Какъв е енергийният проблем на Европа?
От Facebook профила на Юлиан Попов
Краткият отговор е " комплицирано е ". И тъй като е комплицирано, чуваме най-различни, постоянно противоречащи си пояснения и обвинявания. Обвиняват пазари, спекулации, медиатори, зелени покупко-продажби и климатични упоритости, корупция, инфратсруктура, Европейска комисия, Германия и всичко, което ви падне.
Основен проблем е фактът, че за едно десетилетие Европа понижи добива си на първична сила с 18%. Да ги закръглим на 20% за по-лесно, още повече, че те се менят нагоре надолу от година на година. Та тези 20% би трябвало да дойдат отнякъде. Около 10% пристигнаха от понижаване на потреблението. За последните 10 години енергийното ползване на Европа се е свило с към 1/10 основно вследствие на нараснала енергийна успеваемост (не е правилно, че това е резултат на експорт на промишленост в Китай, неизбежно ще чуете този аргумент).
За това време потреблението на въглища падна с 50%, на нефт с 25%, атомна с 29%, хидроенергия с 14%. Консумацията на газ се качи с 6%. Тези 6% са доста значими, тъй като сега цената на газа движи в огромна степен всички цени, а европейският рандеман на газ се е свил. В същото време вятърната сила се е качила 15 пъти, а слънчевата 200 пъти! Колкото и трагичен да изглежа този напредък, и е, дружно с 10% енергийно икономисване, той не е задоволителен, с цел да (а) размени сиването на другите източници, (б) поеме енергийния потрес след Ковид и (в) компенсира енергийните последици от войната против Украйна.
Ако тези три събития не се бяха случили, или не бяха се изсипали върху Европа едновременно, тогава нещата шяха да се развиват много умерено. Всичко щеше да напълно търпимо и рецесия нямаше да има даже в случай че два от тези фактора отсъстваха. Дори и с войната. Те обаче се случиха по едно и също време и направиха европейската енергийна система извънредно уязвима на всевъзможни спомагателни стресове, да вземем за пример суша или горещи талази.
Трите съществени удара трябваше да са предмет на разнообразни рискови тактики. Енергийният преход не трябваше да разчита на газ, а на по-умно разпространяване на възобновима сила и на доста по-агресивни ограничения за енергийна успеваемост. Това са просто домашни енергийни източници. Европейската енергийна стартегия трябваше също да има подготвена тактика за по този начин наречените " черни лебеди " и тактика за " съвършена стихия ". Няма. България пък напълно няма. А точно тези неща ни връхлетяха по едно и също време.
Разбира се, можем да твърдим, че не трябваше да се затварят въглищни и атомни централи. И тук нещата са по-сложни. В момента 1/3 от френският атомен потенциал не работи, не тъй като някой го е затварял. Европа внасяше въглища от Русия, тъй като и излизаше по-евтино. Разчиташе на газ от Русия. Германия си мислеше, че няма по какъв начин да не се разберем с руснаците. Все неразумни неща от позиция на ръководство на рисковете и скупчването на няколко рецесии в еднакъв миг.
Заключението обаче е просто: спадът на първичното енергийно произвеждане трябваше да се компенсира отнякъде. Как и от кое място може доста дълго да спорим.
Краткият отговор е " комплицирано е ". И тъй като е комплицирано, чуваме най-различни, постоянно противоречащи си пояснения и обвинявания. Обвиняват пазари, спекулации, медиатори, зелени покупко-продажби и климатични упоритости, корупция, инфратсруктура, Европейска комисия, Германия и всичко, което ви падне.
Основен проблем е фактът, че за едно десетилетие Европа понижи добива си на първична сила с 18%. Да ги закръглим на 20% за по-лесно, още повече, че те се менят нагоре надолу от година на година. Та тези 20% би трябвало да дойдат отнякъде. Около 10% пристигнаха от понижаване на потреблението. За последните 10 години енергийното ползване на Европа се е свило с към 1/10 основно вследствие на нараснала енергийна успеваемост (не е правилно, че това е резултат на експорт на промишленост в Китай, неизбежно ще чуете този аргумент).
За това време потреблението на въглища падна с 50%, на нефт с 25%, атомна с 29%, хидроенергия с 14%. Консумацията на газ се качи с 6%. Тези 6% са доста значими, тъй като сега цената на газа движи в огромна степен всички цени, а европейският рандеман на газ се е свил. В същото време вятърната сила се е качила 15 пъти, а слънчевата 200 пъти! Колкото и трагичен да изглежа този напредък, и е, дружно с 10% енергийно икономисване, той не е задоволителен, с цел да (а) размени сиването на другите източници, (б) поеме енергийния потрес след Ковид и (в) компенсира енергийните последици от войната против Украйна.
Ако тези три събития не се бяха случили, или не бяха се изсипали върху Европа едновременно, тогава нещата шяха да се развиват много умерено. Всичко щеше да напълно търпимо и рецесия нямаше да има даже в случай че два от тези фактора отсъстваха. Дори и с войната. Те обаче се случиха по едно и също време и направиха европейската енергийна система извънредно уязвима на всевъзможни спомагателни стресове, да вземем за пример суша или горещи талази.
Трите съществени удара трябваше да са предмет на разнообразни рискови тактики. Енергийният преход не трябваше да разчита на газ, а на по-умно разпространяване на възобновима сила и на доста по-агресивни ограничения за енергийна успеваемост. Това са просто домашни енергийни източници. Европейската енергийна стартегия трябваше също да има подготвена тактика за по този начин наречените " черни лебеди " и тактика за " съвършена стихия ". Няма. България пък напълно няма. А точно тези неща ни връхлетяха по едно и също време.
Разбира се, можем да твърдим, че не трябваше да се затварят въглищни и атомни централи. И тук нещата са по-сложни. В момента 1/3 от френският атомен потенциал не работи, не тъй като някой го е затварял. Европа внасяше въглища от Русия, тъй като и излизаше по-евтино. Разчиташе на газ от Русия. Германия си мислеше, че няма по какъв начин да не се разберем с руснаците. Все неразумни неща от позиция на ръководство на рисковете и скупчването на няколко рецесии в еднакъв миг.
Заключението обаче е просто: спадът на първичното енергийно произвеждане трябваше да се компенсира отнякъде. Как и от кое място може доста дълго да спорим.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ