В мозъка ни има копче DELETE. Как да го намерим?
От физиологията знаем, че нервните кафези, работещи дружно, постоянно са свързани между тях. Вероятно сте чували за това нееднократно? Това е един от главните правила на невробиологията, който гласи, че какъв брой по-често се употребяват невронните връзки в нашия мозък, толкоз по-здрави стават те. Точно по тази причина остарялата сентенция гласи: „ Повторението е майка на знанието “.
Всеки от нас може да овладее всяко умеене или табиет, било то свирене на китара, китайски език или танцуване на салса. Единственото изискване е да се повтаря, упражнява и прави това постоянно. Това се удостоверява и от научните проучвания.
Но учените приказват и за противоположната страна на процеса. Става дума за „ синаптично окастряне “: редуциране броя на синапсите или невроните, с цел да се увеличи успеваемостта на невронната мрежа, заличаване на непотребните връзки.
Оказва се, че с цел да научим нещо ново, не е задоволително да изградим и укрепим нови невронни връзки. Не по-малко значимо е да се разрушат старите, които ни пречат.
Нашият мозък наподобява на огромна градина
Представете си голяма градина, в която не порастват ябълки, круши или грозде, а неврони, които би трябвало дадат своите плодове – синаптични връзки.
По тези връзки се предават невромедиатори като серотонин и допамин. В градината ни има и градинар – това са глиалните кафези. Тяхната задача е да оказват помощ на невроните да предават сигналите доста по-бързо.
В градината има и „ санитари “ – специфични глиални кафези, които пазят градината от вредители и бурени, а именно — изтриват всичко ненужно от синаптичните връзки. Те се назовават микроглиалните кафези. Въпросът е в това по какъв начин го вършат?
Как се чисти нашата градина?
Учените са се доближили до разкриването на тази велика загадка от човешкия разум — по какъв начин съумяват да се изтрият непотребните връзки сред невроните. Днес е известно, че тези синаптични връзки, които използваме доста рядко, или въобще не са ни нужни — са маркирани с протеин C1q. Именно с тази „ маркировка “ тези ненужни връзки се пресмятат и унищожават от нашите „ санитари “ – микроглиалните кафези.
В резултат мозъкът ни освобождава място за строителство и подсилване на нови невронни връзки, които са ни нужни за асимилиране на нещо ново.
Здравият и бездънен сън е поръчител за избистрен разум
На всички ни е познато чувството при учене на нещо ново, че мозъкът ни просто е претъпкан с несвързани обстоятелства. Това е разбираемо, тъй като той интензивно се труди – строи нови невронни връзки.
Но това е половината работа, тъй като би трябвало по едно и също време с това да унищожава старите невронни връзки, заменяйки ги с нови. По принцип това става насън.
Понякога микроглиалните кафези би трябвало да изчистят до 60 % от невронните ни връзки. И те се стараят за вас: с цел да освободят място за новви познания и умения.
А познато ли ви е чувството, когато заран се събуждате с ясна глава? Благодарете за това на микроглиалните кафези. Точно те през нощта „ са почистили вашата градина “. Сега можете да пристъпите към образование – триумфът ви е обезпечен.
И по този начин, по какъв начин работи бутонът „ DELETE “ в нашия мозък?
Накратко и известно: когато даваме на мозъка да си почива – той се самопочиства, с цел да можем на другия ден отначало да съберем нови познания и умения. Вероятно, в идващите години ще научим още повече за този изумителен развой.
Как работи това:
Дори 10-20-минутен сън разрешава на микроглиалните ни кафези добре да окастрят в нашата „ градина “: да поотрежат пречещите ни връзки сред невроните, да обезпечат пространство за новите. Това наподобява на това да бъдете в джунгла и да с прочиствате пътя благодарение на мачете.