Динята дълго време е била източник на вода
От позиция на ботаниката плодът на динята също е бери, тъй като има мека и сочна вътрешност и дебела кора.
Днес дините са лакомство, което похапваме на драго сърце в горещите летни дни. Но в началото те са били засаждани със напълно друга, по-скоро практична цел. Едни от първите свидетелства за развъждането на дини се срещат в египетските писмени знаци отпреди 5000 години (дори има доказателства, че античните египтяни са употребявали любеница за декорация на гробовете си!). По-късно дините се загатват и в културите на Азия, Индия и Средиземноморието.
При първото си странствуване в Южна Африка (1849 – 1873) фамозният шотландски откривател Дейвид Ливингстън разкрил поле с дини в пустинята Калахари. В доста сухи региони на Африка динята се употребила не просто за храна, само че и като източник на вода - знае се, че 90% от наличието й е водно. Пътешествениците даже я носели със себе си на експедициите си вместо бутилки с вода.
Друго значимо преимущество на динята е, че от нея не се изхвърля нищо и всичките ѝ елементи са годни за консумация.
Освен че се яде нежната й вътрешност, семената на динята се пържат, а от кората й се прави конфитюр или се осоляват.
