Посланик Сам Браунбек: Респект, а не само толерантност, е нужен между религиите
От февруари 2018 година Самюъл Дейл Браунбек е специфичен делегат на Съединени американски щати по въпросите на религиозната независимост по света и " Дневник " получи извънредна опция да беседва с него при визитата му в София. Той е в политиката от 80-те години насам, бил е министър в Канзас, конгресмен и 14 години сенатор от щата, след което става негов губернатор за 8 години. Има консервативни възгледи на републиканец за абортите и правата на хомосексуалните, само че също по този начин е един от създателите на значими закони за отбрана на религиозната независимост и битка с трафика на хора.
Посланик Браунбек, вие сте с дъгогодишен опит в политиката, бил сте конгресмен, губернатор, сенатор... Вие сте и измежду вносителите през 1998 г на Закона за независимост на религиите по света (International Religious Freedom Act) , с който е основан и постът, който заемате сега. Разкажете ни повече повече за това.
- Когато влязох в Сената през 1996 година, незабавно започнах да се срещам в кабинета си с хора, имащи контакти с някой в чужбина, който е попаднал в пандиза поради вярата си. Член на моя екип се занимаваше особено с тези случаи, а те ставаха от ден на ден.
От всичко това се роди концепцията, че се нуждаем от формален представител на Държавния департамент, който да е зает в по-голяма степен с въпроса за религиозната независимост. Смятах, че в действителност се нуждаем от някой, който да се бори с преследването поради религиозни убеждения, само че по това време Държавният департамент не искаше да се заеме с тази задача. Казваха " не, в това има разбъркване сред вяра и страна, не сме съгласни ".
Всеки има право да практикува вярата си и обвързване на държавното управление е да пази това право.
Но в последна сметка го одобриха и през днешния ден то е много солидна част от задачите на външната ни политика. А тъй като 80% от популацията на света е вярващо, то където има болшинство, има и хора, чието изповедание е в малцинство и са преследвани. Може да се твърди, че преследването по набожен симптом е най-голямо за всички времена и убиването на християни поради вярата им е най-масово в цялата история на християнството.
Случва се нещо извънредно, имаме голям проблем, а държавното управление не се ангажира задоволително. Смятаме, че ролята на администрацията в Съединени американски щати е да пази правото на религиозна независимост. Не става дума да заемаш страна, да казваш " Твоята религия е права, а твоята - неправилна ". Не, всеки има право да практикува вярата си и обвързване на държавното управление е да пази това право. Така и ръководещите са в една " безвредна " позиция - ролята им е единствено да пазят това право.
© Велко Ангелов
Но какво разбирате под " религиозна независимост "? Мнозина споделят, че това е прекомерно изчерпателен термин - като " климатични промени ", да вземем за пример - с цел да бъде вкаран в закон и политики за подобряването му.
- Възможно е и би трябвало да се борим за нея. Не мисля, че от всеки би трябвало да незабавно да се изисква използването на най-високи стандарти за религиозна независимост. Това, което ние вършим, е да опитаме да убедим хората да работят за увеличението и подобряването ѝ. В Съединени американски щати да вземем за пример сме срещу законите за наказване за осквернение и считам, че множеството хора ги считат за неприятна концепция. Не считам, че би трябвало да убиваме или затваряме хората, единствено тъй като принадлежат към религиозно малцинство. Ето такива са базовите законови стандарти, върху които и сега водим огромен спор в Съединени американски щати.
Ако имате сладкарница и сте с дълбоки религиозни убеждения, задължен ли сте да изпечете торта за еднополов брак, който съгласно вас е нещо неправилно? Това е образец за противостоенето сред религиозна независимост и персонални права, съдът се занимава с такива каузи и съгласно мен по този начин е редно да бъде. Това е най-високо равнище на разискване на религиозните свободи - не вкарвайте в пандиза хората, единствено тъй като са от " неправилната " религия.
В Западен Китай имаме милион мюсюлмани, които са лишени от независимост и им се споделя, че не могат да кръщават синовете си Мохамед. Не мислим, че това е вярно. Не бива да те затварят, тъй като си мохамеданин, би трябвало да можеш да кръщаваш сина си, както искаш. За това приказвам.
Опитваме се да разширяваме религиозната независимост, която и съгласно нашата Декларация за самостоятелност и Конституция е самостоятелно право, обещано от Бога.
За пръв път сте в България. Каква е задачата на визитата в страната и района?
- Да построявам съюзи, да се свържа особено с православния свят, с православната общественост. Държавният секретар ме помоли да дойда и да изградя връзки с най-вече православни страни, да работя за повече религиозна независимост. Бях два дни на Атон, богословският център на православието - желаех да го посетя, с цел да схвана по-добре по какъв начин да стартира да построявам някои от връзките и контактите.
Тук е и много динамична част от света - в Северна Македония църквата търси автономия, Украйна разгласи автокефална черква и чака признаването ѝ от останалите национални църкви. Разговаряхте ли в София за това какво могат да реализират църквите, в случай че водят разговор?
- Не, съответно по тези въпроси не съм разговарял. Позицията на Съединени американски щати е, че държавното управление, народът и църквата на Украйна гласоподаваха за това да изискат автокефалност. Тяхно право е да продължат по този път и ги поддържаме. Но църквата си има свои процедури за взимане на сходни решения и тя би трябвало да изиграе своята роля.
Такива са нещата, които ни тормозят в други елементи на света, където има интервенция в правото на католическата черква, да вземем за пример, независимо да избира епископите си. Загрижени сме и за проектите за това кой да наследи Далай Лама, съгласно нас това би трябвало да са будистите в Тибет, а не държавното управление на Китай.
© Велко Ангелов
Предстои публикуването на годишния отчет за свободата на религиите в България. Бихте ли разкрили каква е най-новата информация, с която разполагате?
- Разбира се, не мога да го разисквам преди да е оповестен. Но мога да приказвам за предходния. Опитваме се да съберем информация какво посолството ни е видяло и чуло и с обстоятелства да представим какво се случва в страната. Мисля, че като цяло обстановката в България е много добра. Подобно на други страни, и тук се случват неприятни обстановки и произшествия, само че - както сподели предходната седмица в Белия дом равин, който бе прострелян в ръката в нахлуване против синагога в Сан Диего - би трябвало да изтласкваме мрака със светлина.
Но има проблем с репутацията на Съединени американски щати. Когато събирате информация за религиозната независимост в България и я представяте в отчет, тук се чуват гласове на българи да споделят неща в духа на " Защо американците вършат тези отчети, откакто при тях непрестанно се усилват такива произшествия, набези, стрелби поради религиозна ненавист, антисемитизъм... Какво желаят да ни кажат с тези отчети, да ни учат на морал? " Как отговаряте на сходни въпроси?
- Няма съвършена страна на никое място по света, в това число Съединени американски щати. Основното е по какъв начин се реагира, когато се случи нещо сходно, какво вършат управляващите. В САН Диего незабавно арестуваха нападателя и хората всеобщо обявиха, че случилото се е извънредно, президентът незабавно написа в профила си в " Туитър ", че това е непоносимо. Извършителят ще бъде съден с цялата суровост на закона, ще увеличим сигурността на храма и региона. Не омаловажаваме и не подминаваме такива неща.
Винаги ще има хора, вършещи неща, с които не сте съгласни, само че гледайте по какъв начин реагират управляващите при сходни събития. Правителството е длъжно да стори всичко допустимо и за отбрана на религиозната независимост, и за гонене на тези, които атакуват хора, единствено тъй като са от религиозно малцинство.
Докладите, за които приказваме, ясно показват, че е налице една нездравословна наклонност и евентуално нещата ще се утежняват. Сигурно ще кажете, че щом ще става по-зле, значи и отчетите не извършват предназначението си.
Но ще ви дам образец - преди две седмици се срещнах с представител на бахайската общественост в Иран, който се оплака от увеличение на религиозните преследвания. Убити са над 200 бахаи, само че в случай че не беше неоправдателната реакция на интернационалната общественост - най-вече в Европа и Съединени американски щати - против иранците, те просто щяха да избият всичките 200 000 бахайци. И ще има още напън над Техеран.
© Велко Ангелов
Т.е. има смисъл от това да бъдат посочвани обстоятелства и имена в такива национални отчети?
- О, да, доста сериозен смисъл. Вие, да вземем за пример, имахте предходната година план за закон, който доста щеше да повлияе на религиозната общественост. И много хора, в това число моят екип, се изрекоха срещу този закон и българското държавно управление реши да го отдръпна. След това беше препоръчано нещо друго и много по-добро от в началото обсъжданото. Това са доста потребни и много положителни неща.
Да поговорим за неправителствените фактори за религиозната независимост - да вземем за пример за ролята на обществените мрежи, по които се популяризират доста дезинформация и ненавист. Не би трябвало ли някак да бъдат подложени на регулация, редно ли е държавните управления да им наложат някакви ограничавания?
- Засега Държавният департамент няма направена дефинитивна позиция по този въпрос, само че знам, че се работи върху нея. Видяхме нещо сходно при прогонването на рохингите в Мянмар, персонално аз съм бил в бежански лагери в Бангладеш. По " Facebook " се разпространяваха апели против тези хора да бъдат нападани, гонени, избити. От " Facebook " ни споделят, че в този момент са наели чиновници, говорещи бирмански, които наблюдават за сходно наличие и бързо да го отстраняват.
Но сходни неща се случват с голяма скорост и би трябвало да проведем сериозен диалог за връзката сред технологиите и религиозната независимост, по какъв начин се оправя обществото с този проблем в миг, когато толкоз доста хора са свързани с цифрови медии, по които стремително могат да се популяризират клюки и ненавист.
А каква е позицията ви за ролята на страната, когато финансово подкрепя религиозни институции - църкви, джамии, малцинства...? С наливането на пари или посредством даване на данъчни облекчения страната може да е огромен състезател на този терен. Къде е точката на баланс?
- Не мога да разясня това в световен проект. В Съединени американски щати, да вземем за пример, имаме вяра, че черква и страна би трябвало да са разграничени. Но в други страни, в това число България, страната непосредствено подкрепя църкви или джамии. Това е ваш избор. Нашата работа не се занимава особено с този въпрос, без значение, че в страната ни считаме, че би трябвало да има ярка разграничителна линия сред черква и страна.
Какво ще кажете за апелите за взаимност в връзките с други религии? Някои хора споделят " Ако мюсюлманска страна поддържа издигането на джамия в европейска страна, дано разреши и строителство на черква на своя територия. Искате джамия в София, построете черква в Мека ". Доста деликатна тематика.
- Да, много внимателен и комплициран въпрос. Ние се опитваме да измерваме и означаваме какъв брой открита е една страна, а не дали има реципрочни ограничения. Може ли да се построи джамия в България? Има ли черква в Саудитска Арабия? И отговорът е, че няма църкви в Саудитска Арабия и това е единствената страна, която ги не разрешава.
Затова и Саудитска Арабия е в листата ни на страни - мисля, че са 11 - предизвикващи особена паника във връзка с неналичието на религиозната независимост и преследвания поради вярата. Но не поради съпоставяне с България, а поради това, че не са открити и въобще не може да вдигнеш християнски храм в Саудитска Арабия. Това визира страни, които са наши другари и наши врагове - Саудитска Арабия е съдружник на Съединени американски щати, Китай са противник.
© Велко Ангелов
Още един внимателен въпрос по развой, който следим в последно време в България - групи, представящи се като сплотяващи вярващи хора, които изключително интензивно пропагандират възгледите си за " обичайното семейство ", за тъкмо несъмнено отношение на родителите към децата, за мястото на детето въобще. Някои хора не са комплицирани, къде би трябвало да е линията, разграничаваща религиозния активизъм от намесата в персоналното пространство. Трябва ли да се съгласявам с хора, които ми споделят какво би трябвало да върша в дома си, със фамилията и децата си, единствено тъй като " Исус им приказва "? И това визира ли религиозната независимост?
- Мисля, че разбрах какво се пробвате да кажете. В Съединени американски щати сега се преглеждат в съда сходни случаи и някои стигат до Върховния съд. Един от тях е за Hobby Lobby и засягаше въпроса може ли една компания да отхвърля здравни застраховки и контрацептиви на клиентите си, откакто притежателите ѝ са срещу абортите (бел.ред. - съдът реши, само че единствено за характерен тип компании, притежавани само от фамилии или еднолично, че може да се отказва). Или пък въпросът със сладкарницата, за който загатнах.
Съдиите постановиха, че когато това визира надълбоко набожен човек, той не е задължен да върви срещу правилата си. Но има и другата страна, която споделят " Длъжен си да ми направиш торта и да не ми обръщаш тил, единствено тъй като съм с друга полова ориентировка ".
За мен, както и в това, което правя, имам вяра, че сходни случаи би трябвало да се вземат решение от съд. Българите и българската правосъдна система би трябвало да уреждат такива разногласия.
Междувременно, да продължаваме да работим за повече религиозна независимост. И колкото повече взаимно почитание има сред религиите, колкото и да са разнообразни те или в случай че сте безбожник, толкоз по-добре.
... и повече приемливост?
- За мен уважението е освен това от търпимостта. Днес може да съм търпелив към теб, само че на следващия ден може би не. Различно е, когато става дума за почит. Уважавам това, че имаш своите възгледи и ще го почитам и на следващия ден. Те може да са разнообразни от моите, само че аз почитам твоя избор.
Може да не те одобрявам, само че почитам избора ти?
- Да, уважението, респектът. Трябва да се отнасяме с повече почитание един към различен. В смисъл, че ти си човешко създание с достолепие, направил си своя избор и това е красиво, одобрявам те и когато имаме разлики, одобрявам те подобен, какъвт оси и можем да продължим напред.
Честно казанно, считам толерантността за прекомерно невисок стандарт. Трябва да се стремим към нещо по-високо измежду цялото заобикалящо ни и ескалиращо принуждение, ненавист и убийства по света. В средата на юли в Съединени американски щати ще има среща на равнище външни министри за религиозната независимост и сме поканили представители на 110 страни, в това число България. На нея ще беседваме по какъв начин да подобрим религиозната независимост и взаимното почитание.
© Велко Ангелов
Как би реагирал Вашингтон, в случай че друга страна - да кажем европейска - създаде същия подобен отчет за свободата на религиите в Съединени американски щати?
- Вероятно ще се срещнем с него и в случай че има неща, от които да се поучим, ще ги приемем. Може и да има неща, с които не сме съгласни. Хората са свободни да подлагат на критика Съединени американски щати и го вършат.
Като някогашен губернатор помня, че непрестанно имаше рецензии. Вслушваш се в това, което споделят, и в случай че са прави, си казваш, че можем да промени това и да го създадем по този метод. Ако не си склонен, казваш " Не и то заради тази и тази причина ". В това е хубостта на отвореното общество - не криеш недоволството си, само че и непрестанно се опитваш да с времето да го подобряваш, а когато не си склонен, казваш на хората " Не, това няма да стане ".
В демокрациите смяната постоянно лишава много време, системите ни са построени по този начин, че се трансформират постепенно. Но това е мощ, а не уязвимост.
Християнин сте, можете ли да си визиите един ден мохамеданин да заема вашия пост в Съединени американски щати?
- Да, мога. Преди мен на него беше равин. Във Англия на сходен пост е мюсюлмани и предходната седмица се чухме по телефона.
Чудесно работя с мюсюлманската общественост, тъй като пазиме правото на всички на религиозна независимост. Не съм на поста си единствено поради религиозната независимост на християните. И в това е силата на сходна позиция - пазиме се взаимно и би трябвало да го вършим, тъй като ще има още доста и евентуално увеличаващо се гонене и убийства, забележителна част от които стимулирани от религиозни подбуди.
Наистина не би трябвало да има значение каква вяра изповядва заемащият подобен пост. По-важно е да е кадърен, да си прави работата със пристрастеност, да е способен и да прокарва идеите си. Защото ни следва още доста работа.
Посланик Браунбек, вие сте с дъгогодишен опит в политиката, бил сте конгресмен, губернатор, сенатор... Вие сте и измежду вносителите през 1998 г на Закона за независимост на религиите по света (International Religious Freedom Act) , с който е основан и постът, който заемате сега. Разкажете ни повече повече за това.
- Когато влязох в Сената през 1996 година, незабавно започнах да се срещам в кабинета си с хора, имащи контакти с някой в чужбина, който е попаднал в пандиза поради вярата си. Член на моя екип се занимаваше особено с тези случаи, а те ставаха от ден на ден.
От всичко това се роди концепцията, че се нуждаем от формален представител на Държавния департамент, който да е зает в по-голяма степен с въпроса за религиозната независимост. Смятах, че в действителност се нуждаем от някой, който да се бори с преследването поради религиозни убеждения, само че по това време Държавният департамент не искаше да се заеме с тази задача. Казваха " не, в това има разбъркване сред вяра и страна, не сме съгласни ".
Всеки има право да практикува вярата си и обвързване на държавното управление е да пази това право.
Но в последна сметка го одобриха и през днешния ден то е много солидна част от задачите на външната ни политика. А тъй като 80% от популацията на света е вярващо, то където има болшинство, има и хора, чието изповедание е в малцинство и са преследвани. Може да се твърди, че преследването по набожен симптом е най-голямо за всички времена и убиването на християни поради вярата им е най-масово в цялата история на християнството.
Случва се нещо извънредно, имаме голям проблем, а държавното управление не се ангажира задоволително. Смятаме, че ролята на администрацията в Съединени американски щати е да пази правото на религиозна независимост. Не става дума да заемаш страна, да казваш " Твоята религия е права, а твоята - неправилна ". Не, всеки има право да практикува вярата си и обвързване на държавното управление е да пази това право. Така и ръководещите са в една " безвредна " позиция - ролята им е единствено да пазят това право.
© Велко Ангелов
Но какво разбирате под " религиозна независимост "? Мнозина споделят, че това е прекомерно изчерпателен термин - като " климатични промени ", да вземем за пример - с цел да бъде вкаран в закон и политики за подобряването му.
- Възможно е и би трябвало да се борим за нея. Не мисля, че от всеки би трябвало да незабавно да се изисква използването на най-високи стандарти за религиозна независимост. Това, което ние вършим, е да опитаме да убедим хората да работят за увеличението и подобряването ѝ. В Съединени американски щати да вземем за пример сме срещу законите за наказване за осквернение и считам, че множеството хора ги считат за неприятна концепция. Не считам, че би трябвало да убиваме или затваряме хората, единствено тъй като принадлежат към религиозно малцинство. Ето такива са базовите законови стандарти, върху които и сега водим огромен спор в Съединени американски щати.
Ако имате сладкарница и сте с дълбоки религиозни убеждения, задължен ли сте да изпечете торта за еднополов брак, който съгласно вас е нещо неправилно? Това е образец за противостоенето сред религиозна независимост и персонални права, съдът се занимава с такива каузи и съгласно мен по този начин е редно да бъде. Това е най-високо равнище на разискване на религиозните свободи - не вкарвайте в пандиза хората, единствено тъй като са от " неправилната " религия.
В Западен Китай имаме милион мюсюлмани, които са лишени от независимост и им се споделя, че не могат да кръщават синовете си Мохамед. Не мислим, че това е вярно. Не бива да те затварят, тъй като си мохамеданин, би трябвало да можеш да кръщаваш сина си, както искаш. За това приказвам.
Опитваме се да разширяваме религиозната независимост, която и съгласно нашата Декларация за самостоятелност и Конституция е самостоятелно право, обещано от Бога.
За пръв път сте в България. Каква е задачата на визитата в страната и района?
- Да построявам съюзи, да се свържа особено с православния свят, с православната общественост. Държавният секретар ме помоли да дойда и да изградя връзки с най-вече православни страни, да работя за повече религиозна независимост. Бях два дни на Атон, богословският център на православието - желаех да го посетя, с цел да схвана по-добре по какъв начин да стартира да построявам някои от връзките и контактите.
Тук е и много динамична част от света - в Северна Македония църквата търси автономия, Украйна разгласи автокефална черква и чака признаването ѝ от останалите национални църкви. Разговаряхте ли в София за това какво могат да реализират църквите, в случай че водят разговор?
- Не, съответно по тези въпроси не съм разговарял. Позицията на Съединени американски щати е, че държавното управление, народът и църквата на Украйна гласоподаваха за това да изискат автокефалност. Тяхно право е да продължат по този път и ги поддържаме. Но църквата си има свои процедури за взимане на сходни решения и тя би трябвало да изиграе своята роля.
Такива са нещата, които ни тормозят в други елементи на света, където има интервенция в правото на католическата черква, да вземем за пример, независимо да избира епископите си. Загрижени сме и за проектите за това кой да наследи Далай Лама, съгласно нас това би трябвало да са будистите в Тибет, а не държавното управление на Китай.
© Велко Ангелов
Предстои публикуването на годишния отчет за свободата на религиите в България. Бихте ли разкрили каква е най-новата информация, с която разполагате?
- Разбира се, не мога да го разисквам преди да е оповестен. Но мога да приказвам за предходния. Опитваме се да съберем информация какво посолството ни е видяло и чуло и с обстоятелства да представим какво се случва в страната. Мисля, че като цяло обстановката в България е много добра. Подобно на други страни, и тук се случват неприятни обстановки и произшествия, само че - както сподели предходната седмица в Белия дом равин, който бе прострелян в ръката в нахлуване против синагога в Сан Диего - би трябвало да изтласкваме мрака със светлина.
Но има проблем с репутацията на Съединени американски щати. Когато събирате информация за религиозната независимост в България и я представяте в отчет, тук се чуват гласове на българи да споделят неща в духа на " Защо американците вършат тези отчети, откакто при тях непрестанно се усилват такива произшествия, набези, стрелби поради религиозна ненавист, антисемитизъм... Какво желаят да ни кажат с тези отчети, да ни учат на морал? " Как отговаряте на сходни въпроси?
- Няма съвършена страна на никое място по света, в това число Съединени американски щати. Основното е по какъв начин се реагира, когато се случи нещо сходно, какво вършат управляващите. В САН Диего незабавно арестуваха нападателя и хората всеобщо обявиха, че случилото се е извънредно, президентът незабавно написа в профила си в " Туитър ", че това е непоносимо. Извършителят ще бъде съден с цялата суровост на закона, ще увеличим сигурността на храма и региона. Не омаловажаваме и не подминаваме такива неща.
Винаги ще има хора, вършещи неща, с които не сте съгласни, само че гледайте по какъв начин реагират управляващите при сходни събития. Правителството е длъжно да стори всичко допустимо и за отбрана на религиозната независимост, и за гонене на тези, които атакуват хора, единствено тъй като са от религиозно малцинство.
Докладите, за които приказваме, ясно показват, че е налице една нездравословна наклонност и евентуално нещата ще се утежняват. Сигурно ще кажете, че щом ще става по-зле, значи и отчетите не извършват предназначението си.
Но ще ви дам образец - преди две седмици се срещнах с представител на бахайската общественост в Иран, който се оплака от увеличение на религиозните преследвания. Убити са над 200 бахаи, само че в случай че не беше неоправдателната реакция на интернационалната общественост - най-вече в Европа и Съединени американски щати - против иранците, те просто щяха да избият всичките 200 000 бахайци. И ще има още напън над Техеран.
© Велко Ангелов
Т.е. има смисъл от това да бъдат посочвани обстоятелства и имена в такива национални отчети?
- О, да, доста сериозен смисъл. Вие, да вземем за пример, имахте предходната година план за закон, който доста щеше да повлияе на религиозната общественост. И много хора, в това число моят екип, се изрекоха срещу този закон и българското държавно управление реши да го отдръпна. След това беше препоръчано нещо друго и много по-добро от в началото обсъжданото. Това са доста потребни и много положителни неща.
Да поговорим за неправителствените фактори за религиозната независимост - да вземем за пример за ролята на обществените мрежи, по които се популяризират доста дезинформация и ненавист. Не би трябвало ли някак да бъдат подложени на регулация, редно ли е държавните управления да им наложат някакви ограничавания?
- Засега Държавният департамент няма направена дефинитивна позиция по този въпрос, само че знам, че се работи върху нея. Видяхме нещо сходно при прогонването на рохингите в Мянмар, персонално аз съм бил в бежански лагери в Бангладеш. По " Facebook " се разпространяваха апели против тези хора да бъдат нападани, гонени, избити. От " Facebook " ни споделят, че в този момент са наели чиновници, говорещи бирмански, които наблюдават за сходно наличие и бързо да го отстраняват.
Но сходни неща се случват с голяма скорост и би трябвало да проведем сериозен диалог за връзката сред технологиите и религиозната независимост, по какъв начин се оправя обществото с този проблем в миг, когато толкоз доста хора са свързани с цифрови медии, по които стремително могат да се популяризират клюки и ненавист.
А каква е позицията ви за ролята на страната, когато финансово подкрепя религиозни институции - църкви, джамии, малцинства...? С наливането на пари или посредством даване на данъчни облекчения страната може да е огромен състезател на този терен. Къде е точката на баланс?
- Не мога да разясня това в световен проект. В Съединени американски щати, да вземем за пример, имаме вяра, че черква и страна би трябвало да са разграничени. Но в други страни, в това число България, страната непосредствено подкрепя църкви или джамии. Това е ваш избор. Нашата работа не се занимава особено с този въпрос, без значение, че в страната ни считаме, че би трябвало да има ярка разграничителна линия сред черква и страна.
Какво ще кажете за апелите за взаимност в връзките с други религии? Някои хора споделят " Ако мюсюлманска страна поддържа издигането на джамия в европейска страна, дано разреши и строителство на черква на своя територия. Искате джамия в София, построете черква в Мека ". Доста деликатна тематика.
- Да, много внимателен и комплициран въпрос. Ние се опитваме да измерваме и означаваме какъв брой открита е една страна, а не дали има реципрочни ограничения. Може ли да се построи джамия в България? Има ли черква в Саудитска Арабия? И отговорът е, че няма църкви в Саудитска Арабия и това е единствената страна, която ги не разрешава.
Затова и Саудитска Арабия е в листата ни на страни - мисля, че са 11 - предизвикващи особена паника във връзка с неналичието на религиозната независимост и преследвания поради вярата. Но не поради съпоставяне с България, а поради това, че не са открити и въобще не може да вдигнеш християнски храм в Саудитска Арабия. Това визира страни, които са наши другари и наши врагове - Саудитска Арабия е съдружник на Съединени американски щати, Китай са противник.
© Велко Ангелов
Още един внимателен въпрос по развой, който следим в последно време в България - групи, представящи се като сплотяващи вярващи хора, които изключително интензивно пропагандират възгледите си за " обичайното семейство ", за тъкмо несъмнено отношение на родителите към децата, за мястото на детето въобще. Някои хора не са комплицирани, къде би трябвало да е линията, разграничаваща религиозния активизъм от намесата в персоналното пространство. Трябва ли да се съгласявам с хора, които ми споделят какво би трябвало да върша в дома си, със фамилията и децата си, единствено тъй като " Исус им приказва "? И това визира ли религиозната независимост?
- Мисля, че разбрах какво се пробвате да кажете. В Съединени американски щати сега се преглеждат в съда сходни случаи и някои стигат до Върховния съд. Един от тях е за Hobby Lobby и засягаше въпроса може ли една компания да отхвърля здравни застраховки и контрацептиви на клиентите си, откакто притежателите ѝ са срещу абортите (бел.ред. - съдът реши, само че единствено за характерен тип компании, притежавани само от фамилии или еднолично, че може да се отказва). Или пък въпросът със сладкарницата, за който загатнах.
Съдиите постановиха, че когато това визира надълбоко набожен човек, той не е задължен да върви срещу правилата си. Но има и другата страна, която споделят " Длъжен си да ми направиш торта и да не ми обръщаш тил, единствено тъй като съм с друга полова ориентировка ".
За мен, както и в това, което правя, имам вяра, че сходни случаи би трябвало да се вземат решение от съд. Българите и българската правосъдна система би трябвало да уреждат такива разногласия.
Междувременно, да продължаваме да работим за повече религиозна независимост. И колкото повече взаимно почитание има сред религиите, колкото и да са разнообразни те или в случай че сте безбожник, толкоз по-добре.
... и повече приемливост?
- За мен уважението е освен това от търпимостта. Днес може да съм търпелив към теб, само че на следващия ден може би не. Различно е, когато става дума за почит. Уважавам това, че имаш своите възгледи и ще го почитам и на следващия ден. Те може да са разнообразни от моите, само че аз почитам твоя избор.
Може да не те одобрявам, само че почитам избора ти?
- Да, уважението, респектът. Трябва да се отнасяме с повече почитание един към различен. В смисъл, че ти си човешко създание с достолепие, направил си своя избор и това е красиво, одобрявам те и когато имаме разлики, одобрявам те подобен, какъвт оси и можем да продължим напред.
Честно казанно, считам толерантността за прекомерно невисок стандарт. Трябва да се стремим към нещо по-високо измежду цялото заобикалящо ни и ескалиращо принуждение, ненавист и убийства по света. В средата на юли в Съединени американски щати ще има среща на равнище външни министри за религиозната независимост и сме поканили представители на 110 страни, в това число България. На нея ще беседваме по какъв начин да подобрим религиозната независимост и взаимното почитание.
© Велко Ангелов
Как би реагирал Вашингтон, в случай че друга страна - да кажем европейска - създаде същия подобен отчет за свободата на религиите в Съединени американски щати?
- Вероятно ще се срещнем с него и в случай че има неща, от които да се поучим, ще ги приемем. Може и да има неща, с които не сме съгласни. Хората са свободни да подлагат на критика Съединени американски щати и го вършат.
Като някогашен губернатор помня, че непрестанно имаше рецензии. Вслушваш се в това, което споделят, и в случай че са прави, си казваш, че можем да промени това и да го създадем по този метод. Ако не си склонен, казваш " Не и то заради тази и тази причина ". В това е хубостта на отвореното общество - не криеш недоволството си, само че и непрестанно се опитваш да с времето да го подобряваш, а когато не си склонен, казваш на хората " Не, това няма да стане ".
В демокрациите смяната постоянно лишава много време, системите ни са построени по този начин, че се трансформират постепенно. Но това е мощ, а не уязвимост.
Християнин сте, можете ли да си визиите един ден мохамеданин да заема вашия пост в Съединени американски щати?
- Да, мога. Преди мен на него беше равин. Във Англия на сходен пост е мюсюлмани и предходната седмица се чухме по телефона.
Чудесно работя с мюсюлманската общественост, тъй като пазиме правото на всички на религиозна независимост. Не съм на поста си единствено поради религиозната независимост на християните. И в това е силата на сходна позиция - пазиме се взаимно и би трябвало да го вършим, тъй като ще има още доста и евентуално увеличаващо се гонене и убийства, забележителна част от които стимулирани от религиозни подбуди.
Наистина не би трябвало да има значение каква вяра изповядва заемащият подобен пост. По-важно е да е кадърен, да си прави работата със пристрастеност, да е способен и да прокарва идеите си. Защото ни следва още доста работа.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ