От Фейсбук профила на Боян Рашев, експерт по управление на

От Facebook профила на Боян Рашев, специалист по ръководство на околната среда

Цените на суровините се движат на цикли – огромни спадове нормално са следвани от огромни растежи. Точно по тази причина понякога просто ги проверявам в търсене на нови благоприятни условия. Така при започване на февруари попаднах на графиката на цената на захарта, която демонстрира сериозен спад в последните години. Реших, че си заслужава да й обърна внимание.

Най-лесното пояснение е в здравните регулации и всевъзможни опити на държавни управления да ограбват бизнеса и потребителите посредством налози върху наличието на захар. Това обаче не е ново и няма по какъв начин да изясни спада на цената от последните години.

Междувременно в Капитал излезе доста забавна публикация по тематиката, която дава различно пояснение. Оказва се, че инжекциите за намаляване (GLP-1) не просто понижават апетита, а трансформират питателните желания. Данни демонстрират значителен спад в потреблението на въглеходрати и по-нисък интерес към сладки и висококалорични артикули. Това непосредствено визира най-важния сегмент за захарта – напитките, десертите и импулсните храни. Тези медикаменти станат все по-масови всеобщи и налични, което мощно потиска пазара на сладки произведения.

Успоредно с това промишлеността по този начин или другояче форсира прехода към заместители и понижаване на добавената захар. Подсладители като стевия, сукралоза и аспартам към този момент са общоприет инструмент за понижаване на захарта в продуктите. В доста случаи крайният усет остава, само че действителното ползване на захар понижава. Това е систематичен напън, който мъчно може да бъде обезщетен от напредък в други сегменти.

Процесът е ясно забележим даже и в неотдавна оповестените резултати на българската промишленост за безалкохолни питиета. Само 1 от 4 изпити чаши с безалкохолно у нас е с добавена захар, чието количество стабилно понижава. 75% от размерите на осъществените у нас питиета от цялото портфолио на промишлеността, в това число сокове и нектари, не съдържат добавена захар.

Тогава взех решение, че не виждам капиталов капацитет в захарта и я зарязах. 

Днес обаче не мисля по този начин. Захарта е съсредоточена сила, също като петрола. Бразилия, най-големият производител и експортьор (40% от международния износ) на захар, играе двойна роля – тя е по едно и също време захарна и етанолна стопанска система. Захарната тръстика може да се насочва или към произвеждане на захар, или към етанол, според от цените на петрола. При високи енергийни цени производителите пренасочват суровината към гориво, което автоматизирано свива предлагането на захар.

В момента цената на суровата захар е към 15 US cents/lb – равнище, което отразява условен баланс на пазара. Но при нефт над $100 за барел, този баланс бързо ще се наруши.

Към това се прибавя още един подценяван риск – повишаването и евентуалният дефицит на торове. Производството на азотни торове е мощно подвластно от природния газ, а цените им към този момент са съвсем двойно по-високи вследствие на затварянето на Ормузкия пролив. Бразилия е огромен експортьор на нефт, само че в това време зависи от импорт на полутечен природен газ и торове. Това усилва разноските за фермерите и може да докара до по-ниско наторяване и надлежно по-слаби добиви още в идващия сезон. При култури като захарната тръстика и захарното цвекло резултатът е директен – по-ниски добиви значат по-малко суровина за преправка.

Исторически, при композиция от енергиен напън и скъпи торове, цените на захарта реагират сензитивно. В сходен сюжет е реалистично да се чака придвижване към бързо увеличение на цените на захарта, което идва със забавяне след енергийния потрес. Забележете пика в цената й през май, 2023 година – тъкмо година след максимума на петрола през 2022 година

Краткосрочно пазарът евентуално ще остане волатилен. Високият нефт, скъпите торове и геополитическото напрежение могат да доведат до внезапен ценови скок. Дългосрочно обаче посоката наподобява друга. Растежът на потреблението ще се измести към Азия и Африка, до момента в който развитите пазари ще продължат да се свиват или стагнират. Захарта няма да изчезне, само че ще загуби статута си на пазар с автоматизиран напредък.

Това я трансформира в по-циклична и по-рискова суровина – подвластна от времето, газа и петрола в кратковременен проект, и от здравето и технологиите в дълготраен. В този нов подтекст бъдещето на захарта ще се взема решение не толкоз на трапезата, колкото на кръстопътя сред енергетика, фармация и потребителско държание.

Текстът отразява персоналното ми мнение и не може да се възприема като рекомендация за вложения