Кеворкян: И ние вече за нищо не ставаме, след като не отличаваме нормалното от изстъпленията
От Facebook профила на журналиста Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
НАРОДА Е ГОЛЕМИЯТ ОТСЪСТВАЩ
Кирчовото осъществяване към инаугурацията на Тръмп отново беше отвън всяка конкуренция – той настройки цяла вълнуваща сага от мнимото си присъединяване в нея - и най-после едвам го различихме, заврян измежду едно простолюдно голям брой от последователи на президента, надалеч от церемонията в Капитолия. Този човек стремглаво се освобождава от всевъзможни задръжки, води опустошителна война със самия себе си.
Нашите малките екрани дълбокомислено умуваха върху шапката на Мелания, тъй като с нея тя криела очите си – само че не обърнаха никакво внимание на Кирчо, който въобще не крие крайностите си. Харесват им, наподобява, етюдите му, които като че ли са съчинени в миг на лудост.
Впрочем, той сподели още преди година и половина, че е „ обезумял “ – това се случи на излизане от прокуратурата, където бе привикан, с цел да даде показания за някои дейности на „ съветничката “ си Весела Чернева, която бе разследвана, по информация на ДАНС, че не е защитавала в задоволителна степен българската позиция при договарянията ни с Македония и даже предоставяла на Скопие секретна информация. И тази спекулация мина и отпътува в небитието. Макрон си изигра подлото ходатайство, а ние вечно загубихме преимуществата си в „ разногласието “ със скопяни.
Та тогава, при онази среща пред прокуратурата, мнозина взеха решение, че признанието на Кирчо отново е някакъв изблик на дефектния му език - а той може би е казвал, че в действителност се „ умопомрачава “. Казал ни го е, само че не му повярвахме. И ние към този момент за нищо не ставаме, откакто не отличаваме естественото от изстъпленията - кротки или не толкоз - на налудността.
Тюхкаме се, че въздухът в София е най-мръсен в Европа, обаче се помиряваме с всевъзможните глупости и мръсотии в политиката; глупашки се забавляваме с прояви на загатната налудност в някои от „ първите “ ни мъже - и даже не си даваме сметка, че таман тези отклонения са повода за всевъзможни замърсявания, освен на въздуха. Какво друго да очакваш от въздухари, то е ясно. Бяхме приети за „ Държавата на Духа “ – Лихачов го споделяше, не някой настоящ серсем от политическия ширпотреб. Придържахме се настойчиво към екологията на Духа – а в този момент с циганските кюмбета, които тровят София, не можем да се оправим.
Нищо не чакаме към този момент – и от никого, най-малкото от политиканите ни – и това е ужасно. Очакването няма място в съзнанието ни – може би това пък е форма на някакво групово лудост. Зарязани сме от всички – даже от себе си. Но нали сме хероите от наивните ни приказни утешения, кретаме някак - отново добре, че не влачим със себе си храбрите урви на Шипка.
И още нещо за упованието: някои считат – великият Хичкок е сред тях – че упованието е един от най-милостивите и най-вълнуващи блага на Бог. А ние се лишихме и от него.
Слушам ги безконечните телевизионни влъхви - в този момент пък гадаят, какво щял да чака Тръмп от нас. Как какво - да си плащаме предплатено сметките, както се случи със самолетите Ф-16, нищо друго не го интересува. Когато той споделя, че Америка има най-големите находища от газ и петрол в света, нашите прахосници, даже да са оставили в някоя заложна къща разсъдъка си, би трябвало да се сетят, че идват тежки времена за енергийни просяци като нас. И в случай че не си отваряме очите на четири и основно да си затваряме огромните усти скоро ще ни уважат с едно опело на енергийните ни мераци.
Виждате ли сред тукашните политически бабаити човек, който може да се опъне на Тръмп, в случай че той реши да затъкне „ турската “ газова тръба? Човекът си желае напряко Панамския канал, та ще котка някакви балкански малчовци. И нали таман американците ви втълпяваха да „ диверсифицирате “ – хайде да ви забележим, какъв брой сте схванали уроците им. Номерът на Кирчовци с съветския газ към този момент няма да мине.
Поне към този момент Кирчо си е напряко едно улеснение за „ първенците “ ни – с дивотиите си той отвлича вниманието от техните пакости и те би трябвало да са му признателни за това. Онова, с което се упражняват, не е политика - то е кърпене, ден за ден, пазарлък за пазарлък, нищо повече. Всичко, което пробутват като политика, непроменяемо е отвън упованията на Времето - и се случва при неналичието на всякаква опозиция.
В това отношение, Народът е Големият Отсъстващ, няма го, даже не го чуваме да изплаче. Отказал се е от всичко. Напълно се е предал.
За да са ни чисти сметките с Историята, най-малко би трябвало да сме наясно, какви са рамките на търпенето му. Какво още може да издържи, какъв брой, до по кое време. Излишно е да го питаме, за какво търпи – в случай че имаше отговор на този въпрос, въобще нямаше да търпи.
„ Търпение “ – това чака човек да е „ Дума на годината “. А се оказа, че „ конкуренцията “ печели друга дума: „ Шенген “. С подгласници „ Дубайски шоколад “ и „ Санитарен кордон “. Изглежда, че са дали своят вот основно хора, които считат, че търпимостта е най-естественото човешко качество и няма за какво въобще да му се обръща внимание – да, де, „ до момента в който някой ненормалник опре нож в гърлата им “, както споделяше създателят на едно проучване на бежанския проблем.
И така - до момента в който цигануват из Шенген, дъвчат шоколад, препълнен с кадаиф, и се чудят, по какъв начин е допустимо измислица като „ Санитарен кордон “ да се е добрала до почетната стълбичка – дали някои от гласувалите са се питали, каква смяна могат към момента да чакат и кого виждат като неин подстрекател. Лудетина като Кирчо? Дали? Кой различен? Странното е, че през годините, когато се е издирвала „ Думата на годината “, в никакъв случай в класацията не е попадала думата „ Промяна “.
И то таман тогава, когато Кирчовци – първоначално привиждани като „ пиратите “ на Радев – взеха на абордаж продънената гемия, към момента носеща името „ България “, под девиза „ Продължаваме Промяната “. В началото се радваха и на значителен интерес измежду гласоподавателите и все пак, по този начин е и до през днешния ден, изобщо не се заиграваха с думата „ смяна “, даже като че ли се плашеха от нея – до момента в който най-после деградираха „ Продължаваме Промяната “ до едно мизерно „ ПеПе “. Което пък, като изключим някои хитроумни осъществявания в политическата търговия, няма да бъде запомнено с нищо положително.
Равносметката е жестока: Народът напряко не желае да бъде забелязван, а подправените носители на „ Промяната “ към този момент трайно са напъдени в миманса на тукашната политика.
Обречени ли сме?
Така наподобява – само че на какво? Дали дефинитивно и чинно няма да приемем ориста на Кирчо от оня популярен и доста печален негов кадър: едно леке – самотно и смотано – едвам различимо измежду някакво голям брой, което пет пари не дава за него.
Самотата някак се устоя – само че най-вероятно няма да са толкоз милостиви с нас. Няма да ни се размине единствено с това. Вероятно ще бъдем употребявани за разнообразни опити – и никой от тях няма да бъде прелестен.
Тръмп не си поплюва. Според биографа му Боб Удуърд, една от обичаните му изречения е: „ Нищо не е мъртво, до момента в който не е заровено “.
И от дълго време е наясно с нас, с нашата подкупност.
www.kevorkkevorkian.com
НАРОДА Е ГОЛЕМИЯТ ОТСЪСТВАЩ
Кирчовото осъществяване към инаугурацията на Тръмп отново беше отвън всяка конкуренция – той настройки цяла вълнуваща сага от мнимото си присъединяване в нея - и най-после едвам го различихме, заврян измежду едно простолюдно голям брой от последователи на президента, надалеч от церемонията в Капитолия. Този човек стремглаво се освобождава от всевъзможни задръжки, води опустошителна война със самия себе си.
Нашите малките екрани дълбокомислено умуваха върху шапката на Мелания, тъй като с нея тя криела очите си – само че не обърнаха никакво внимание на Кирчо, който въобще не крие крайностите си. Харесват им, наподобява, етюдите му, които като че ли са съчинени в миг на лудост.
Впрочем, той сподели още преди година и половина, че е „ обезумял “ – това се случи на излизане от прокуратурата, където бе привикан, с цел да даде показания за някои дейности на „ съветничката “ си Весела Чернева, която бе разследвана, по информация на ДАНС, че не е защитавала в задоволителна степен българската позиция при договарянията ни с Македония и даже предоставяла на Скопие секретна информация. И тази спекулация мина и отпътува в небитието. Макрон си изигра подлото ходатайство, а ние вечно загубихме преимуществата си в „ разногласието “ със скопяни.
Та тогава, при онази среща пред прокуратурата, мнозина взеха решение, че признанието на Кирчо отново е някакъв изблик на дефектния му език - а той може би е казвал, че в действителност се „ умопомрачава “. Казал ни го е, само че не му повярвахме. И ние към този момент за нищо не ставаме, откакто не отличаваме естественото от изстъпленията - кротки или не толкоз - на налудността.
Тюхкаме се, че въздухът в София е най-мръсен в Европа, обаче се помиряваме с всевъзможните глупости и мръсотии в политиката; глупашки се забавляваме с прояви на загатната налудност в някои от „ първите “ ни мъже - и даже не си даваме сметка, че таман тези отклонения са повода за всевъзможни замърсявания, освен на въздуха. Какво друго да очакваш от въздухари, то е ясно. Бяхме приети за „ Държавата на Духа “ – Лихачов го споделяше, не някой настоящ серсем от политическия ширпотреб. Придържахме се настойчиво към екологията на Духа – а в този момент с циганските кюмбета, които тровят София, не можем да се оправим.
Нищо не чакаме към този момент – и от никого, най-малкото от политиканите ни – и това е ужасно. Очакването няма място в съзнанието ни – може би това пък е форма на някакво групово лудост. Зарязани сме от всички – даже от себе си. Но нали сме хероите от наивните ни приказни утешения, кретаме някак - отново добре, че не влачим със себе си храбрите урви на Шипка.
И още нещо за упованието: някои считат – великият Хичкок е сред тях – че упованието е един от най-милостивите и най-вълнуващи блага на Бог. А ние се лишихме и от него.
Слушам ги безконечните телевизионни влъхви - в този момент пък гадаят, какво щял да чака Тръмп от нас. Как какво - да си плащаме предплатено сметките, както се случи със самолетите Ф-16, нищо друго не го интересува. Когато той споделя, че Америка има най-големите находища от газ и петрол в света, нашите прахосници, даже да са оставили в някоя заложна къща разсъдъка си, би трябвало да се сетят, че идват тежки времена за енергийни просяци като нас. И в случай че не си отваряме очите на четири и основно да си затваряме огромните усти скоро ще ни уважат с едно опело на енергийните ни мераци.
Виждате ли сред тукашните политически бабаити човек, който може да се опъне на Тръмп, в случай че той реши да затъкне „ турската “ газова тръба? Човекът си желае напряко Панамския канал, та ще котка някакви балкански малчовци. И нали таман американците ви втълпяваха да „ диверсифицирате “ – хайде да ви забележим, какъв брой сте схванали уроците им. Номерът на Кирчовци с съветския газ към този момент няма да мине.
Поне към този момент Кирчо си е напряко едно улеснение за „ първенците “ ни – с дивотиите си той отвлича вниманието от техните пакости и те би трябвало да са му признателни за това. Онова, с което се упражняват, не е политика - то е кърпене, ден за ден, пазарлък за пазарлък, нищо повече. Всичко, което пробутват като политика, непроменяемо е отвън упованията на Времето - и се случва при неналичието на всякаква опозиция.
В това отношение, Народът е Големият Отсъстващ, няма го, даже не го чуваме да изплаче. Отказал се е от всичко. Напълно се е предал.
За да са ни чисти сметките с Историята, най-малко би трябвало да сме наясно, какви са рамките на търпенето му. Какво още може да издържи, какъв брой, до по кое време. Излишно е да го питаме, за какво търпи – в случай че имаше отговор на този въпрос, въобще нямаше да търпи.
„ Търпение “ – това чака човек да е „ Дума на годината “. А се оказа, че „ конкуренцията “ печели друга дума: „ Шенген “. С подгласници „ Дубайски шоколад “ и „ Санитарен кордон “. Изглежда, че са дали своят вот основно хора, които считат, че търпимостта е най-естественото човешко качество и няма за какво въобще да му се обръща внимание – да, де, „ до момента в който някой ненормалник опре нож в гърлата им “, както споделяше създателят на едно проучване на бежанския проблем.
И така - до момента в който цигануват из Шенген, дъвчат шоколад, препълнен с кадаиф, и се чудят, по какъв начин е допустимо измислица като „ Санитарен кордон “ да се е добрала до почетната стълбичка – дали някои от гласувалите са се питали, каква смяна могат към момента да чакат и кого виждат като неин подстрекател. Лудетина като Кирчо? Дали? Кой различен? Странното е, че през годините, когато се е издирвала „ Думата на годината “, в никакъв случай в класацията не е попадала думата „ Промяна “.
И то таман тогава, когато Кирчовци – първоначално привиждани като „ пиратите “ на Радев – взеха на абордаж продънената гемия, към момента носеща името „ България “, под девиза „ Продължаваме Промяната “. В началото се радваха и на значителен интерес измежду гласоподавателите и все пак, по този начин е и до през днешния ден, изобщо не се заиграваха с думата „ смяна “, даже като че ли се плашеха от нея – до момента в който най-после деградираха „ Продължаваме Промяната “ до едно мизерно „ ПеПе “. Което пък, като изключим някои хитроумни осъществявания в политическата търговия, няма да бъде запомнено с нищо положително.
Равносметката е жестока: Народът напряко не желае да бъде забелязван, а подправените носители на „ Промяната “ към този момент трайно са напъдени в миманса на тукашната политика.
Обречени ли сме?
Така наподобява – само че на какво? Дали дефинитивно и чинно няма да приемем ориста на Кирчо от оня популярен и доста печален негов кадър: едно леке – самотно и смотано – едвам различимо измежду някакво голям брой, което пет пари не дава за него.
Самотата някак се устоя – само че най-вероятно няма да са толкоз милостиви с нас. Няма да ни се размине единствено с това. Вероятно ще бъдем употребявани за разнообразни опити – и никой от тях няма да бъде прелестен.
Тръмп не си поплюва. Според биографа му Боб Удуърд, една от обичаните му изречения е: „ Нищо не е мъртво, до момента в който не е заровено “.
И от дълго време е наясно с нас, с нашата подкупност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ