Боян Рашев: Слънчасването на енергетиката я погребва
От Facebook профила на Боян Рашев, специалист по ръководство на околната среда
Броени дни след ледения февруари, пристигна първата слънчева мартенска седмица. Тя ясно сподели ужасяващото състояние, в което се намира българската енергетика.
Разликата в чистото ползване на електричество сред 8-ма (студената) и 10-та (топлата) седмица е цели 256 GWh или приблизително 1500 MW товар на системата във всяка една секунда. Разликата в пиковото ползване в 19:00 доближава 2000-2300 MW. Това ясно демонстрира какъв брой огромно е въздействието на отоплението и какъв брой проблематично за системата е да се отопляваме всеобщо за ток. Въпросната разлика през февруари беше покривана от лигнитните Топлоелектрическа централа благодарение на огромните Водноелектрическа централа на НЕК. Нямаме различен енергиен източник, който може да я обезпечи.
Въпреки извънредно ниското ползване и огромното слънцегреене през 10-та седмица, 4700 MW конфигурирани фотоволтаици още веднъж осигуриха по-малко електричество от лигнитните Топлоелектрическа централа - 146 GWh против 182 GWh. Поглед върху втората графика демонстрира какво се случва на практика всеки ден:
Слънцето изгрява заран, бързо набира мощ и в 11:00 към този момент обезпечава към 3200-3300 MW, достигайки над 75% от общия товар на системата, който тогава пък пада към най-малко (около 4000 MW), тъй като никой към този момент не се отоплява. В това време обаче някои централи просто не могат да понижат мощности под несъмнено равнище - АЕЦ Козлодуй дава устойчиво над 2000 MW, топлофикациите също прибавят към 300 MW, а лигнитните Топлоелектрическа централа доближават 30% от потенциала на дребното работещи блокове, на които се разчита след залез слънце. Това значи, че в системата наложително има едни към 3000 MW, които няма по какъв начин да бъдат лимитирани. В резултат макар огромния експорт, цената всеки ден внезапно пада покрай 0 лева./MWh в продължение на към 5 часа. В неделя видяхме и първите негативни цени за годината.
По принцип кривата на произвеждане на слънчевите централи денем съставлява съвършена камбана с ясно изразен връх в диапазона 12-13 ч. Ако погледнете деликатно втората графика, ще забележите внезапния спад на производството на фотоволтаиците през 10-та седмица след 11:00. Това значи, че 4700 MW конфигурирана мощ доближава пик от единствено 3300 MW. Това срутва цените и вместо да усилват производството над 4000 MW, фотоволтаиците се изключват от системата, когато могат и би трябвало да създават най-вече. Голяма част от евентуалното и произвеждане просто не се осъществя, а голямата част от силата им отива за експорт на близки до нулата цени.
Докато неинформираната аудитория се кефи какъв брой хубаво било да имаме толкоз " безвъзмездна " слънчева сила, вложителите във фотоволтаици и банките кършат ръце. Липсата на основни доходи от борсата още през първата слънчева седмица на март не вещае положителни бизнес резултати за тях. Малко са тези, които могат да си разрешат задоволително акумулатори, с които могат да трансферират повече от 30 минути от производството за продажба на високите цени вечер. Вижда се на графиката какъв брой дребно е това количество след 18:00. Няма по какъв начин да се усили доста при тези батерийни технологии.
Оттук нататък ще става единствено по-зле. Дните ще порастват, слънцето ще грее още повече, потреблението няма да пораства. Същото ще се случва и в прилежащите страни, т.е. пазар за този ток няма да има. Цените ще са към нулата или негативни съвсем всекидневно.
Ако казусът засягаше единствено слънчевите централи, нямаше да има драма. Обаче самоубийството им влече цялата ни елекроенергетика към мудна гибел. Централите, коит
