„Аз не знам какво е щастие. Знам така - ако човек иска нещо да се повтори, значи му е било хубаво“
От Facebook профила на журналистката Кристина Патрашкова
Той беше друг. Един от дребното български артисти, които бяха вътрешно свободни. Говореше против сценаристи и режисьори, живееше бохемски и отхвърли да остарее на екрана.
Оттегли се в село край Панагюрище. Понякога ми се обаждаше късно вечер по телефона. Говореше за цветята в двора му, за стиховете, които написа. Звучеше необичайно, като човек, който не желае да се нагоди към този свят. Някак си бе в несъгласие с морала му.
А бе идол за генерации през 70-те и 80-те години. Докарваше девойки до нервност с „ Всичко е обич “. Всеки на негово място би експлоатирал тази популярност до край. Не и той. Във „ Всичко е обич “ героят му споделя нещо удивително: „ Аз не знам какво е благополучие. Знам по този начин - в случай че човек желае нещо да се повтори, значи му е било хубаво “.
С Иван Иванов на екрана беше доста хубаво. Сбогом, Иване – всичко е обич!
Той беше друг. Един от дребното български артисти, които бяха вътрешно свободни. Говореше против сценаристи и режисьори, живееше бохемски и отхвърли да остарее на екрана.
Оттегли се в село край Панагюрище. Понякога ми се обаждаше късно вечер по телефона. Говореше за цветята в двора му, за стиховете, които написа. Звучеше необичайно, като човек, който не желае да се нагоди към този свят. Някак си бе в несъгласие с морала му.
А бе идол за генерации през 70-те и 80-те години. Докарваше девойки до нервност с „ Всичко е обич “. Всеки на негово място би експлоатирал тази популярност до край. Не и той. Във „ Всичко е обич “ героят му споделя нещо удивително: „ Аз не знам какво е благополучие. Знам по този начин - в случай че човек желае нещо да се повтори, значи му е било хубаво “.
С Иван Иванов на екрана беше доста хубаво. Сбогом, Иване – всичко е обич!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ