От Фейсбук профила на Гергана КойчеваСкъпи управляващи,щом майчинството е най-големият

От Facebook профила на Гергана Койчева

Скъпи ръководещи,

щом майчинството е най-големият проблем в страната сега, не се тревожете – като го намалите, болничните просто ще се усилят.

Защото в детските градини и учебните заведения има едно доста досадно условие – децата да са здрави.

Сополът може да ви наподобява безопасен. Само че при дребните деца нещата се усложняват доста бързо. Аз съм живият образец. Оп3рация на уши, антиби0тици, пневм0нии и още куп медицински завършения, които никой родител не си пожелава. В един миг бактериите от носа на детето стават непрекъснати жители и си ги отглеждаме, като домашни любимци.

И в случай че някой си мисли, че е огромен кеф да стоиш у дома две години с дете, което непрестанно боледува – грубо се лъже.

" Голям кеф " беше да броя стотинки до края на месеца, тъй като майчинството не стига за обикновени неща. " Голям кеф " беше и да виждам по какъв начин професионалното ми развиване стои на пауза, тъй като детето не покрива условията да посещава градина и няма по какъв начин да се върна на работа.

Сега също ми е огромен кеф.

Да ставам заран по мрачно. Да бързам през целия ден. Да търча вечер за детето. Да пазаря. Да шетам. Да сготвям. Да му обърна внимание. Да го изкъпя. Да го нахраня.

Къде е бащата ли?

Ами..бащите станаха р0би. Бачкат на 2-3 места, с цел да може да покриват по-голямата част от сметките. Понеже ние дамите, сме жигосани да вземаме по-малко пари.

И най-после.. да легна в два през нощта, с цел да стана още веднъж в шест сутрина.

" Голям кеф " е и да отсъстваш от работа, тъй като детето е б0лно и непрекъснато да се чудиш, дали работодателят няма да реши, че към този момент си неуместен.

А бабите и дядовците?

Те работят.

Създадохте условия хората да работят съвсем до последно, с цел да могат някой ден да вземат пенсия, която отново не стига.

Имам предложение.

Нека тези, които излизат в народен ефир, да прекарат две години майчинство. Защото това са мъже, които са достигнали пик в професионалното си развиване. Убедена съм, че зад тези мъже седи по една такава жена.

Тогава доста бързо ще им стане ясно, че на работа от време на време е по-лесно да си починеш душевен.

Защото у дома няма работно време. Няма обедна отмора. Няма завършек на промяната.

На работа най-малко можеш да изпиеш едно кафе на мира.

И получаваш заплата.

Докато майчинството постоянно не стига даже за най-обикновени неща.

С тези цени скоро ще би трябвало да работим с бебетата на ръце, с цел да можем въобще да си позволим да живеем.

А пенсионерите?

Гледаме ги всеки ден. Хора, работили цялостен живот, построили тази страна с труда си, през днешния ден избират сред медикаменти и храна.

После се чудим за какво младите фамилии се опасяват да имат деца.

Аз доста бих желала второ дете.

Но истината е, че ми трябват пари, сигурност и условия.

Имам обучение. Имам дипломи. Имам предпочитание да се развъртвам.

Но когато си жена с дете, което б0ледува постоянно, системата не ти оказва помощ. Но и да не б0ледува - има закони и те гласят, че до 12 годишна възраст децата би трябвало да бъдат придружавани от родител.

Летните ваканции...с мен на работа!

Частно учебно заведение, занимания и други?

Пари нЕма.

Системата просото ми припомня какъв брой съм неуместна. И това е всеки ден. И аз би трябвало да се усещам отговорна за тези думи, които се носят в народен ефир ли?

Пр0ся ли? Храните ли ме? Милостиня ли е?

Защо тогава се усещам отговорна, че съм майка?