Лъчезар Борисов: МФ потвърди провала на кабинета „Петков” във финансово-икономическата политика
От Facebook профила на Лъчезар Борисов
Министерството на финансите удостовери неуспеха във финансово-икономическата политика на постоянния кабинет и продължаващото утежняване на индикаторите
Днес и Министерството на финансите посредством дадената конференция и оповестено обобщение на макроикономическа прогноза сподели неуспеха във финансово-икономическата политика на предходното държавно управление. Опорната точка, че съществуващият остатък напролет и лятото е съображение за нови разходни политики, беше оборена. Напротив, следва утежняване на бюджетните индикатори. За следващ път се оказа, че макроикономическото обмисляне не е било на равнище, тъй като следим утежняване на съществени финансови и макроикономически индикатори. Още при започване на ръководството на служебния кабинет този проблем беше изведен, като беше откроен казуса в приходните организации, а точно че при започване на годината разликата сред заявените и невнесени доходи е 210 милиона лв., а в средата на годината - 600 милиона лв.. Тази разликата сред декларирани и невнесени доходи е в частта за Данък добавена стойност и за осигурителните вноски.
Министерството на финансите през днешния ден ни сподели още, че на база на ръководството на до момента се предвиждат нови отрицателни трендове:
• Дефицитът по консолидираната фискална стратегия ще нарасне до 6,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година и ще бъде 6.5% през 2024 година
• Дефицитът на бранш държавно ръководство ще нарасне до 6,4% от Брутният вътрешен продукт през 2023 и 2024 година
• Тези индикатори отклоняват доста България от общоприетите правила за Европа и България.
• Направената от мен прогноза, че следва да бъде изтеглен забележителен по мярка нов държавен дълг и то на доста по-висока цена към този момент е доказана и излъчванията на нов дълг ще забележим още през есента, като през годините новоемитирания дълг е допустимо да доближи до 15 милиарда лева
• Официалните данни на Министерството на финансите сочат, че за реализиране на целевите равнища по откритите нормативи е належащо възстановяване в размер на 5,8 милиарда лв. през 2023 година и 6,2 милиарда лв. през 2024 година
• За страдание обаче понижаване на плануваните и заложени към този момент разноски са невъзможни.
• Всичко това отдалечава България от участието в Еврозоната.
• Министърът на финансите удостовери още няколко от направените от мен изказвания, а точно:
o Предстои в бъдеще леко усмиряване на инфлацията, което ще бъде предизвикано от проблемите с потреблението. Както към този момент стана ясно Национален статистически институт разгласи стесняване на потреблението на съществени хранителни артикули. В допълнение на това през днешния ден статистическия институт регистрира намаление на индикатора за бизнес климата при търговията на дребно с 9 пункта.
o Потвърдена беше и тезата, че инфлацията най-силно се усеща при питателните артикули, а от там най-силно наранени са нискодоходните групи.
• Прогнозите ми за свиващ се растеж на Брутният вътрешен продукт бяха доказани и от Министерството на финансите. Растежът през последните две тримесечия ще се свие, а в допълнение съображение за това е докладваното през днешния ден утежняване на положението на бизнес климата и към този момент регистрираното утежняване на индикатора за доверие на потребителите, които на база на макроикономическите модели дават ясна прогностична стойност за положението на Брутният вътрешен продукт.
• Под въпрос в макроикономическата прогноза е размерът на вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт. Последните данни на Национален статистически институт сочат срив в вложенията в главен капитал, а е реалистично да бъдат прекратени и вложенията в ресурси, които бизнеса използваше като защитна мярка за инфлацията.
• Нивата на напредък на потреблението се чака да стартират да се възвръщат едвам след 2025 година
• Износът на артикули се планува да пораства с по-бавни темпове от вноса, което е явен симптом, че чистият износ към този момент ще има по-малък принос за икономическия напредък. Вече беше потвърдено, че положението на външнотърговското ни салдо се утежнява най-вече от търговията с Руската федерация. По-конкретно по данни на Национален статистически институт:
o Вносът на България от Руската федерация за интервала януари-юни 2022 година е 6,15 милиарда лв.. Ръстът по отношение на същия интервал на миналата година е 147,4%. За интервала януари-юни 2021 година вносът от Русия е 2.43 милиарда лв.. Износът на България за Русия е надлежно 389.9 млн. лв. и 387,4 млн. лв. през първото полугодие на 2021 и 2022 година За този интервал негативното салдо по стокообмена е станало (-5,63) милиарда лв. при негативно салдо от (-2.04) милиарда лв. през миналата година.
• За първото полугодие при вносът от Русия най-значими растежи са осъществени при:
o Група 2709 „ Сурови нефтени масла от битумни материали – 135%. Вносът е надлежно 1432 млн. евро при 609,6 млн. евро за същия интервал на миналата година.
o Група 2711 „ Нефтен газ и други газообразни въглеводороди “ – 228.5%. Вносът по тази група е достигнал 927,46 млн. евро при 282,4 млн. евро миналата година.
o Група 2710 „ Нефтени масла и биуминозни минерали – 157,9%. Вносът е достигнал 235,3 млн. евро при 91 млн. евро през миналата година.
Изводите са, че:
• Финансово-икономическото положение на страната се утежнява.
• Дефицитът по бюджета нараства.
• Ще бъдат теглени големи нови заеми.
• България към този момент е доста по-далече от участието си в Еврозоната.
• Средства за покриване на недостига посредством преструктуриране на разноски не могат да бъдат обезпечени.
• Инфлацията, ще докара до намаляване на потреблението.
Министерството на финансите удостовери неуспеха във финансово-икономическата политика на постоянния кабинет и продължаващото утежняване на индикаторите
Днес и Министерството на финансите посредством дадената конференция и оповестено обобщение на макроикономическа прогноза сподели неуспеха във финансово-икономическата политика на предходното държавно управление. Опорната точка, че съществуващият остатък напролет и лятото е съображение за нови разходни политики, беше оборена. Напротив, следва утежняване на бюджетните индикатори. За следващ път се оказа, че макроикономическото обмисляне не е било на равнище, тъй като следим утежняване на съществени финансови и макроикономически индикатори. Още при започване на ръководството на служебния кабинет този проблем беше изведен, като беше откроен казуса в приходните организации, а точно че при започване на годината разликата сред заявените и невнесени доходи е 210 милиона лв., а в средата на годината - 600 милиона лв.. Тази разликата сред декларирани и невнесени доходи е в частта за Данък добавена стойност и за осигурителните вноски.
Министерството на финансите през днешния ден ни сподели още, че на база на ръководството на до момента се предвиждат нови отрицателни трендове:
• Дефицитът по консолидираната фискална стратегия ще нарасне до 6,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година и ще бъде 6.5% през 2024 година
• Дефицитът на бранш държавно ръководство ще нарасне до 6,4% от Брутният вътрешен продукт през 2023 и 2024 година
• Тези индикатори отклоняват доста България от общоприетите правила за Европа и България.
• Направената от мен прогноза, че следва да бъде изтеглен забележителен по мярка нов държавен дълг и то на доста по-висока цена към този момент е доказана и излъчванията на нов дълг ще забележим още през есента, като през годините новоемитирания дълг е допустимо да доближи до 15 милиарда лева
• Официалните данни на Министерството на финансите сочат, че за реализиране на целевите равнища по откритите нормативи е належащо възстановяване в размер на 5,8 милиарда лв. през 2023 година и 6,2 милиарда лв. през 2024 година
• За страдание обаче понижаване на плануваните и заложени към този момент разноски са невъзможни.
• Всичко това отдалечава България от участието в Еврозоната.
• Министърът на финансите удостовери още няколко от направените от мен изказвания, а точно:
o Предстои в бъдеще леко усмиряване на инфлацията, което ще бъде предизвикано от проблемите с потреблението. Както към този момент стана ясно Национален статистически институт разгласи стесняване на потреблението на съществени хранителни артикули. В допълнение на това през днешния ден статистическия институт регистрира намаление на индикатора за бизнес климата при търговията на дребно с 9 пункта.
o Потвърдена беше и тезата, че инфлацията най-силно се усеща при питателните артикули, а от там най-силно наранени са нискодоходните групи.
• Прогнозите ми за свиващ се растеж на Брутният вътрешен продукт бяха доказани и от Министерството на финансите. Растежът през последните две тримесечия ще се свие, а в допълнение съображение за това е докладваното през днешния ден утежняване на положението на бизнес климата и към този момент регистрираното утежняване на индикатора за доверие на потребителите, които на база на макроикономическите модели дават ясна прогностична стойност за положението на Брутният вътрешен продукт.
• Под въпрос в макроикономическата прогноза е размерът на вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт. Последните данни на Национален статистически институт сочат срив в вложенията в главен капитал, а е реалистично да бъдат прекратени и вложенията в ресурси, които бизнеса използваше като защитна мярка за инфлацията.
• Нивата на напредък на потреблението се чака да стартират да се възвръщат едвам след 2025 година
• Износът на артикули се планува да пораства с по-бавни темпове от вноса, което е явен симптом, че чистият износ към този момент ще има по-малък принос за икономическия напредък. Вече беше потвърдено, че положението на външнотърговското ни салдо се утежнява най-вече от търговията с Руската федерация. По-конкретно по данни на Национален статистически институт:
o Вносът на България от Руската федерация за интервала януари-юни 2022 година е 6,15 милиарда лв.. Ръстът по отношение на същия интервал на миналата година е 147,4%. За интервала януари-юни 2021 година вносът от Русия е 2.43 милиарда лв.. Износът на България за Русия е надлежно 389.9 млн. лв. и 387,4 млн. лв. през първото полугодие на 2021 и 2022 година За този интервал негативното салдо по стокообмена е станало (-5,63) милиарда лв. при негативно салдо от (-2.04) милиарда лв. през миналата година.
• За първото полугодие при вносът от Русия най-значими растежи са осъществени при:
o Група 2709 „ Сурови нефтени масла от битумни материали – 135%. Вносът е надлежно 1432 млн. евро при 609,6 млн. евро за същия интервал на миналата година.
o Група 2711 „ Нефтен газ и други газообразни въглеводороди “ – 228.5%. Вносът по тази група е достигнал 927,46 млн. евро при 282,4 млн. евро миналата година.
o Група 2710 „ Нефтени масла и биуминозни минерали – 157,9%. Вносът е достигнал 235,3 млн. евро при 91 млн. евро през миналата година.
Изводите са, че:
• Финансово-икономическото положение на страната се утежнява.
• Дефицитът по бюджета нараства.
• Ще бъдат теглени големи нови заеми.
• България към този момент е доста по-далече от участието си в Еврозоната.
• Средства за покриване на недостига посредством преструктуриране на разноски не могат да бъдат обезпечени.
• Инфлацията, ще докара до намаляване на потреблението.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ