Манталитетът на Студената война. Проваля ли се ЕС в опита да натисне Китай за Русия
От едната страна са Китай и Русия, от другата - Съединени американски щати и Европейски Съюз. Така наподобява съгласно някои международната карта. Сред тях е самият Пекин, който като че ли има вяра, че са пристигнали времената на нова Студена война. Европа обаче отхвърля да се съгласи с това. Какво следва от това?
Съществува следният виц: когато се среща с задгранични водачи, президентът на Китай Си Дзинпин постоянно ги пита какъв брой души е популацията на тяхната страна. По този метод като се изключи че демонстрира общителен интерес, елегантно им припомня, че той самият е виновен за 1 милиард и 400 милиона души и затова има доста повече политическа тежест.
На фона на Еманюел Макрон и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Китай тази седмица, анекдотът наподобява на място. Според доста наблюдаващи решението да пътуват дружно е взето точно с такава цел – с цел да показват по-голяма политическа тежест на Европа в настояванията ѝ към Китай.
Тридневна аудиенция на двамата европейски водачи завършва в петък – само че без признаци за същински триумф. Целта ѝ беше да убедят Си Дзинпин да окаже напън върху съветския президент Владимир Путин , тъй че той да приключи военната си инвазия в Украйна.
В словото си след срещата с Макрон и Фон дер Лайен в четвъртък обаче Си не просто не сподели сходно желание, само че даже не загатна Русия нито един път. Вместо това той насочи косвено обръщение към някого, който не присъстваше на срещата.
„ [Ще продължим] да се противопоставяме на манталитета на Студената война “, сподели Си в послание, което наблюдаващите разтълкуваха като ориентирано не към Европейския съюз или Русия – а към Съединени американски щати.
Какво си споделиха Си, Макрон и Фон дер Лайен
В четвъртък двамата европейски водачи организираха една обща тристранна среща със Си Дзинпин, както и самостоятелни срещи на четири очи с него. В петък предстоят и още диалози сред Макрон и китайския президент.
Засега обаче единствено една от главните цели на визитата наподобява ненапълно изпълнена – разширението на комерсиалните взаимоотношения, на първо място сред Франция и Китай.
Самолетостроителната компания Еърбъс заяви, че е подписала контракт с Пекин за ново произвеждане в страната. Френската държавна компания EDF и китайската CGN, които са съществени оператори на нуклеарни централи, подписаха съглашение за възобновяване на партньорството между тях.
Извън това обаче действителни политически триумфи по главната тематика - войната в Украйна, не бяха реализирани. В изказването си пред медиите след диалога с Макрон китайският президент повтори без смяна отдавнашната си позиция, като сподели, че „ всички страни “ имат своите „ основателни опасения за сигурността “ си, без да прави разграничаване сред Москва и Киев.
До момента Пекин не е осъдил съветската инвазия и твърди, че заема " неутрална " позиция. Преди седмици обаче, което беше разчетено като знак на поддръжка за изолирания съветски президент. Двамата оповестиха и " нова епоха " в връзките си.
Единствената оригиналност в китайската позиция от четвъртък бяха думите на Си, че е належащо „ враждуващите страни да защитят жертвите, в това число дамите и децата “. Той обаче сподели това още веднъж без категорично да посочва отговорността на Русия и Путин. Само преди дни Международният углавен съд поради ролята му в противозаконната депортация на украински деца от окупираните украински територии в Русия.
А макар че Фон дер Лайен заяви, че Си е изразил подготвеност да беседва с украинския си сътрудник Володимир Зеленски в опит да посредничи за преустановяване на войната, китайският президент не загатна за такова желание в личните си мнения.
Защо Китай приказва за Студена война
Причината за неуспеха на европейските водачи по тематиката Украйна частично се крие в една къса имитация на Си Дзинпин в четвъртък.
„ Китай и Франция ще продължат да се опълчват на манталитета на Студената война и блоковите борби “, сподели Си, включвайки Франция в рефрен, който китайските управляващи постоянно употребяват в рецензиите си към Съединени американски щати.
Китай гледа на всичко, в това число на съветската инвазия и връзките с Европейски Съюз, значително през една призма: тази на съперничеството си със Съединени американски щати.
Тезата за „ нова Студена война “ – като тази сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики през предишния век, само че този път сред Съединени американски щати и Китай, е от години.
През последните няколко обаче и изключително през последната една година, откогато Русия атакува Украйна, тя се прокрадва все по-често в реториката на Пекин и показва, че Китай гледа на всичко, в това число на съветската инвазия и връзките с Европейски Съюз, значително през една призма: тази на съперничеството си със Съединени американски щати.
Думите на китайския президент в четвъртък, да вземем за пример, прозвучаха като ехтене на познатата позиция на Китай, отразена в в Украйна. То беше показано през февруари и незабавно, тъй като съгласно тях ясно облагодетелства Русия.
В него Китай още веднъж приказва за „ Студена война “, като споделя, че „ манталитетът на Студената война би трябвало да бъде зарязан “, тъй като сигурността на една страна не може да бъде обезпечена за сметка на сигурността на други. С намек към НАТО там се споделя още и че районната сигурност „ не може да бъде обезпечена посредством подсилване или даже разширение на военните блокове “.
По-рано през март Си упрекна Съединени американски щати и че ползват „ политика на въздържане “ – още веднъж термин от времето на Студената война.
Оправдано ли е говоренето за „ нова Студена война “
Според основната редакторка на списанието The Economist Зани Минтън Бедос връзките сред Пекин и Вашингтон сега фактически са от 50 години насам.
Влошаването им стартира още по времето на някогашния президент Доналд Тръмп, само че продължава и с новата американска администрация. Миналата година Съединени американски щати оповестиха, че за интернационалната сигурност в дълготраен проект. Вашингтон поредно пробва да ограничи китайските военни упоритости, като за това приказват няколко образеца:
Съединени американски щати не престават да показват поддръжка за Тайван, като в четвъртък, по същото време, когато Макрон и Фон дер Лайен разговаряха със Си в Пекин, президентката на Тайван беше в Калифорния. Там тя се срещна с ръководителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати, а диалогът беше общопризнат като провокация от Китай;По-рано администрацията на Байдън усили военното партньорство с Япония, Австралия и Индия;В същото време беше контрактувано и американската войска да получи по-голям достъп до военни бази на Филипините, които се намират в непосредствена непосредственост до Тайван. Това евентуално ще бъде най-сериозното наличие на Съединени американски щати на Филипините от 30 години насам.
Въпреки тези образци за възходящото напрежение обаче съгласно голям брой анализатори говоренето за Студена война не е на място. Муджтаба Рахман от консултантската компания Eurasia Group отбелязва преди всичко икономическите обвързаности в днешния свят, които няма по какъв начин да разрешат разделянето на блокове и ескалацията до равнищата, познати от предишния век след края на Втората международна война.
По думите му Пекин остава най-големият вносител за Европа, а Китай е третият по-голям пазар за експорт за европейски артикули. Посещенията на Макрон и Фон дер Лайен пък идват, откакто по-рано тази година азиатската страна беше посетена от немския канцлер Олаф Шолц, ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел и премиера на Испания Педро Санчез.
Според кореспондента на вестник Ню Йорк Таймс в Пекин Едуърд Уонг също не може да се приказва за нова Студена война.
„ Много по-сложно е от това. Противопоставянето, което виждаме, не е толкоз ясно откроено, колкото по времето на Студената война, и връзките са доста по-комплексни от тези сред Източния и Западния блок тогава “, Уонг.
Самото посещаване на Макрон и Фон дер Лайен, макар неуспеха му към този момент, също показва разбирането на Европейски Съюз, че Китай към момента може да бъде притеглен – в случай че не като съдружник, то като посредник. Визитата ясно демонстрира и другата тактика на Европейски Съюз спрямо тази на Съединени американски щати, както и устрема на съюза да усъвършенства връзките си с Пекин.
В четвъртък самата Фон дер Лайен сподели, че вижда сериозността на обстановката, само че изрази и сдържан оптимизъм.
„ Очакваме Китай да изиграе своята роля и да насърчи обективен мир, който зачита териториалния суверенитет на Украйна “, сподели тя.
А опитите на Европейски Съюз да повлияе на Китай и да го накара да окаже напън върху Русия за прекратяването на войната не престават. Още идната седмица ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел се чака да отпътува за посещаване в Пекин. И главната тематика още веднъж ще бъде Украйна.
Съществува следният виц: когато се среща с задгранични водачи, президентът на Китай Си Дзинпин постоянно ги пита какъв брой души е популацията на тяхната страна. По този метод като се изключи че демонстрира общителен интерес, елегантно им припомня, че той самият е виновен за 1 милиард и 400 милиона души и затова има доста повече политическа тежест.
На фона на Еманюел Макрон и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Китай тази седмица, анекдотът наподобява на място. Според доста наблюдаващи решението да пътуват дружно е взето точно с такава цел – с цел да показват по-голяма политическа тежест на Европа в настояванията ѝ към Китай.
Тридневна аудиенция на двамата европейски водачи завършва в петък – само че без признаци за същински триумф. Целта ѝ беше да убедят Си Дзинпин да окаже напън върху съветския президент Владимир Путин , тъй че той да приключи военната си инвазия в Украйна.
В словото си след срещата с Макрон и Фон дер Лайен в четвъртък обаче Си не просто не сподели сходно желание, само че даже не загатна Русия нито един път. Вместо това той насочи косвено обръщение към някого, който не присъстваше на срещата.
„ [Ще продължим] да се противопоставяме на манталитета на Студената война “, сподели Си в послание, което наблюдаващите разтълкуваха като ориентирано не към Европейския съюз или Русия – а към Съединени американски щати.
Какво си споделиха Си, Макрон и Фон дер Лайен
В четвъртък двамата европейски водачи организираха една обща тристранна среща със Си Дзинпин, както и самостоятелни срещи на четири очи с него. В петък предстоят и още диалози сред Макрон и китайския президент.
Засега обаче единствено една от главните цели на визитата наподобява ненапълно изпълнена – разширението на комерсиалните взаимоотношения, на първо място сред Франция и Китай.
Самолетостроителната компания Еърбъс заяви, че е подписала контракт с Пекин за ново произвеждане в страната. Френската държавна компания EDF и китайската CGN, които са съществени оператори на нуклеарни централи, подписаха съглашение за възобновяване на партньорството между тях.
Извън това обаче действителни политически триумфи по главната тематика - войната в Украйна, не бяха реализирани. В изказването си пред медиите след диалога с Макрон китайският президент повтори без смяна отдавнашната си позиция, като сподели, че „ всички страни “ имат своите „ основателни опасения за сигурността “ си, без да прави разграничаване сред Москва и Киев.
До момента Пекин не е осъдил съветската инвазия и твърди, че заема " неутрална " позиция. Преди седмици обаче, което беше разчетено като знак на поддръжка за изолирания съветски президент. Двамата оповестиха и " нова епоха " в връзките си.
Единствената оригиналност в китайската позиция от четвъртък бяха думите на Си, че е належащо „ враждуващите страни да защитят жертвите, в това число дамите и децата “. Той обаче сподели това още веднъж без категорично да посочва отговорността на Русия и Путин. Само преди дни Международният углавен съд поради ролята му в противозаконната депортация на украински деца от окупираните украински територии в Русия.
А макар че Фон дер Лайен заяви, че Си е изразил подготвеност да беседва с украинския си сътрудник Володимир Зеленски в опит да посредничи за преустановяване на войната, китайският президент не загатна за такова желание в личните си мнения.
Защо Китай приказва за Студена война
Причината за неуспеха на европейските водачи по тематиката Украйна частично се крие в една къса имитация на Си Дзинпин в четвъртък.
„ Китай и Франция ще продължат да се опълчват на манталитета на Студената война и блоковите борби “, сподели Си, включвайки Франция в рефрен, който китайските управляващи постоянно употребяват в рецензиите си към Съединени американски щати.
Китай гледа на всичко, в това число на съветската инвазия и връзките с Европейски Съюз, значително през една призма: тази на съперничеството си със Съединени американски щати.
Тезата за „ нова Студена война “ – като тази сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики през предишния век, само че този път сред Съединени американски щати и Китай, е от години.
През последните няколко обаче и изключително през последната една година, откогато Русия атакува Украйна, тя се прокрадва все по-често в реториката на Пекин и показва, че Китай гледа на всичко, в това число на съветската инвазия и връзките с Европейски Съюз, значително през една призма: тази на съперничеството си със Съединени американски щати.
Думите на китайския президент в четвъртък, да вземем за пример, прозвучаха като ехтене на познатата позиция на Китай, отразена в в Украйна. То беше показано през февруари и незабавно, тъй като съгласно тях ясно облагодетелства Русия.
В него Китай още веднъж приказва за „ Студена война “, като споделя, че „ манталитетът на Студената война би трябвало да бъде зарязан “, тъй като сигурността на една страна не може да бъде обезпечена за сметка на сигурността на други. С намек към НАТО там се споделя още и че районната сигурност „ не може да бъде обезпечена посредством подсилване или даже разширение на военните блокове “.
По-рано през март Си упрекна Съединени американски щати и че ползват „ политика на въздържане “ – още веднъж термин от времето на Студената война.
Оправдано ли е говоренето за „ нова Студена война “
Според основната редакторка на списанието The Economist Зани Минтън Бедос връзките сред Пекин и Вашингтон сега фактически са от 50 години насам.
Влошаването им стартира още по времето на някогашния президент Доналд Тръмп, само че продължава и с новата американска администрация. Миналата година Съединени американски щати оповестиха, че за интернационалната сигурност в дълготраен проект. Вашингтон поредно пробва да ограничи китайските военни упоритости, като за това приказват няколко образеца:
Съединени американски щати не престават да показват поддръжка за Тайван, като в четвъртък, по същото време, когато Макрон и Фон дер Лайен разговаряха със Си в Пекин, президентката на Тайван беше в Калифорния. Там тя се срещна с ръководителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати, а диалогът беше общопризнат като провокация от Китай;По-рано администрацията на Байдън усили военното партньорство с Япония, Австралия и Индия;В същото време беше контрактувано и американската войска да получи по-голям достъп до военни бази на Филипините, които се намират в непосредствена непосредственост до Тайван. Това евентуално ще бъде най-сериозното наличие на Съединени американски щати на Филипините от 30 години насам.
Въпреки тези образци за възходящото напрежение обаче съгласно голям брой анализатори говоренето за Студена война не е на място. Муджтаба Рахман от консултантската компания Eurasia Group отбелязва преди всичко икономическите обвързаности в днешния свят, които няма по какъв начин да разрешат разделянето на блокове и ескалацията до равнищата, познати от предишния век след края на Втората международна война.
По думите му Пекин остава най-големият вносител за Европа, а Китай е третият по-голям пазар за експорт за европейски артикули. Посещенията на Макрон и Фон дер Лайен пък идват, откакто по-рано тази година азиатската страна беше посетена от немския канцлер Олаф Шолц, ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел и премиера на Испания Педро Санчез.
Според кореспондента на вестник Ню Йорк Таймс в Пекин Едуърд Уонг също не може да се приказва за нова Студена война.
„ Много по-сложно е от това. Противопоставянето, което виждаме, не е толкоз ясно откроено, колкото по времето на Студената война, и връзките са доста по-комплексни от тези сред Източния и Западния блок тогава “, Уонг.
Самото посещаване на Макрон и Фон дер Лайен, макар неуспеха му към този момент, също показва разбирането на Европейски Съюз, че Китай към момента може да бъде притеглен – в случай че не като съдружник, то като посредник. Визитата ясно демонстрира и другата тактика на Европейски Съюз спрямо тази на Съединени американски щати, както и устрема на съюза да усъвършенства връзките си с Пекин.
В четвъртък самата Фон дер Лайен сподели, че вижда сериозността на обстановката, само че изрази и сдържан оптимизъм.
„ Очакваме Китай да изиграе своята роля и да насърчи обективен мир, който зачита териториалния суверенитет на Украйна “, сподели тя.
А опитите на Европейски Съюз да повлияе на Китай и да го накара да окаже напън върху Русия за прекратяването на войната не престават. Още идната седмица ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел се чака да отпътува за посещаване в Пекин. И главната тематика още веднъж ще бъде Украйна.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ