Носталгията във Фейсбук за социализма
От Facebook профила на Роси Георгиев
Напоследък в обществените мрежи виждам моите набори. Повечето от тях желаят това време да се върне. Времето преди 1989. Та си представям. Времето се връща, но аз съм на тия години.
Град Михайловград. 1987 година. На квартира съм. Плаща я предприятието. Млад експерт съм. Със 130 лв. заплата. Ставам рано. Отивам на работа. Работя. Свършвам работа. И потеглям да се прибирам. Пеш. Трябва да напазарувам нещо. Първо влизам в ПЛОДЗЕЛЕНЧУКА. А в него три гнили ябълки. Като подбор. И две кила сбръчкани картофи. А по стелажите препускат зелени гладни гъсеници. Купувам кило картофи. Нещо требва да се яде. И влизам в смесения магазин. Във витрината за месо два зеленясали кокала. Единственото месо са стотината зелени мухи. Свършило е на обяд. Утре ще докарат. Излизам. Гледам-опашка. Есен е. Хората купуват захар. Дават по две кила на човек. Цели семейства стоят на опашката. Компоти ще поставят. Захар не ми би трябвало. Не ми трябват и капачки за буркани. Затова отминавам идната опашка. Но третата не мога да подмина. Книжарница. Пуснали са П
