Евровизия ни показва много неща - пропагандата, политиката... И накрая печели най-удобната песен
От Facebook профила на Дахер Фарид Дахер - Ламот
Никога не виждам Евровизия поради музиката. Първо, тъй като не съм музикант с цел да мога да проучвам детайлите на някоя ария, и второ, тъй като Евровизия от дълго време се е трансформирал в политически и фешън театър.
Затова преглеждам текстовете, езика, държанието, облеклата, трендовете и посланията на песните и изпълнителите. Не че изгледах всички, само че ще споделя някои от тях:
Нидерландия и " Europapa " - евроцентристка ария, в която се изясняват в обич към Европейски Съюз и във опцията да се пътува без паспорт до Виена, или да се видиш с другар в Париж. Жизнерадостна, с подправено прочувствено посвещение до бащата на изпълнителя, тази ария наподобява на заплатен химн, от който Брюксел се нуждае.
Швейцария и " The Code " - тук изпълнителят разказва по какъв начин стига до заключението, че е с нон-бинарна еднаквост, т.е. без пол, като употребява " магията на операта ", Моцарт и други класици. По думите на изпълнителя Nemo, той посвещава песента на цялата LGBTQIA+ общественост в Европа. Жалко е, че си попилява гения, единствено с цел да се хареса на стилните течения.
Ирландия и " Doomsday Blue " - за
