То като дадеш думата на Кирил Петков, често предизвикваш радост и в Борисов, и в Пеевски
От Facebook профила на Диана Дамянова
За какво реве Борисов?
Напразно пищи Борисов за някакъв проект Барбароса /то това не се учи в Харвард/ и основава ажиотаж към оповестената поръчка на ПП-тата да изискат нов избор на съмнение, незабавно, но незабавно на 9 юли.
В тази връзка има три сюжетни линии.
Първата – всеки избор на съмнение сега единствено сплотява коалицийката към държавното управление, единствено ѝ дава по-продължителен живот и единствено нахъсва Пеевски и неговото Ново начало да оказват безпрекословна отбрана на държавното управление.
В този смисъл, ревовете на Борисов са просто един добре прицелен пр, откакто лиши голяма част от причините на ППДБ-тата, в този момент и да заяви на висок глас, че точно те /пп-тата/ бойкотират влизането на страната в еврозоната.
Не че това е тъкмо по този начин, само че със своите дейности и най-вече думи, те му дават това оръжие, а той ловко го размахва пред очите на личните им гласоподаватели и колкото разколебае, разколебае.
Втората – този сюжет се употребява ловко от Пеевски в неговата стилистика „ Каквото кажа аз това става ”. И до момента в който в сегашния миг, изказванията пепейски, са че точно той всъщност ръководи страната и по тази причина, каквото каже то ставало, би трябвало да напомня, че по времето на сглобката отново беше по този начин, даже беше повече по този начин.
От тук поражда и един въпрос – по какъв начин аджеба Пеевски е обявявал /по време на сглобката/ неща, дето не са зависели от него и…. те са ставали.
И дали държавното управление на сглобката не е било също тъкмо толкоз подвластно от Пеевски?
Щото ние знаем, че „ това е чисто наше ръководство единствено с един министър на ГЕРБ ” беше чиста, непристойна и гиганстска неистина. И че в следствие се оказа, че голямата част от министрите и т.н са или на ГЕРБ и Пеевски. И в тази сюжетна линия поражда въпроса, дали сглобката не е била в цялостна взаимозависимост от Пеевски и дали актуалната битка против него не е точно за това. Бедни ми, небогати Денков!
И трето – политиката е упражнение за налагане на волята и дейностите, а не на думите и заканите.
Когато непрестанно правиш политически дейности, с които показваш изтощение и неспособност да си наложиш волята, това лишава и последните очаквания в поддръжниците ти.
Когато поискаш нещо обществено и ясно, само че не го постигнеш, ти надали си вярата на доста хора за реализиране на задачите им.
Политическата беззащитност, даже когато е отдадена на велики цели, нормално не среща схващане в необятните електорални маси, а политически безпомощната да наложи /или преговаря/ волята си група, губи с всеки акт на политическа беззащитност.
Така че, този иден избор /по-късно ще измислим на каква тематика, за който се събират подписи от „ съидейника ” Величие и други „ съидейници ”, само че за който се знае, че няма никакъв късмет да мине, ни минимум не тревожи Борисов.
Той пищи, единствено с цел да отхапе и разколебае още малко от хората зад Кирил Петков, а екстрата дето последния с горделивост /и с усмихващия се зад него небогати ми Сабрутев/ декларира, че не знае що е то проектът Бърбароса, тази екстра е спомагателна наслада в живота на Борисов.
Щото …. То като дадеш думата на Кирил Петков, постоянно предизвикваш наслада и в Борисов, и в Пеевски.
За какво реве Борисов?
Напразно пищи Борисов за някакъв проект Барбароса /то това не се учи в Харвард/ и основава ажиотаж към оповестената поръчка на ПП-тата да изискат нов избор на съмнение, незабавно, но незабавно на 9 юли.
В тази връзка има три сюжетни линии.
Първата – всеки избор на съмнение сега единствено сплотява коалицийката към държавното управление, единствено ѝ дава по-продължителен живот и единствено нахъсва Пеевски и неговото Ново начало да оказват безпрекословна отбрана на държавното управление.
В този смисъл, ревовете на Борисов са просто един добре прицелен пр, откакто лиши голяма част от причините на ППДБ-тата, в този момент и да заяви на висок глас, че точно те /пп-тата/ бойкотират влизането на страната в еврозоната.
Не че това е тъкмо по този начин, само че със своите дейности и най-вече думи, те му дават това оръжие, а той ловко го размахва пред очите на личните им гласоподаватели и колкото разколебае, разколебае.
Втората – този сюжет се употребява ловко от Пеевски в неговата стилистика „ Каквото кажа аз това става ”. И до момента в който в сегашния миг, изказванията пепейски, са че точно той всъщност ръководи страната и по тази причина, каквото каже то ставало, би трябвало да напомня, че по времето на сглобката отново беше по този начин, даже беше повече по този начин.
От тук поражда и един въпрос – по какъв начин аджеба Пеевски е обявявал /по време на сглобката/ неща, дето не са зависели от него и…. те са ставали.
И дали държавното управление на сглобката не е било също тъкмо толкоз подвластно от Пеевски?
Щото ние знаем, че „ това е чисто наше ръководство единствено с един министър на ГЕРБ ” беше чиста, непристойна и гиганстска неистина. И че в следствие се оказа, че голямата част от министрите и т.н са или на ГЕРБ и Пеевски. И в тази сюжетна линия поражда въпроса, дали сглобката не е била в цялостна взаимозависимост от Пеевски и дали актуалната битка против него не е точно за това. Бедни ми, небогати Денков!
И трето – политиката е упражнение за налагане на волята и дейностите, а не на думите и заканите.
Когато непрестанно правиш политически дейности, с които показваш изтощение и неспособност да си наложиш волята, това лишава и последните очаквания в поддръжниците ти.
Когато поискаш нещо обществено и ясно, само че не го постигнеш, ти надали си вярата на доста хора за реализиране на задачите им.
Политическата беззащитност, даже когато е отдадена на велики цели, нормално не среща схващане в необятните електорални маси, а политически безпомощната да наложи /или преговаря/ волята си група, губи с всеки акт на политическа беззащитност.
Така че, този иден избор /по-късно ще измислим на каква тематика, за който се събират подписи от „ съидейника ” Величие и други „ съидейници ”, само че за който се знае, че няма никакъв късмет да мине, ни минимум не тревожи Борисов.
Той пищи, единствено с цел да отхапе и разколебае още малко от хората зад Кирил Петков, а екстрата дето последния с горделивост /и с усмихващия се зад него небогати ми Сабрутев/ декларира, че не знае що е то проектът Бърбароса, тази екстра е спомагателна наслада в живота на Борисов.
Щото …. То като дадеш думата на Кирил Петков, постоянно предизвикваш наслада и в Борисов, и в Пеевски.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ