Лъчезар Борисов: Промяната доведе до там, че България е на последно място в ЕС по ръст на БВП
От Facebook профила на Лъчезар Борисов, ГЕРБ
Негативните трендове при краткосрочните стопански знаци от последните 6 месеца ръководство на страната към този момент дадоха отражение и върху положението на Брутният вътрешен продукт през трето тримесечие на годината.
През третото тримесечие на 2021 година Брутният вътрешен продукт по сезонно изгладени данни се усилва единствено с 0.4%, по отношение на същото тримесечие на миналата година. Брутната добавена стойност нараства с едвам 0.3%.
По данни на Евростат се оказва, че смяната от последните месеци докара до там, че България е на последно място в Европейски Съюз по растеж на Брутният вътрешен продукт. Средният напредък в целия Европейски Съюз, по отношение на същото тримесечие на миналата година е 3.9% - при едвам единствено 0,4% в България, макар че в третото тримесечие на 2021 година в страната не са прилагани ограничаващи ограничения към бизнеса.
За съпоставяне растежът в прилежаща Румъния е 8%. Аналогична е обстановката с растежа по отношение на второто тримесечие, защото страната ни, по данни на Евростат, регистрира 0,9% напредък при 2.1% за Европейски Съюз.
Негативните трендове от есента бяха регистрирани в редица макроикономически прогнози. Така да вземем за пример Българска народна банка предвижда спад в вложенията заради забавения План за възобновяване и резистентност. Причина за отрицателната прогноза бяха и отсрочените (спрени) инфраструктурни планове. Европейска банка за възстановяване и развитие в прогнозата си, която сочеше негативна промяна единствено в България на фона на цяла Източна Европа, регистрира и забавянето на имунизационния развой и извънредно високата смъртност от COVID-19.
По-задълбочения разбор на структурата на Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие на 2021 година към този момент удостоверява прогнозите, като се вижда, че вложенията в структурата му спадат с 3% по отношение на същото тримесечие на миналата година. Положителна е още наклонността при потреблението, която е вследствие на подхванатите антикризисни ограничения за бизнеса и популацията през 2020 година Тази удобна наклонност напълно скоро няма да се следи, защото инфлацията „ изяжда “ покупателната дарба.
Нещо повече - извънредно високата инфлация при цените на производител стопява и добавената стойност, която се основава от бизнеса, което при започване на годината ще докара до срив в приходите от Данък добавена стойност.
Изключително отрицателна е наклонността с инфлацията, защото годишната доближи 6% през октомври. Това в допълнение укрепва към този момент направената от мен прогноза за извънредно висока инфлация при започване на 2022 година, която считам през януари и февруари ще е към и над 10%
Само за месец октомври инфлацията е от 1,8%. Годишна инфлация от 6% е нещо нетипично за последното десетилетие, макар че цените на електрическата сила за бита в страната ни са към момента на контролирания пазар.
Добавената стойност, създавана от бизнеса, се изяжда от високите цени на производител, които в последна сметка ще доведат до банкрути на компании и паралелно ще се пренесат в крайната цена на потребителите.
По данни на Евростат цените на производител през септември са нарастнали с 20,3% в България, по отношение на същия интервал на миналата година, което е с 4,1 пункта повече от междинното за Европейски Съюз.
Негативните трендове при краткосрочните стопански знаци от последните 6 месеца ръководство на страната към този момент дадоха отражение и върху положението на Брутният вътрешен продукт през трето тримесечие на годината.
През третото тримесечие на 2021 година Брутният вътрешен продукт по сезонно изгладени данни се усилва единствено с 0.4%, по отношение на същото тримесечие на миналата година. Брутната добавена стойност нараства с едвам 0.3%.
По данни на Евростат се оказва, че смяната от последните месеци докара до там, че България е на последно място в Европейски Съюз по растеж на Брутният вътрешен продукт. Средният напредък в целия Европейски Съюз, по отношение на същото тримесечие на миналата година е 3.9% - при едвам единствено 0,4% в България, макар че в третото тримесечие на 2021 година в страната не са прилагани ограничаващи ограничения към бизнеса.
За съпоставяне растежът в прилежаща Румъния е 8%. Аналогична е обстановката с растежа по отношение на второто тримесечие, защото страната ни, по данни на Евростат, регистрира 0,9% напредък при 2.1% за Европейски Съюз.
Негативните трендове от есента бяха регистрирани в редица макроикономически прогнози. Така да вземем за пример Българска народна банка предвижда спад в вложенията заради забавения План за възобновяване и резистентност. Причина за отрицателната прогноза бяха и отсрочените (спрени) инфраструктурни планове. Европейска банка за възстановяване и развитие в прогнозата си, която сочеше негативна промяна единствено в България на фона на цяла Източна Европа, регистрира и забавянето на имунизационния развой и извънредно високата смъртност от COVID-19.
По-задълбочения разбор на структурата на Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие на 2021 година към този момент удостоверява прогнозите, като се вижда, че вложенията в структурата му спадат с 3% по отношение на същото тримесечие на миналата година. Положителна е още наклонността при потреблението, която е вследствие на подхванатите антикризисни ограничения за бизнеса и популацията през 2020 година Тази удобна наклонност напълно скоро няма да се следи, защото инфлацията „ изяжда “ покупателната дарба.
Нещо повече - извънредно високата инфлация при цените на производител стопява и добавената стойност, която се основава от бизнеса, което при започване на годината ще докара до срив в приходите от Данък добавена стойност.
Изключително отрицателна е наклонността с инфлацията, защото годишната доближи 6% през октомври. Това в допълнение укрепва към този момент направената от мен прогноза за извънредно висока инфлация при започване на 2022 година, която считам през януари и февруари ще е към и над 10%
Само за месец октомври инфлацията е от 1,8%. Годишна инфлация от 6% е нещо нетипично за последното десетилетие, макар че цените на електрическата сила за бита в страната ни са към момента на контролирания пазар.
Добавената стойност, създавана от бизнеса, се изяжда от високите цени на производител, които в последна сметка ще доведат до банкрути на компании и паралелно ще се пренесат в крайната цена на потребителите.
По данни на Евростат цените на производител през септември са нарастнали с 20,3% в България, по отношение на същия интервал на миналата година, което е с 4,1 пункта повече от междинното за Европейски Съюз.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ