От Фейсбук профила на евродепутата Андрей Ковачев Разбираме, че за

От Facebook профила на евродепутата Андрей Ковачев Разбираме, че за някои от сътрудниците от „ Демократична България “ и „ ИТН “, българската външна политика във връзка с Република Северна Македония е претърпяла „ цялостен провал “, „ тотално проваляне “, „ трета национална злополука “, „ автогол от дузпа “ и други сходни апокалиптични картини. Разбираме също, че кандидат-управляващите дават обещание „ незабавни договаряния за изясняване на историческото ни минало, с цел да им дадем зелена светлина, с цел да се приобщи към Европа “, други пък напълно великодушно: „ оставяне на историята на историците и неотложно отпушване на договарянията “. Не на последно място разбираме, че сътрудниците са всички и най-много загрижени за дълготрайните български ползи. Всичко това звучи прелестно! Особено преди избори и изключително, когато си надалеч от властта. Изборите обаче минаха, към този момент готвят ново държавно управление и е време да бъдат най-малко малко по-конкретни в желанията си и да отговорят на следните въпроси: 1.     Подкрепят ли българската Рамкова позиция за започването на договаряния на Република Северна Македония от октомври 2019 година и последвалата декларация на Народното събрание? 2.     Поставят ли някакви предварителни условия на Скопие, преди България да даде зелена светлина за начало на договаряния? Ако не, ясно! Ако да, какви са тези условия? Какви са дълготрайните гаранции за тяхното съблюдаване от страна на РСМ? 3.     Каква е формулата за формалния език на РСМ, който ще попада в преговорната рамка на Европейски Съюз? Приемат ли формулата за езика, подписана от министър председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски през 1999г.? Признават ли „ македонския език “? 4.     Искат ли, от страна на РСМ, да признаят българските корени на езика и на популацията, живеело на територията на географска Македония в предишното? Каква е била етническата принадлежност на бабите и дядовците на над 2 милиона модерни българи с корени от Македония? Българи ли са били или етнически македонци? Какъв език са говорели – български или македонски? 5.     Искат ли в учебниците по история, учениците в РСМ да не престават с операциите и откровените неистини, наследени от Титова Югославия? Децата да продължат да учат, че българите сме татари, окупатори, фашисти, че Цар Самуил е македонски цар, че Гоце Делчев, Братя Миладинови или Натанаил Охридски са етнически македонци, говорили македонски език и борили се против България? 6.     Съгласни ли са в РСМ да продължава говора на ненавист, издевателството, привикването и преследването на хората, изразяващи намерено своята българска еднаквост? 7.     Съгласни ли са управляващите в РСМ да не престават да финансират сепаратистки организации в Пиринска Македония като ОМО Илинден, или лобистки организации като словенския институт ИФИМЕС, имащи за цел да очернят България и българския народ? 8.     Каква им е позицията по насилственото налагане на „ македонска еднаквост и език “ на българското население на Пиринска Македония от страна на Българска комунистическа партия и на сатрапа Георги Димитров в интервала след 1944г.? Готови ли са да сменят имената на градове и улици, носещи имената на Георги Димитров и на други сходни комунистически нарушители? Отговорите на тези въпроси, уважаеми сътрудници, ще бъде потребно както на вас самите за по-доброто ви схващане на тази комплицирана и деликатна тематика, само че и на българското общество, с цел да знае с кой, с какво и в името на какво си има работа.