Защо обезценяването на паунда не доведе до бум на износа във Великобритания?
От гласуването на референдума за излизане на Англия от Европейския съюз през юни 2016 година паундът загуби към 15% от цената си против останалите валути. Трейдърите продават валутата, защото се притесняват от вероятностите пред стопанската система на страната. Но въпреки всичко има и икономисти, които виждат капацитета от огромния спад, написа The Economist.
Тъй като създаденото във Англия към този момент има по-конкуретна цена в чужбина, стопанската система ще се ребалансира и растежът ще се води от експорта, а не от разноските на потребителите, гласят очакванията. За страдание обаче, обезценяването на паунда най-вероятно ще остане в историята като едно от минимум сполучливите, разяснява изданието.
През по-голямото време от последните три века, Англия имаше търговски остатък. Най-големият е бил през 1881 - на върха на Британската империя - 6% от брутния вътрешен артикул. В последните години обаче страната записва огромен недостиг.
Предишните случаи на обезценяване на валутата в действителност помогнаха за преориентиране на стопанската система. През 1967, когато Харълд Уилсън обезцени паунда против $, твърдейки, че " паундът в джоба им " не е изгубил стойност, последва скок в износа. Този път изискванията още веднъж изглеждаха подобаващи - макар протекционистката изразителност на Доналд Тръмп, международната търговия пораства. Въпреки това обаче фирмите дадоха отговор смирено на обезценяването и цената на износа се е нараснала напълно малко. През второто тримесеие на годината комерсиалният недостиг бе незабележимо по-нисък от междинните равнища за последните пет години.
Каква е повода? На първо място фирмите употребяват интернационална верига за доставки и разчитат доста на части от чужбина. Така че с растежа на износа, пораства и вноса.
Освен това стопанската система на Англия е ориентирана към произвеждане на артикули с висока добавена стойност - като медикаменти, да вземем за пример. Купувачите на тези артикули и услуги не са изключително чувствителни към смяна на цената - т.е. купуват колкото им би трябвало, като цената не дефинира размера.
Разбира се, не всички промишлености работят по този метод - да вземем за пример туризмът. Днес доларът купува повече обиколки с Лондонското око. През юни чужденците, в това число предприемачи, посетили Англия, са се нараснали със 7% на годишна база. Но, става известно, те икономисват средства и като цяло разноските им в паундове не са по-високи, в сравнение с преди. Те просто се възползват от по-евтината валута, с цел да похарчат по-малко пари за ваканцията си.
Оптимистите настояват, че изгодите от обезценяването ще се появят след повече време.
В случая със сладоледената промишленост обаче наподобява, че фирмите не бързат. Въпреки че приходите от експорт порастват, това може да бъде обяснено с обстоятелството, че по-слабият паунд и същото количество продадена стока водят до по-високи доходи в същата валута. През първата половина на 2017 фирмите са изнесли същото количество сладолед, както година по-рано. Така наподобява, че фирмите просто употребяват слабия паунд, с цел да покачат облагите си, а не да търсят нови пазари.
Ситуацията е същата на всички места в частния бранш. Печалбите са на покрай рекордни равнища, само че вложенията стоят на едно място. През предходната година фирмите в нефинансовия бранш са добавили нови 74 милиарда паунда в сметките си - безспорен връх.
Тъй като създаденото във Англия към този момент има по-конкуретна цена в чужбина, стопанската система ще се ребалансира и растежът ще се води от експорта, а не от разноските на потребителите, гласят очакванията. За страдание обаче, обезценяването на паунда най-вероятно ще остане в историята като едно от минимум сполучливите, разяснява изданието.
През по-голямото време от последните три века, Англия имаше търговски остатък. Най-големият е бил през 1881 - на върха на Британската империя - 6% от брутния вътрешен артикул. В последните години обаче страната записва огромен недостиг.
Предишните случаи на обезценяване на валутата в действителност помогнаха за преориентиране на стопанската система. През 1967, когато Харълд Уилсън обезцени паунда против $, твърдейки, че " паундът в джоба им " не е изгубил стойност, последва скок в износа. Този път изискванията още веднъж изглеждаха подобаващи - макар протекционистката изразителност на Доналд Тръмп, международната търговия пораства. Въпреки това обаче фирмите дадоха отговор смирено на обезценяването и цената на износа се е нараснала напълно малко. През второто тримесеие на годината комерсиалният недостиг бе незабележимо по-нисък от междинните равнища за последните пет години.
Каква е повода? На първо място фирмите употребяват интернационална верига за доставки и разчитат доста на части от чужбина. Така че с растежа на износа, пораства и вноса.
Освен това стопанската система на Англия е ориентирана към произвеждане на артикули с висока добавена стойност - като медикаменти, да вземем за пример. Купувачите на тези артикули и услуги не са изключително чувствителни към смяна на цената - т.е. купуват колкото им би трябвало, като цената не дефинира размера.
Разбира се, не всички промишлености работят по този метод - да вземем за пример туризмът. Днес доларът купува повече обиколки с Лондонското око. През юни чужденците, в това число предприемачи, посетили Англия, са се нараснали със 7% на годишна база. Но, става известно, те икономисват средства и като цяло разноските им в паундове не са по-високи, в сравнение с преди. Те просто се възползват от по-евтината валута, с цел да похарчат по-малко пари за ваканцията си.
Оптимистите настояват, че изгодите от обезценяването ще се появят след повече време.
В случая със сладоледената промишленост обаче наподобява, че фирмите не бързат. Въпреки че приходите от експорт порастват, това може да бъде обяснено с обстоятелството, че по-слабият паунд и същото количество продадена стока водят до по-високи доходи в същата валута. През първата половина на 2017 фирмите са изнесли същото количество сладолед, както година по-рано. Така наподобява, че фирмите просто употребяват слабия паунд, с цел да покачат облагите си, а не да търсят нови пазари.
Ситуацията е същата на всички места в частния бранш. Печалбите са на покрай рекордни равнища, само че вложенията стоят на едно място. През предходната година фирмите в нефинансовия бранш са добавили нови 74 милиарда паунда в сметките си - безспорен връх.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ