Как пожарникари и доброволци стоят на 70-80 градуса, а на нас простосмъртните ни става лошо
От Facebook профила на Георги Матеев
Вчера 45-годишен мъж умря от жегите. Бог да го елементарни! На мнозина други им прилоша.
Един от тях бях аз когато тъкмо в най-големия зной бях на открито да карам колело. Реших просто да се опитвам и в един миг усетих, че нещо не е на добре работата. Спрях на сянка и си излях вода на главата и това ми оказа помощ незабавно. По-късно към 19 вечерта играх баскетбол на 38 градуса.
В същото време по новините даваха информация за пожарите. Как на хора им горят къщите, а пожарникари и доброволци стоят на 70-80 градуса до огъня да се борят със стихията. И се чудя по какъв начин по този начин те могат да стоят там с часове в страшната горещина, а на нас простосмъртните ни става неприятно и някои даже умират. Явно нещо не вършим както би трябвало.
Спомням си когато преди към 4 години започнах още веднъж да спортувам и да играя баскетбол. Бях към 116кг. На първата игра ми причерня единствено да играя без топка и да си вардя индивида. Падна ми захарта и щях да припадна - добре че един човек се усети и ми купи някакъв шоколад от магазина. Тогава едвам се движех, избягвах да скачам за топката и даже не си помислях да върша придвижване с изопачаване на коляното.
4 години по-късно и направих първата си забивка от ученическите години насам - таман през вчерашния ден, в най-голямата горещина. 18 кг по-лек оттогава, сега същия човек, който ми взе тока тогава, не може да опази мен, тъй като се движа прекалено много. И към момента съм пълен, дървен и клеясал. Все още ме болят гърба и коленете след всяка игра. Но все по-малко и по-малко.
Какво научих през това време. Научих, че обратно на всеобщото разбиране, хората не остаряваме на 30-35 години. Да, в действителност сме изгубили доста качества. Много от нещата, които можехме да вършим преди с лекост, в този момент наподобяват рискови. Но това не е тъй като сме остарели към този момент и ни е изминал периода на валидност. Това е тъй като не сме ги правили от над 10 години и към този момент сме се обездвижили. А обездвижването се оказва, че е доста огромен проблем.
В хода на тези 4 години видях значително хора от възрастовата група 45-60, които спортуват интензивно. И мога да ви кажа, че са в по-добра форма, в сравнение с аз съм бил в миналото. А аз като възпитаник спортувах доста. Бях в тима на учебното заведение по волейбол и съм печелил градското състезание. Играл съм полуфинали на шампионати по стрийтбол. По през целия ден бягах, скачах и тичах. И въпреки всичко не можех да направя 10 набирания с лекост или 5 силови и не знам си какъв брой коремни. Както прави един почитател на 50+ години всеки ден, откакто пристигна с колелото от някъде си, паркира го до лостовете и първо направи една 5-километрова обиколка на парка.
Ако го видите този човек по какъв начин наподобява и по какъв начин се усеща, ще разберете, че в действителност не остаряваме толкоз от годините, колкото от застояването. Обездвижването пречи на кръвообращението. Пречи и на лимфата да се раздвижва. Пречи на кръвната захар да се усвоява и по тази причина се натрупва под формата на мазнини, а ние имаме все по-малко сила. Дебелият човек е с инсулинова устойчивост. Това значи, че неговият инсулин не съумява да вкара глюкозата от кръвта в клетките, тъй че митохондриите да я употребяват за сила. Следователно силата, която е изял с храната, се натрупва като мазнини, а индивидът се усеща безсилен и продължава да изпитва апетит и да се тъпче с още и още храна. И то висококалорична.
Единственият логичен метод да се излезе от този циничен кръг, е посредством оживление и спорт. С дребни, леки, бебешки стъпки. Защото това, което си представяме под думата " спорт " от спомените ни когато последно сме спортували, сега е немислимо за положението ни. Затова почваме малко по малко. С най-леките вероятни придвижвания, като леко напипваме прага на болката и в никакъв случай не се опитваме да го прекосяваме внезапно. Постепенно този предел на болката се измества все по-далеч и все по-далеч.
Процесът е доста муден. Но доста прелестен. Важното е единствено постоянството и човек да не се отхвърля. Когато човек направи едни 20-30 поредни дни, в които си раздвижи кръвта, той неизбежно се усеща по-добре. И към този момент се " пристрастява " и самичък стартира да го търси това чувство. И с времето нещата стават все по-добре и все по-добре. Прогресът е муден, само че процесът е прелестен.
Затова в случай че ти някой, който ме чете там някъде, който пуфти от жегата и му се коства мъчно да върви 1 километър без да се качи на автомобил - апелирам ти се просто започни да се движиш. Може и в легнало състояние, може и седнал на дивана пред тв приемника. Просто си вдигни краката и започни да ги мърдаш някак си. Няма значение по какъв начин. Дори няма потребност да правиш някакви съответни извършения - въпреки и това да би било доста по-добре и в Интернет да има безчет разнообразни клипове с тренировки за начинаещи. Просто мърдай някак си. Онази става там, която те боли, просто я размърдай постепенно във въздуха. Много постепенно, с цялостни кръгове, тъкмо до прага на болката. 5 минути в едната посока и 5 минути в другата посока.
Направи го няколко дни под ред и самичък ще се убедиш, че ще живееш по-добре и въобще не си толкоз остарял, за колкото си мислиш. Прави го няколко месеца - даже единствено по 5-10 минути дневно, до момента в който гледаш рекламите на тв приемника - и ще видиш, че ще се подмладиш с 5-10 години.
Ако го направиш както съм ти споделил и не стане по този начин, както съм ти споделил - ела и разкажи на всички, че съм те излъгал и съм лъжец. Кажи на Възраждане да свикат парламентарна комисия. Аз съм уверен, че ще стане. Стига да имаш търпението и да не отидеш да правиш неща, които не са ти по силите и с които рискуваш да си контузиш ставите.
Пази си ставите и просто ги раздвижвай леко. Купи си един подготвителен ластик. Нищо друго не ти би трябвало първоначално. И разгледай в Интернет какви извършения можеш да правиш с него. Приятно подмладяване!
Вчера 45-годишен мъж умря от жегите. Бог да го елементарни! На мнозина други им прилоша.
Един от тях бях аз когато тъкмо в най-големия зной бях на открито да карам колело. Реших просто да се опитвам и в един миг усетих, че нещо не е на добре работата. Спрях на сянка и си излях вода на главата и това ми оказа помощ незабавно. По-късно към 19 вечерта играх баскетбол на 38 градуса.
В същото време по новините даваха информация за пожарите. Как на хора им горят къщите, а пожарникари и доброволци стоят на 70-80 градуса до огъня да се борят със стихията. И се чудя по какъв начин по този начин те могат да стоят там с часове в страшната горещина, а на нас простосмъртните ни става неприятно и някои даже умират. Явно нещо не вършим както би трябвало.
Спомням си когато преди към 4 години започнах още веднъж да спортувам и да играя баскетбол. Бях към 116кг. На първата игра ми причерня единствено да играя без топка и да си вардя индивида. Падна ми захарта и щях да припадна - добре че един човек се усети и ми купи някакъв шоколад от магазина. Тогава едвам се движех, избягвах да скачам за топката и даже не си помислях да върша придвижване с изопачаване на коляното.
4 години по-късно и направих първата си забивка от ученическите години насам - таман през вчерашния ден, в най-голямата горещина. 18 кг по-лек оттогава, сега същия човек, който ми взе тока тогава, не може да опази мен, тъй като се движа прекалено много. И към момента съм пълен, дървен и клеясал. Все още ме болят гърба и коленете след всяка игра. Но все по-малко и по-малко.
Какво научих през това време. Научих, че обратно на всеобщото разбиране, хората не остаряваме на 30-35 години. Да, в действителност сме изгубили доста качества. Много от нещата, които можехме да вършим преди с лекост, в този момент наподобяват рискови. Но това не е тъй като сме остарели към този момент и ни е изминал периода на валидност. Това е тъй като не сме ги правили от над 10 години и към този момент сме се обездвижили. А обездвижването се оказва, че е доста огромен проблем.
В хода на тези 4 години видях значително хора от възрастовата група 45-60, които спортуват интензивно. И мога да ви кажа, че са в по-добра форма, в сравнение с аз съм бил в миналото. А аз като възпитаник спортувах доста. Бях в тима на учебното заведение по волейбол и съм печелил градското състезание. Играл съм полуфинали на шампионати по стрийтбол. По през целия ден бягах, скачах и тичах. И въпреки всичко не можех да направя 10 набирания с лекост или 5 силови и не знам си какъв брой коремни. Както прави един почитател на 50+ години всеки ден, откакто пристигна с колелото от някъде си, паркира го до лостовете и първо направи една 5-километрова обиколка на парка.
Ако го видите този човек по какъв начин наподобява и по какъв начин се усеща, ще разберете, че в действителност не остаряваме толкоз от годините, колкото от застояването. Обездвижването пречи на кръвообращението. Пречи и на лимфата да се раздвижва. Пречи на кръвната захар да се усвоява и по тази причина се натрупва под формата на мазнини, а ние имаме все по-малко сила. Дебелият човек е с инсулинова устойчивост. Това значи, че неговият инсулин не съумява да вкара глюкозата от кръвта в клетките, тъй че митохондриите да я употребяват за сила. Следователно силата, която е изял с храната, се натрупва като мазнини, а индивидът се усеща безсилен и продължава да изпитва апетит и да се тъпче с още и още храна. И то висококалорична.
Единственият логичен метод да се излезе от този циничен кръг, е посредством оживление и спорт. С дребни, леки, бебешки стъпки. Защото това, което си представяме под думата " спорт " от спомените ни когато последно сме спортували, сега е немислимо за положението ни. Затова почваме малко по малко. С най-леките вероятни придвижвания, като леко напипваме прага на болката и в никакъв случай не се опитваме да го прекосяваме внезапно. Постепенно този предел на болката се измества все по-далеч и все по-далеч.
Процесът е доста муден. Но доста прелестен. Важното е единствено постоянството и човек да не се отхвърля. Когато човек направи едни 20-30 поредни дни, в които си раздвижи кръвта, той неизбежно се усеща по-добре. И към този момент се " пристрастява " и самичък стартира да го търси това чувство. И с времето нещата стават все по-добре и все по-добре. Прогресът е муден, само че процесът е прелестен.
Затова в случай че ти някой, който ме чете там някъде, който пуфти от жегата и му се коства мъчно да върви 1 километър без да се качи на автомобил - апелирам ти се просто започни да се движиш. Може и в легнало състояние, може и седнал на дивана пред тв приемника. Просто си вдигни краката и започни да ги мърдаш някак си. Няма значение по какъв начин. Дори няма потребност да правиш някакви съответни извършения - въпреки и това да би било доста по-добре и в Интернет да има безчет разнообразни клипове с тренировки за начинаещи. Просто мърдай някак си. Онази става там, която те боли, просто я размърдай постепенно във въздуха. Много постепенно, с цялостни кръгове, тъкмо до прага на болката. 5 минути в едната посока и 5 минути в другата посока.
Направи го няколко дни под ред и самичък ще се убедиш, че ще живееш по-добре и въобще не си толкоз остарял, за колкото си мислиш. Прави го няколко месеца - даже единствено по 5-10 минути дневно, до момента в който гледаш рекламите на тв приемника - и ще видиш, че ще се подмладиш с 5-10 години.
Ако го направиш както съм ти споделил и не стане по този начин, както съм ти споделил - ела и разкажи на всички, че съм те излъгал и съм лъжец. Кажи на Възраждане да свикат парламентарна комисия. Аз съм уверен, че ще стане. Стига да имаш търпението и да не отидеш да правиш неща, които не са ти по силите и с които рискуваш да си контузиш ставите.
Пази си ставите и просто ги раздвижвай леко. Купи си един подготвителен ластик. Нищо друго не ти би трябвало първоначално. И разгледай в Интернет какви извършения можеш да правиш с него. Приятно подмладяване!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ