Кеворкян: Херо Мустафа сбърка с ПростоКирчо, той се държи като нерез с фактите
От Facebook профила на журналиста Кеворк Кеворкян
СЛЕД 6 МЕСЕЦА ИЗПРОСТЯВАНЕ С КИРЧО
Една от нашенските мечти е, че хора, които нищо не са управлявали до момента, могат да спасят страната.
Кирчо, да вземем за пример, не е управлявал даже една селска мандра.
А на България сега ѝ трябват персони, допрени от Божията ръка, другояче нищо няма да последва.
Обаче опряхме до Кирчо.
А в този момент нещата вместо да се утежняват – стават безнадеждни.
Опряхме до креатурата на Кирчо – Никола Минчев.
Той не съумя да втаса като ръководител на Парламента – обаче в този момент споделя, че нямало да бяга от отговорност.
Можеха да прескочат напряко до Лена – тя, прочее, като че ли коства повече и от двамата. Най-малкото, в профил наподобява, че ги върти на пръста си.
Проблемът, в края на краищата, опира до Скаутите на „ нашите сътрудници “, които търсят подобаващи хора, с цел да ги инсталират в някоя страна.
От години техните качества стават все по-съмнителни - задоволяват се със инцидентни, даже с мътни персони, в някои случаи и напряко с отрепки.
Ако избраниците им имат някакви актьорски качества/Зеленски или пък драговолно съчиняват небивалици/Кирчо – готово, страната им е сервирана: лапайте.
Оттам-насетне значимото е да се придържат към един обред: непрестанно да славословят Чорбаджиите си, може да го вършат неубедително и напряко дурашки – значимото е ритуалът да се съблюдава.
И още нещо: да не си поемат даже мирис без позволение.
Ритуалът се съблюдава, обаче и американофобите, се усилват. Скаутите са изправени пред тази мистерия – и не могат да я разрешат.
В такива случаи нормално се прибягва до образуване на местни спорове с стандартни оръжия – за кеф на руснаците, които са царете на тия оръжия, а и на всички останали, несъмнено.
Естествено, и за американските оръжейници остава някой лев.
Но за нас е значимо друго: когато един политически тутманик, май беше Асенчо, се пъчи, че ще дадем „ отпор “ на агресора/руснаците, ние пък се питаме – пази ли някой вратите на тукашната лудница?
Очевидно е, че Херо Мустафа сбърка с ПростоКирчо.
Клетвопрестъпник от най-висша класа – и неуморен производител на неистини, същински ударник в това отношение.
Сякаш генът му е нагласен по този начин, че наложително би трябвало да изхвърли най-малко една неистина на ден.
Още от първия ден на Кирчо като длъжностен министър на стопанската система, към този момент можехме да го назоваваме Усмихнатият Лъжец.
Стана ясно, че той се държи като нерез с обстоятелствата.
Изведнъж се оказахме сврени под диктата на фантазни изхвърляния. нелепи самохвалства и измислици, гарнирани с подправени усмивки.
Никога до момента, в годините на Скапания Преход, фалшът не е имал такава тежест.
Но и на никое място и в никакъв случай, който и да е лъжец, не може да има триумф, в случай че не е в среда, изобилстваща от балами.
Важният въпрос е: доколко е заразно това неразбирателство?
И още: дали и народецът не изпростява, до момента в който се майтапи с ПростоКирчо?
Лорер, който е третият значим състезател от сбиритока на кирчовци, тия дни се беше загрижил за българското правораздаване: изборите щели да бъдат референдум - за правова страна или за статуквото.
Евреите са проницателни хора, часовникът им има една стрелка повече. Лорер като че ли не е задоволително техен човек или е някак остатъчен, с цел да отваря въобще уста за правосъдие/правова страна - откакто неговият „ водач “ безогледно погази Конституцията.
Лорер, като стрък от един доста патил народ, трябваше да се дистанцира от ПростоКирчо, още когато той насочи заповедта си неотложно да стартират арести на политическите му съперници – това намирисваше на истеричност, не по-малко и на милиционерщина.
Само башибозук си разрешава да се държи по този начин.
Ако си подобен, нищо не може да те прикрие, клетата Канада пък минимум.
Хубаво е да се знае, че и прокуратурата все някой ден ще откри време за една от най-арогантните врътки/кражби на Прехода, която към този момент е добре осветена медийно като „ Аферата в бизнес-зона Божурище “.
Тя се случва през далечната към този момент 2013 година и нейни основни герои са сиамските близнаци Кирчо/Асенчо.
Сигурно даже Иван Костов е завидял на изобретателността на създателите на далаверата.
Те се показват като първокласни комбинатори и това се случва таман по време на Статуквото, против което през днешния ден те видимо водят война.
Те са гениите на привидността, тя ги съпровожда във всичко – и в говоренето - в случай че се разбере, какво в действителност споделят, и в дейностите.
Смайващо е по какъв начин са се изпедепцали толкоз, това не се учи в мистифицирания около тях Харвард.
Това са умения, които се получават по-скоро в строго охраняван затвор от разказите на някой талантлив шарлатанин.
Човек си споделя, до момента в който чете детайлностите за „ Аферата Божурище “, че тия даже и затвор биха продали, като нищо.
Впрочем, до момента не сме чули даже и най-мизерната препоръка от Харвард за тях – въпреки че най-малко Асенчо има интернационално самопризнание: един негов някогашен задграничен сътрудник го назова „ доста интелигентен лъжец “.
И това е нещо. Статуквото сигурно ще бъде изметено баш от тия.
Така се тътрим към Нормалността, въпреки да сме уверени, че скоро няма да я достигнем: измамници се борят с Измамата, лъжци приказват против Лъжата.
Мастурбаторски гърчове, които единствено ни отдалечават от Истината.
Тия се отнасят с нея с вниманието, което получава една надуваема секс-кукла.
Отгоре на всичко, понякога, Кирчо плаши и гаргите: в случай че се налагало, отново щял да стачкува.
Припомниха ни го от Протести 2020 – една неугледна фигура, навирила плакатче над главата си.
Това се оказа най-скъпо овъзмезденото плакатче – напряко с премиерски пост.
Получи и специфичната привилегия, умерено да населява зоната на неприкосновеността – даже и от Конституцията ни, откакто бе подценено решението на Конституционния съд за двойното му поданство.
Това постави началото на заболяването му.
Докъде ще го води тя – и нас, около него – това е въпросът.
Отговорът го даде Кирчо в телевизионно изявление на 9 юли.
Той се накисна самичък с думите: „ Най-късно до октомври ще си върнем страната “.
Точно по този начин – той към този момент гледа на страната като на нещо, което му принадлежи, на едно по-голямо Божурище, където правилата ще бъдат заменени/изметени от далаверата и мискинлиците.
Лесна работа му се вижда това на Великия Случайник, и тя в действителност е лесна – единствено би трябвало да бъдат залъгани пет-шестстотин хиляди наивници, някак опечени и някак „ машинизирани “.
Потомственият комунист Христо Иванов постоянно е на услугите на Кирчо – неизбежно е, тъй като той за него е последният вагон на последния трен.
Той сподели, че ще поддържа кирчовци, тъй като те „ имали морално право “.
Ослепял е, горкият – Кирчо изхвърли „ морала “ на сметището в Суходол, още когато омърси Конституцията.
Не може да се опитваш да набуташ в джоба си цяла България – и да оставиш в краката ти да се спънка някакъв морал.
Ето един образец за управнически морал.
Не можем да се разминем от евроатлантически полезности, само че това не пречи кирчовци да се държат като безпределни нахалници: даже една елементарна комерсиална договорка – вноса на два танкера полутечен газ - прикриха като „ държавна загадка “.
Утре могат да ви кажат, че и ръководството на самата страна е комерсиална загадка.
Тия неща са обратно нелепи и срамни - все пак, Хр. Ив. ги приема като „ морални “.
Да бяга да пази мавзолея на Ленин.
Докато почитателите на кирчовци си дъвчат палците, с цел да измислят по какъв начин да ги защитят, дано им подскажем един факт, на който да се уповават.
Това е откриването и закриването на аеролинията до Скопие – двете тържества по този мотив съвсем се сляха.
И обрисуваха действителния резултат от напъните на ПростоКирчо и компания: провинциални фасони, без никаква изгода.
От цялата шмекерия може да има една изгода: да се отучи българският народ да се доверява на първия срещнат глупак.
Как обаче хората да схванат, че нямат отсреща си глупак?
Нямаме поради Кирчо.
Това пък е доста просто: в случай че не дрънка за някакви келяви джипки, а се заеме с разплитането, примерно, на „ Аферата на века “ – златната концесия на канадската „ Дънди прешъс “. Имаме поради тъкмо Кирчо.
Кирчо заслужава да му подреден един-два паметника.
Един - в Музея на хумора и сатирата в Габрово.
Друг – на входа на Министерския съвет, декориран с надписа „ Огледай се, и в случай че не приличаш на мен, влез “.
Херо има учредения да се тревожи.
Както са я подкарали, най-после ще създадат министър председател първият злощастник, който мине около посолството на 25 юли, в 9 часа и 15 минути.
А за нас е любопитно да научим, за какво, въпреки всичко, Скаутите харесаха Кирчо.
То е ясно, че „ нашите сътрудници “ избират да сме слабаци.
Друго?
Ще бъде заслужено, въпреки всичко, да знаем по какъв начин и против какво се харизва една страна.
Цената надали е била висока.
*Фрагмент от „ Портрет на Великия Случайник “.
СЛЕД 6 МЕСЕЦА ИЗПРОСТЯВАНЕ С КИРЧО
Една от нашенските мечти е, че хора, които нищо не са управлявали до момента, могат да спасят страната.
Кирчо, да вземем за пример, не е управлявал даже една селска мандра.
А на България сега ѝ трябват персони, допрени от Божията ръка, другояче нищо няма да последва.
Обаче опряхме до Кирчо.
А в този момент нещата вместо да се утежняват – стават безнадеждни.
Опряхме до креатурата на Кирчо – Никола Минчев.
Той не съумя да втаса като ръководител на Парламента – обаче в този момент споделя, че нямало да бяга от отговорност.
Можеха да прескочат напряко до Лена – тя, прочее, като че ли коства повече и от двамата. Най-малкото, в профил наподобява, че ги върти на пръста си.
Проблемът, в края на краищата, опира до Скаутите на „ нашите сътрудници “, които търсят подобаващи хора, с цел да ги инсталират в някоя страна.
От години техните качества стават все по-съмнителни - задоволяват се със инцидентни, даже с мътни персони, в някои случаи и напряко с отрепки.
Ако избраниците им имат някакви актьорски качества/Зеленски или пък драговолно съчиняват небивалици/Кирчо – готово, страната им е сервирана: лапайте.
Оттам-насетне значимото е да се придържат към един обред: непрестанно да славословят Чорбаджиите си, може да го вършат неубедително и напряко дурашки – значимото е ритуалът да се съблюдава.
И още нещо: да не си поемат даже мирис без позволение.
Ритуалът се съблюдава, обаче и американофобите, се усилват. Скаутите са изправени пред тази мистерия – и не могат да я разрешат.
В такива случаи нормално се прибягва до образуване на местни спорове с стандартни оръжия – за кеф на руснаците, които са царете на тия оръжия, а и на всички останали, несъмнено.
Естествено, и за американските оръжейници остава някой лев.
Но за нас е значимо друго: когато един политически тутманик, май беше Асенчо, се пъчи, че ще дадем „ отпор “ на агресора/руснаците, ние пък се питаме – пази ли някой вратите на тукашната лудница?
Очевидно е, че Херо Мустафа сбърка с ПростоКирчо.
Клетвопрестъпник от най-висша класа – и неуморен производител на неистини, същински ударник в това отношение.
Сякаш генът му е нагласен по този начин, че наложително би трябвало да изхвърли най-малко една неистина на ден.
Още от първия ден на Кирчо като длъжностен министър на стопанската система, към този момент можехме да го назоваваме Усмихнатият Лъжец.
Стана ясно, че той се държи като нерез с обстоятелствата.
Изведнъж се оказахме сврени под диктата на фантазни изхвърляния. нелепи самохвалства и измислици, гарнирани с подправени усмивки.
Никога до момента, в годините на Скапания Преход, фалшът не е имал такава тежест.
Но и на никое място и в никакъв случай, който и да е лъжец, не може да има триумф, в случай че не е в среда, изобилстваща от балами.
Важният въпрос е: доколко е заразно това неразбирателство?
И още: дали и народецът не изпростява, до момента в който се майтапи с ПростоКирчо?
Лорер, който е третият значим състезател от сбиритока на кирчовци, тия дни се беше загрижил за българското правораздаване: изборите щели да бъдат референдум - за правова страна или за статуквото.
Евреите са проницателни хора, часовникът им има една стрелка повече. Лорер като че ли не е задоволително техен човек или е някак остатъчен, с цел да отваря въобще уста за правосъдие/правова страна - откакто неговият „ водач “ безогледно погази Конституцията.
Лорер, като стрък от един доста патил народ, трябваше да се дистанцира от ПростоКирчо, още когато той насочи заповедта си неотложно да стартират арести на политическите му съперници – това намирисваше на истеричност, не по-малко и на милиционерщина.
Само башибозук си разрешава да се държи по този начин.
Ако си подобен, нищо не може да те прикрие, клетата Канада пък минимум.
Хубаво е да се знае, че и прокуратурата все някой ден ще откри време за една от най-арогантните врътки/кражби на Прехода, която към този момент е добре осветена медийно като „ Аферата в бизнес-зона Божурище “.
Тя се случва през далечната към този момент 2013 година и нейни основни герои са сиамските близнаци Кирчо/Асенчо.
Сигурно даже Иван Костов е завидял на изобретателността на създателите на далаверата.
Те се показват като първокласни комбинатори и това се случва таман по време на Статуквото, против което през днешния ден те видимо водят война.
Те са гениите на привидността, тя ги съпровожда във всичко – и в говоренето - в случай че се разбере, какво в действителност споделят, и в дейностите.
Смайващо е по какъв начин са се изпедепцали толкоз, това не се учи в мистифицирания около тях Харвард.
Това са умения, които се получават по-скоро в строго охраняван затвор от разказите на някой талантлив шарлатанин.
Човек си споделя, до момента в който чете детайлностите за „ Аферата Божурище “, че тия даже и затвор биха продали, като нищо.
Впрочем, до момента не сме чули даже и най-мизерната препоръка от Харвард за тях – въпреки че най-малко Асенчо има интернационално самопризнание: един негов някогашен задграничен сътрудник го назова „ доста интелигентен лъжец “.
И това е нещо. Статуквото сигурно ще бъде изметено баш от тия.
Така се тътрим към Нормалността, въпреки да сме уверени, че скоро няма да я достигнем: измамници се борят с Измамата, лъжци приказват против Лъжата.
Мастурбаторски гърчове, които единствено ни отдалечават от Истината.
Тия се отнасят с нея с вниманието, което получава една надуваема секс-кукла.
Отгоре на всичко, понякога, Кирчо плаши и гаргите: в случай че се налагало, отново щял да стачкува.
Припомниха ни го от Протести 2020 – една неугледна фигура, навирила плакатче над главата си.
Това се оказа най-скъпо овъзмезденото плакатче – напряко с премиерски пост.
Получи и специфичната привилегия, умерено да населява зоната на неприкосновеността – даже и от Конституцията ни, откакто бе подценено решението на Конституционния съд за двойното му поданство.
Това постави началото на заболяването му.
Докъде ще го води тя – и нас, около него – това е въпросът.
Отговорът го даде Кирчо в телевизионно изявление на 9 юли.
Той се накисна самичък с думите: „ Най-късно до октомври ще си върнем страната “.
Точно по този начин – той към този момент гледа на страната като на нещо, което му принадлежи, на едно по-голямо Божурище, където правилата ще бъдат заменени/изметени от далаверата и мискинлиците.
Лесна работа му се вижда това на Великия Случайник, и тя в действителност е лесна – единствено би трябвало да бъдат залъгани пет-шестстотин хиляди наивници, някак опечени и някак „ машинизирани “.
Потомственият комунист Христо Иванов постоянно е на услугите на Кирчо – неизбежно е, тъй като той за него е последният вагон на последния трен.
Той сподели, че ще поддържа кирчовци, тъй като те „ имали морално право “.
Ослепял е, горкият – Кирчо изхвърли „ морала “ на сметището в Суходол, още когато омърси Конституцията.
Не може да се опитваш да набуташ в джоба си цяла България – и да оставиш в краката ти да се спънка някакъв морал.
Ето един образец за управнически морал.
Не можем да се разминем от евроатлантически полезности, само че това не пречи кирчовци да се държат като безпределни нахалници: даже една елементарна комерсиална договорка – вноса на два танкера полутечен газ - прикриха като „ държавна загадка “.
Утре могат да ви кажат, че и ръководството на самата страна е комерсиална загадка.
Тия неща са обратно нелепи и срамни - все пак, Хр. Ив. ги приема като „ морални “.
Да бяга да пази мавзолея на Ленин.
Докато почитателите на кирчовци си дъвчат палците, с цел да измислят по какъв начин да ги защитят, дано им подскажем един факт, на който да се уповават.
Това е откриването и закриването на аеролинията до Скопие – двете тържества по този мотив съвсем се сляха.
И обрисуваха действителния резултат от напъните на ПростоКирчо и компания: провинциални фасони, без никаква изгода.
От цялата шмекерия може да има една изгода: да се отучи българският народ да се доверява на първия срещнат глупак.
Как обаче хората да схванат, че нямат отсреща си глупак?
Нямаме поради Кирчо.
Това пък е доста просто: в случай че не дрънка за някакви келяви джипки, а се заеме с разплитането, примерно, на „ Аферата на века “ – златната концесия на канадската „ Дънди прешъс “. Имаме поради тъкмо Кирчо.
Кирчо заслужава да му подреден един-два паметника.
Един - в Музея на хумора и сатирата в Габрово.
Друг – на входа на Министерския съвет, декориран с надписа „ Огледай се, и в случай че не приличаш на мен, влез “.
Херо има учредения да се тревожи.
Както са я подкарали, най-после ще създадат министър председател първият злощастник, който мине около посолството на 25 юли, в 9 часа и 15 минути.
А за нас е любопитно да научим, за какво, въпреки всичко, Скаутите харесаха Кирчо.
То е ясно, че „ нашите сътрудници “ избират да сме слабаци.
Друго?
Ще бъде заслужено, въпреки всичко, да знаем по какъв начин и против какво се харизва една страна.
Цената надали е била висока.
*Фрагмент от „ Портрет на Великия Случайник “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ