От две-три години е много трудно да се отговори кой

От две-три години е доста мъчно да се отговори кой ръководи България. Уж парламентарна република сме, а и следващият парламент работи тримесеца, за които нищо не свърши.

Това разяснява в ефира на Дарик Петър Кънев от Българска социалистическа партия. България сега е в едно насипно положение и това, което е устойчиво сега, е единствено работата на кметовете, тъй като в това безхаберие, което царува за седми път,въпросът “кой ръководи? ”, е доста комплициран, разяснява Кънев.

Той е безапелационен, че държавно управление би трябвало да има, а пътят към това минава през договаряния, а не през червени линии.

“Егоцентризмът на политическите ни водачи надвива. Нашите водачи се грижат единствено за личния си електорат, за личното си въздействие върху хората, които ги поддържат, чертаят се едни неуместни линии, още в този момент избрани водачи почнаха: “С ГЕРБ по никакъв метод, с Движение за права и свободи по никакъв метод, с Пеевски по никакъв метод, с Българска социалистическа партия парадокс и така нататък ”

Няма по какъв начин при чертането на този конфронтация в навечерието на изборите, да чакаме, че нещата ще се случат, безапелационен е Кънев. По думите му той персонално би работил с всяка една от обединенията, защото ситуацията е трагично.

“На нас към този момент гледат с подигравка и то страни, на които до неотдавна ние гледахме с подигравка - и Албания и Грузия, Молдова, да не приказваме за съседите ни Гърция и Турция ”, разяснява Кънев.

На въпроса по кое време за последно е участвал на диалог за политики сред политици и общественици, Кънев отговори, че нормално дневния ред на Народното събрание е фокусиран върху политики. Впоследствие обаче стартира едно “надцакване и политизиране на тематиките ”, което измества фокуса от една естествена законодателна стратегия.

Според Кънев българският гласоподавател е отчаян поради нелепостите, които политиците са сътворили досега. На въпроса има вяра ли в честността на вота, Кънев отговори, че не употребява думата “вярвам ” от дълго време.

“Проблемът не е в думата боязън, тъй като хората са привикнали с това, което е трагично. Никой не ни е споделил боязън ни е, по-скоро привикнаха д аим купуват гласа и се купува всеобщо. Говори се за положителни суми. Това е казусът, че няма боязън, а привикване ”.