Методи Лалов: В политиката отговорност се носи не само за съзнателни лъжи, но и за допуснати грешки
От Facebook профила на Методи Лалов, някогашен ръководител на Софийския областен съд и общински консултант в Столичния общински съвет от Демократична България
Наблюдаваме притеснителна трансформация и демонстрация на класическо политическо лицемерие в позицията на Борис Бонев от Спаси София по отношение на Васил Терзиев от ПП-ДБ. По време на предизборната акция той беше един от най-ревностните му бранители и глашатаи, гарантирайки пред обществото за неговата непоклатима подготвеност, мощен екип и подготвени решения за ръководството на София. Днес обаче, към този момент във властта, Бонев внезапно сменя плочата и остро подлага на критика същия Терзиев, представяйки го като некадърен и подвластен управленец.
Тази фундаментална променчивост е фрапираща и повдига съществени въпроси за достоверността и претекстовете на Бонев: Кога беше откровен – когато се бореше за власт един до друг с Терзиев, обещавайки ярко бъдеще, или в този момент, когато явно се пробва да се дистанцира и да избегне отговорността за действителните резултати? Дали предизборните суперлативи бяха просто тактически ход за печелене на власт, а сегашната рецензия е безсрамен опит за бягство от отговорност и търсене на изкупителна жертва? Подобно държание е особено за политическата измама, изменяща позициите си съгласно конюнктурата, и подхранва само публичен цинизъм.
Трябва да е ясно обаче, че в политиката отговорност се носи освен за съзнателни неистини и операции, само че и за позволени неточности в преценката и стратегически провали. Ако актуалните рецензии на Бонев са основателни и Терзиев фактически показва управническа отпадналост и неплатежоспособност, това е точно самопризнание за пагубна неточност в преценката от страна на самия Бонев. Като основен поръчител на Терзиев пред гласоподавателите, той носи директна и неотменима морална и политическа отговорност за следствията. Неговите дейности го вършат съизвършител в подвеждането на гласоподавателите и в легитимирането на ръководство, което в този момент самичък дефинира като некомпетентно и подвластно.
Впрочем, това не е първият случай, в който стратегически неточности на Бонев водят до противоречиви резултати и повдигат въпроси за неговата политическа преценка, а за какво не е интегритет. Нека напомним по какъв начин през предходния мандат (2019 г.) решението му да се кандидатира за кмет без издигната лична листа за общински съветници на процедура обезсмисли десетки хиляди гласове. Тези гласове, дадени за неговата кметска кандидатура, не получиха посланичество в Столичния общински съвет, което обективно улесни ГЕРБ и Йорданка Фандъкова да запазят контрола си и да ръководят по-лесно за още един мандат.
Вместо да търси отговорни и да се пробва да се самосъхрани политически посредством рецензии, Бонев би трябвало да поеме своята забележителна част от отговорността – както за актуалната обстановка с Терзиев, подбудена от личните му гаранции, по този начин и за минали неточности. Сегашните му рецензии наподобяват повече като опит за прекачване на виновност, в сравнение с като кардинална и поредна позиция.
Наблюдаваме притеснителна трансформация и демонстрация на класическо политическо лицемерие в позицията на Борис Бонев от Спаси София по отношение на Васил Терзиев от ПП-ДБ. По време на предизборната акция той беше един от най-ревностните му бранители и глашатаи, гарантирайки пред обществото за неговата непоклатима подготвеност, мощен екип и подготвени решения за ръководството на София. Днес обаче, към този момент във властта, Бонев внезапно сменя плочата и остро подлага на критика същия Терзиев, представяйки го като некадърен и подвластен управленец.
Тази фундаментална променчивост е фрапираща и повдига съществени въпроси за достоверността и претекстовете на Бонев: Кога беше откровен – когато се бореше за власт един до друг с Терзиев, обещавайки ярко бъдеще, или в този момент, когато явно се пробва да се дистанцира и да избегне отговорността за действителните резултати? Дали предизборните суперлативи бяха просто тактически ход за печелене на власт, а сегашната рецензия е безсрамен опит за бягство от отговорност и търсене на изкупителна жертва? Подобно държание е особено за политическата измама, изменяща позициите си съгласно конюнктурата, и подхранва само публичен цинизъм.
Трябва да е ясно обаче, че в политиката отговорност се носи освен за съзнателни неистини и операции, само че и за позволени неточности в преценката и стратегически провали. Ако актуалните рецензии на Бонев са основателни и Терзиев фактически показва управническа отпадналост и неплатежоспособност, това е точно самопризнание за пагубна неточност в преценката от страна на самия Бонев. Като основен поръчител на Терзиев пред гласоподавателите, той носи директна и неотменима морална и политическа отговорност за следствията. Неговите дейности го вършат съизвършител в подвеждането на гласоподавателите и в легитимирането на ръководство, което в този момент самичък дефинира като некомпетентно и подвластно.
Впрочем, това не е първият случай, в който стратегически неточности на Бонев водят до противоречиви резултати и повдигат въпроси за неговата политическа преценка, а за какво не е интегритет. Нека напомним по какъв начин през предходния мандат (2019 г.) решението му да се кандидатира за кмет без издигната лична листа за общински съветници на процедура обезсмисли десетки хиляди гласове. Тези гласове, дадени за неговата кметска кандидатура, не получиха посланичество в Столичния общински съвет, което обективно улесни ГЕРБ и Йорданка Фандъкова да запазят контрола си и да ръководят по-лесно за още един мандат.
Вместо да търси отговорни и да се пробва да се самосъхрани политически посредством рецензии, Бонев би трябвало да поеме своята забележителна част от отговорността – както за актуалната обстановка с Терзиев, подбудена от личните му гаранции, по този начин и за минали неточности. Сегашните му рецензии наподобяват повече като опит за прекачване на виновност, в сравнение с като кардинална и поредна позиция.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ