходът към по-чиста енергийна система да бъде непокътнат. Погрешна реакция би могла да банкрутира държавни управления и да задържи европейската енергийна промишленост в клопката на предишното.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ