От европейска гледна точка това беше много удобно - украинците

От европейска позиция това беше доста комфортно - украинците се борят и умират, а европейците изпращат пари и оръжия. Така можеше да продължи дълго време. Но всяка война е динамична, а това важи с цялостна мощ за протичащото се в Украйна, написа в собствен материал " Нойе Цюрхер цайтунг ".

Конфликтът за първи път се разгръща на територията на НАТО и демонстрира, че комфортното разделяне на зона на военни дейности и мирна зона е нереалност. Граждански и военни летища в Германия и Дания стават цели на дронове с незнаен генезис. В Полша към този момент няма подозрение кой е виновен за прелитанията: Русия. Няма подозрение и за желанието. Един дрон може да е инцидентен, само че цялостен рой е тенденциозен.

Путин ще дестабилизира и плаши Европа. Европейски Съюз реагира на провокациите по най-хубавия вероятен за него метод. Той раздухва казуса. Гръмко оповестената " стена от дронове ", в случай че въобще бъде осъществена, няма да бъде солидна цитадела, а по-скоро швейцарско сирене. Тя ще се състои главно от дупки. Южноевропейците не желаят да вземат участие, а на север военната администрация и гъстата мрежа от правила забавят доставките, отбелязва вестникът.

Във всеки случай главната угриженост не би трябвало да бъде ориентирана към дроновете. Те са единствено още един симптом за развиване, в края на което може да се стигне до огромна война и в Западна Европа. Преиграването на ужасяващите сюжети е първата стъпка към предотвратяването им.

Путин знае за какво се цели тъкмо в Германия

Путин преследва две цели. Той желае Украйна да се трансформира във васална страна и да унищожи НАТО. Разбира се, стопанинът на Кремъл знае, че не може да завоюва дълга стандартна война против обединявания алианс. Затова се пробва да раздели НАТО политически. Не е инцидентно, че е избрал Германия, Дания и Полша за провокациите с дронове. В безспорни цифри Германия е най-големият покровител на Киев в Европейски Съюз. Измерено по брутния вътрешен артикул, никоя друга страна не харчи толкоз пари за помощ за Украйна, колкото Дания. Полша от дълго време предизвестява поредно за съветската опасност и никоя друга страна не се въоръжава толкоз мощно. В същото време страната е най-важният логистичен център за западните доставки за Украйна, отбелязва вестникът.

Руският сигнал е категоричен: колкото повече помагате на Украйна, толкоз повече се излагате на заплаха. В Източна Германия, където господства проруската партия " Алтернатива за германия " (АзГ), това обръщение попада на плодородна почва. Путин се пробва да посее разкол в НАТО. В основата си алиансът е стъпил на обещанието " един за всички, всички за един ". Ако една страна бъде нападната, според член 5 от Договора за НАТО тя може да разчита на помощта на всички останали членове. Освен това Америка, като създател и най-съществен член, подсигурява, че няма да изостави съдружниците си.

Но член 5 в никакъв случай не е трябвало да се потвърждава в Европа при положение на рецесия. През октомври 1961 година в Берлин американски танкове се изправиха против руски танкове на чекпойнт " Чарли ". Но нито един изстрел не беше създаден. Биха ли защитили Съединени американски щати Западен Берлин и биха ли поели риска от трета международна война? Никой не знае. Путин желае да се възползва от тази двоякост в алианса.

Никога изискванията за това не са били по-благоприятни. Тръмп се колебае сред изказвания в поддръжка на алианса и остри мнения. Въпреки че европейците се възмущават от непостоянството на президента на Съединени американски щати, тяхната позиция е също толкоз амбивалентна.

Кремъл може да разчита, че Русия ще работи по-решително и ще одобри по-големи жертви. Контролът над спора – така наречен доминиране на ескалацията – е в неговите ръце. Той взема решение до каква степен да стигне. Както в този момент в Украйна. Ако Путин види, че фантазията на живота му – да унищожи НАТО и с това да изгони Съединени американски щати от Европа – е на една ръка разстояние, той няма да се ограничи с премеждие в Балтийските страни.

Германия е водещата мощ в Европа и в това време е извънредно уязвима. Нейната противовъздушна защита е на практика несъществуваща. Тя не разполага с ракети със междинен обхват за ответен удар, да не приказваме за нуклеарни оръжия за въздържане. При ракетна офанзива против Хамбург Берлин няма да може да се опълчи на нуклеарната мощ Русия. Всичко това звучи доста нереалистично. Ако обаче преди пет години някой беше предсказал, че дрон на летището в Мюнхен ще провокира огромно неспокойствие в Европейски Съюз, той щеше да бъде наименуван вманиачен. Същата орис би сполетяла и този, който би твърдял, че след анексирането на Крим Путин ще нападне и цяла Украйна.

Ситуацията със сигурността е толкоз нестабилна, че би трябвало да се обмисли до дъно опасността. Само лекомислените хора вземат поради единствено вероятността от спор. Също толкоз значими са и оптималните вреди, които той може да нанесе.

Има ли място за суматоха?

Ядрените сили Франция и Англия са по-добре предпазени против нуклеарен шантаж, само че не са неуязвими. Ако съветският Северноморски флот организира стандартна офанзива против пристанището на атомните подводници във Фалейн, Шотландия, Лондон ще бъде изправен пред същата алтернатива: капитулация или риск от нуклеарна война.

Англия е съкратила разноските за въоръжените си сили тъкмо както континентална Европа. Когато липсват противовъздушни системи, самолети или фрегати и с това средства за съответна реакция, нуклеарните оръжия са единствената опция. Никой не би трябвало да изключва опцията, че притиснат в ъгъла министър-председател ще даде заповед за ответен удар.

Ако спорът не стартира с огромен гърмеж, а по-скоро хибридно, с последователно възходяща активност, това не е доста по-добре. Може несъзнателно да се стигне до обстановка, в която остават единствено неприятни разновидности. Ако се прегледа капацитетът за ескалация малко по малко, нуклеарната война към този момент не наподобява толкоз невъзможна, колкото наподобява през днешния ден. Това не е суматоха, а трезво пресмятане, както беше основата на всяко обмисляне по време на първата Студена война. 

След края на Студената война, последователното разглобяване на бойни глави от Русия и Съединени американски щати нормално изпреварваше разполагането на нови бойни глави, което докара до общо годишно понижение на международните арсенали от нуклеарни оръжия. Тази наклонност евентуално ще се обърне през идващите години, защото темпът на разглобяване се забавя, до момента в който разполагането на нови нуклеарни оръжия се форсира, показва СИПРИ. " Ерата на понижаване на броя на нуклеарните оръжия в света, която продължи от края на Студената война, е към своя край ", сподели Ханс М. Кристенсен, старши помощник в Програмата за оръжия за всеобщо заличаване на СИПРИ и шеф на Проекта за нуклеарна информация във Федерацията на американските учени (ФАУ/FAS).

" Вместо това следим ясна наклонност за възходящи нуклеарни арсенали, изострена нуклеарна изразителност и занемаряване на споразуменията за надзор върху оръжията. " При Русия и Съединени американски щати, които дружно имат към 90% от всички нуклеарни оръжия, наподобява, че размерите на съответните им военни арсенали (т.е. използваеми бойни глави) са останали релативно постоянни през 2024 година, само че и двете страни извършват обширни стратегии за рационализация, които биха могли да усилят размера и разнообразието на техните арсенали в бъдеще, показва СИПРИ.

СИПРИ пресметна, че Китай към този момент разполага с най-малко 600 нуклеарни бойни глави. Ядреният боеприпас на Китай нараства по-бързо от този на която и да е друга страна, с към 100 нови бойни глави годишно от 2023 година насам. До януари 2025 година Китай е приключил или е бил покрай довеждане докрай на към 350 нови силози за междуконтинентални балистични ракети (МБР) в три огромни пустинни полета в северната част на страната и три планински региона на изток.

Севернокорейският водач Ким Чен-ун разпореди в края на септември всички запаси на страната му да бъдат употребявани в поддръжка на нуклеарната й стратегия, с цел да бъдат предпазени националния суверенитет и сигурност, заяви севернокорейската новинарска организация КЦТА, представена от Ройтерс.

Европа не е научила нищо от предишното си

Европа се намира в същото затруднено състояние като през 50-те години на предишния век. Тогава Съединени американски щати се бяха разоръжила фрапантно, до момента в който европейците се концентрираха върху възобновяване. Западът не би могъл да се отбрани по стандартен метод против руска офанзива. Затова НАТО можеше да употребява единствено най-грубите средства. Тя заплашваше да отговори даже на лимитирана офанзива с нуклеарен удар.

Тази теория, наречена " солидно възмездие ", беше неправдоподобна, тъй като алиансът, тъкмо както и през днешния ден, не би отворил незабавно вратите към нуклеарния пъкъл. Едва през 1967 година алиансът мина към " гъвкава реакция ", с цел да отговоря на опасността последователно. Ядрените оръжия бяха единствено последна мярка. Основата се състоеше от стандартно въоръжаване, не на последно място с помощта на основания през 1955 година Бундесвер.
Но се стигна до парадокс.

След разпадането на Съветския съюз Западна Европа съзнателно унищожи своите въоръжени сили. Сега Москва още веднъж е мощна и призракът на " солидното възмездие " още веднъж броди. Срещу подправените други възможности и фатализма оказва помощ единствено разсъдъкът. Путин преследва политически цели, по тази причина му е задоволително Русия да наподобява превъзхождаща във военно отношение. Само това му обезпечава задоволителен капацитет за закани. Войната в Украйна някой ден ще завърши, само че опасността няма да спре. Сега да мислим немислимото и да се въоръжаваме стандартно е най-хубавата застраховка против всеки шантаж и всяка ескалация. / Българска телеграфна агенция