Такова чудо като в гръцките ресторанти не бях виждала!
От Facebook профила на Мариела Нордел
Тези от вас, които персонално ме познават, знаят, че обичам да навестявам заведения за хранене и заведения, както и че съм живяла на 5 от седемте континента, само че такова знамение като в гръцките заведения за хранене не бях виждала!
Първия път го отдадох на непрофесионализъм. Втория път - на неприятно образование, само че, когато отново ми се случи към този момент за трети, четвърти, пети... път, разбрах, че си е гръцки бит.
Сервитьорът или притежателят ти се цопват край масата и се почва един безконечен речтатив, без да ги интересува на теб забавно ли ти е, какъв е мотива, поради който сте в заведението им, и дали на останалите им е прелестно.
Отиваме с един другар преди време на сантиментална вечеря и след дежурното “всичко наред ли е? Имате ли потребност от нещо? Храната вкусна ли е? ”, сервитьорката почва разпит кой от къде е. Оказа се, че е от едно село, от което е и някаква съученичка на кавалера ми. Като се почна една логорея… на 20 минута аз тактично се изнесох от масата. Следващ случай - отиваме две двойки в изтънчен ресторант. Сервитьорката - сестра на собственичката, която била и лесбийка художничка. Половин час трябваше да изслушаме историята й, както и каква гениална художничка е, и обезателно да сме посетили галерията й (на втория етаж на ресторанта).
Друг случай - събираме се по-голяма компания в таверна на плажа. Собственикът е другар на един от групата ни. Отново по гръцки бит ни се тръсна край масата и си приказва към 40 минути с познатия. Цялата маса мълчим и му слушаме излиянията.
Но, последния случай, на който станах очевидец, надмина всичко. Още щом видях шефката на ресторанта в свински концерн да припка към нашата маса, тъй като беше другарка на един от нас, знаех какво ще се случи и сграбчих телефона. Разговорът ми продължи 27 минути. След това се разходих до отсрещния супер, помотах се из щанда за сувенири и купих една кока кола за у дома. Върнах се в ресторанта, оная още висеше на масата ни и се раздаваше. Рядко имам главоболие, само че този път главата ме цепеше. Идеше ми да сграбчи парче пита и да й запуша устата. Трябваше още 15 минути да устоя словесната диария…
Някой от живеещите в Гърция може ли да ми изясни на какво се дължи този ресторантьорски феномен? Аз не мога да го схвана и на никое място другаде по света не съм виждала сходна дивотия!
Тези от вас, които персонално ме познават, знаят, че обичам да навестявам заведения за хранене и заведения, както и че съм живяла на 5 от седемте континента, само че такова знамение като в гръцките заведения за хранене не бях виждала!
Първия път го отдадох на непрофесионализъм. Втория път - на неприятно образование, само че, когато отново ми се случи към този момент за трети, четвърти, пети... път, разбрах, че си е гръцки бит.
Сервитьорът или притежателят ти се цопват край масата и се почва един безконечен речтатив, без да ги интересува на теб забавно ли ти е, какъв е мотива, поради който сте в заведението им, и дали на останалите им е прелестно.
Отиваме с един другар преди време на сантиментална вечеря и след дежурното “всичко наред ли е? Имате ли потребност от нещо? Храната вкусна ли е? ”, сервитьорката почва разпит кой от къде е. Оказа се, че е от едно село, от което е и някаква съученичка на кавалера ми. Като се почна една логорея… на 20 минута аз тактично се изнесох от масата. Следващ случай - отиваме две двойки в изтънчен ресторант. Сервитьорката - сестра на собственичката, която била и лесбийка художничка. Половин час трябваше да изслушаме историята й, както и каква гениална художничка е, и обезателно да сме посетили галерията й (на втория етаж на ресторанта).
Друг случай - събираме се по-голяма компания в таверна на плажа. Собственикът е другар на един от групата ни. Отново по гръцки бит ни се тръсна край масата и си приказва към 40 минути с познатия. Цялата маса мълчим и му слушаме излиянията.
Но, последния случай, на който станах очевидец, надмина всичко. Още щом видях шефката на ресторанта в свински концерн да припка към нашата маса, тъй като беше другарка на един от нас, знаех какво ще се случи и сграбчих телефона. Разговорът ми продължи 27 минути. След това се разходих до отсрещния супер, помотах се из щанда за сувенири и купих една кока кола за у дома. Върнах се в ресторанта, оная още висеше на масата ни и се раздаваше. Рядко имам главоболие, само че този път главата ме цепеше. Идеше ми да сграбчи парче пита и да й запуша устата. Трябваше още 15 минути да устоя словесната диария…
Някой от живеещите в Гърция може ли да ми изясни на какво се дължи този ресторантьорски феномен? Аз не мога да го схвана и на никое място другаде по света не съм виждала сходна дивотия!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ