Явор Дачков за протестите на фермерите: Българите ще се оправим тогава, когато свикнем да живеем в истина
От Facebook профила на Явор Дачков
За овцете и българите. Във велинградската плантация в действителност има чума. Властите не лъжат, животните в действителност би трябвало да се умъртвят, с цел да не разнасят болест и с цел да не блокира цялото отглеждане на животни поради прекъсването на европейски дотации и експорт. Това са обстоятелствата.
Другото е чобанщина на мозъка. Протести, ревове във Facebook, изпускане по плитка сантиментална потребност, която не се разграничава доста от другите физиологии и неистово безумие.
Оправданието, че българите не имат вяра на институциите не е годно, тъй като институциите са направени от българи, а преди да имат вяра на каквото и да било, би трябвало да имат отговорност първо към себе си и самовзискателност, която да ги държи в режим на рационална самодисциплина.
Така наречените фермери от Велинград освен, че са крили заболяването по животните, ами изфабрикуваха и подправени резултати от гръцка нелицензирана лаборатория, с цел да дълбаят неистово в упоритата си нелепост. Много е потискащо това. Опростен елинпелиновски сюжет, който няма нищо общо с действителността, обстоятелствата, виновното живеене и рационалния статут, който отличава индивида от животното.
Може би по тази причина в България животните постоянно са на по-голяма респект от хората. Както за селяните с техните овце, кози и прочие, по този начин и за градската десница с техните кучета, къщи с ягоди, велоалеи и прочие. И за двата лагера, които се ненавиждат, другите нямат никакво значение. Човещината е сведена също до сантиментално прекарване, само че не и до същинско проявяване - има велоалеи на всички места, само че на никое място няма достъп за инвалидни колички, а напредването с бебешки е същинско тестване.
Малоумието във Велинград породи и взаимност. Някакви хора отидоха да стачкуват с тях, което също е доста потискащо, тъй като нелепостта върви по хората като чумата по овцете.
Българите би трябвало да се научим да протестираме тогава, когато в действителност има защо. Да протестираме във връзка, който в действителност си коства гражданския яд.
Нито чумавите овце, нито незначителната пиеса на Бърнард Шоу (в която в действителност няма нищо обидно, с изключение на режисурата на Малкович) са мотив за митинг, прахосване на социална сила, пошла проява на усеща и реплика на цивилен яд.
Потрес е това, тъй като е неуместно, погрешно, неискренно и фалшинво.
Българите ще се оправим тогава, когато свикнем да живеем в истина, когато свикнем да я търсим и когато спрем да блуждаем в някакви детски показа за себе си и за света. А, да - и когато родим същинска опция на чобанския, богомилски дуализъм в който пребиваме всички.
FaceBookTwitterPinterest




