От Фейсбук профила на социолога Първан Симеонов Ще бъда малко

От Facebook профила на социолога Първан Симеонов

Ще бъда малко поучителен. Ще ми се да споделя нещо, с цел да ми олекне. Не се обиждайте. Понякога в действителност не мога да схвана по какъв начин (не се шегувам) най-четящите и доброжелателни хора, мои другари - нормално градски либерали - подреждат целите в политическия развой.

Вчера една етническа в генезиса си партия на Балканите се цепна в гласуването съвсем на българи против български турци и имаше посещаване на дипломат. Но мнозина от прогресивния лагер из мрежите видяха най-много... по какъв начин изглеждало лицето на Пеевски при гласуването и почнаха с палавите карикатурки за свине, соколи, тикви и тия три неща.

Борисов пък очевидно беше обезпокоен да не вземе да мине партийната гарнитура, явно планувана единствено за вътрешнопартийно самонадъхване, а не за минаване, обаче отново забавно се оказа не това маневриране, а... лицето. Лицето, виждам, че продължава да е забавно и при новия патриарх - по какъв начин тъкмо гледал. Утре ще гледат и на Радев лицето евентуално - до момента в който той, да вземем за пример, побеждава в изборите. 

Има нещо прекомерно симптоматично в това вглеждане в лица и килограми и издание на изкривени облици, снимани от тв приемника. Акцентът върху повърхността, за сметка на същински значимото, е към този момент настойчив при тези хора. Години наред, да вземем за пример, демонизираха дядо Николай за някакви хипотетични външни белези (присъщи за църковната активност като цяло). После се оказа, че точно той очевидно е на тяхната страна в борбата за БПЦ. Така демонизираха и нашумелия Никанор, в случай че вярно помня - тъй като имал изписан ктитор Цветан Василев в Църногорския манастир (все едно това е нещо ново в църквата). Години по-късно и той се оказа на тяхна страна, само че го видяха едвам в този момент, а не още преди години - когато на кулата в манастира му помня, че се вееше жълтото византийско знаме.

И вследствие на сериозните проекти и надъхване... в църквата победи допустимо най-отсрещното крило. В резултат на сериозните проекти и самонадъхване в БФС победи отсрещното крило. Сега в Европа и на следващия ден евентуално в Съединени американски щати побеждава най-противоположното крило. В Украйна, за жалост, побеждава Путин, въпреки че петима опоркаджии в утринни блокове ми изясняват от две години, че е противоположното. С такава съпротива на Путин напряко не му трябват съдружници. Четири години проекти и изчегъртване, промени и какво ли не и... ГЕРБ първи, Движение за права и свободи втори. А насреща - " Величие ".

Въобще, на всички места в нашия запад сега тече преоценка на прогресивния и вселенски дневен ред. И поради личната му сбъркана оптика и невъздържание. Които пораждат внезапна реакция. Това е законосъобразен резултат на махалото.

Затова за кой ли път ми се дощя да припомня на всичките мои другари, прозападните хора у нас, хора, които в действителност имат вяра, мислят - като мен! - че краденето би трябвало да намалее, че България би трябвало да е същинска част от Европейски Съюз и НАТО: хора, би трябвало да се прави непрекъснато изпитание към другите хора, би трябвало да спре концепцията за монопол върху морала и положителното, би трябвало да се одобри, че другият съществува. Христо Иванов, да вземем за пример, го уточни ясно, опита да работи с другите по терена, съумя или не съумя, понесе цената и почтено постъпи.

Няма метод да прилагате още от същото и да получите по-добър резултат! Не може на всички фронтове да губим и да се самоуспокояваме, че това е тъй като ДС-КГБ-Путин и всичко останало. Очевидно е, че просто обществото ни е такова. Вариант едно е да му се сърдим, че няма верния усет. Вариант две е да намираме разговор с него. За да се победи една прекаленост, не е нужна просто друга прекаленост, необходим е съюз с центъра. Винаги!