От Фейсбук профила на депутата от ГЕРБ/СДС Георги КръстевНе го

От Facebook профила на депутата от ГЕРБ/СДС Георги Кръстев

Не го назовавам длъжностен кабинет. Наричам го оперативно звено. И по-късно ще разберете за какво.

Вчера имах занимателен диалог с мой непосредствен другар. Човек отвън политиката, който ме попита: „ Брат, за какво този кабинет е цялостен с инфлуенсри и ютубъри? “. Първо се засмях, само че след това ми стана горчиво. Той беше виждал половината от тези хора единствено в подкасти и политически аналози на „ Сигнално жълто “. Трябваше да му изяснявам, че някои от тези инфлуенсъри в действителност са били министри.

Но това не е инцидентно. В пропагандата има едно разбиране което се назовава „ Прозорецът на Овертон “. Накратко, това е технологията, посредством която хрумвания, които през днешния ден ни се костват неуместни, гнусни и неприемливи, на следващия ден се трансформират в норма посредством непрекъснато говорене и облъчване.

В тази конструкция на Прозореца, ролята на обществените представители е основна. Те не са там, с цел да правят работа. Те са там, с цел да образуват публичното мнение, да размиват границите сред положително и зло, сред обикновено и извратено. ППДБ разполагат най-вече с такива лица - говорещи глави, чиято единствена цел е да създадат задоволително неприемливото. А същинската работа остава някъде там, в сенките, до момента в който пред камерите се лее политкоректен мед.

Затова ги назовавам Неправителствени организации. Те не действат като политическа партия, виновна пред хората, а като мрежова конструкция. Те стигнаха до такава степен, че непосредствено инсталираха хората от неправителствените организации в Министерския съвет, пренаписвайки дефиницията за безочливост в актуалната политическа история. Това не е просто агитация - това е планувана, методична офанзива против имунната система на самата страна.

И тъкмо тук стигаме до дъното.

Когато забележим хора в този кабинет, които с лекост пазят „ здравословните връзки “ сред възрастни и деца, ние не гледаме просто мнение. Ние гледаме Прозореца на Овертон в деяние. Опитът да се възстановява тъмнината. Когато кабинетът се трансформира в юрист на секта*тски структури и педоф*лски нюанси, маскирани като демократични полезности, това към този момент не е политика. Това е декомпозиция на всичко, което ни е пазило като общество през вековете

Андрей Гюров през днешния ден застана отпред не на ръководство, а на един честен разпад, облечен във власт. Той е капитанът на транспортен съд, по чиито дири остават следи, които никой естествен българин не би желал да следва. Защото зад красивите думи за почтеност и смяна, прозират сенките на Петрохан и тишината на тези, които оправдават най-грозните човешки падения.

Гюров няма да ръководи страна. Той ще менажира едно Неправителствени организации, което се храни от разрушаването на нашите фундаментални полезности. Въпросът не е дали ще се провалят. Въпросът е какъв брой от нашето обикновено бъдеще ще са съумели да редактират, преди да си тръгнат.