Ще остане ли Big Tech с най-щедрия бюджет за лобизъм в ЕС?
От две години ИТ секторът дава най-вече пари за пробутване на ползи
Бюджетите на топ ИТ корпорациите за лобизъм в Европейски Съюз към този момент възлизат на по няколко милиона (снимка: CC0 Public Domain)
С приближаване на септември идва и моментът за новата ранглиста на компаниите и секторите, похарчили най-вече пари за лобизъм в Европейски Съюз. През 2021 и 2022 година любимец бе софтуерният бранш. Дали и тази година ИТ бизнесът ще резервира водачеството си?
Големите софтуерни компании похарчиха 97 милиона евро за лобиране в Европейския съюз (ЕС) през 2021 година, по данни на LobbyControl. Това направи Big Tech водач на лобирането в Европа, изпреварвайки секторите, които обичайно са най-големи лобисти – фармацевтиката, изкопаемите горива и финансите.
Големите лобисти – Big Tech и Big Energy
През 2022 година ИТ компаниите към този момент съставляваха по-голямата част от имената в Топ 10 на корпорациите, дали най-вече пари за лобизъм в Европейски Съюз. Шест от фирмите в този лист бяха на софтуерни компании.
Apple, да вземем за пример, зае третото място, отчитайки шесткратно нарастване на заявения бюджет за лобизъм от 2015 до 2022 година, надлежно от €750 000 на €6,5 милиона. Meta, някогашната Фейсбук, също усили бюджета си за лобиране в Европейски Съюз повече от шест пъти от 2015 година: от 450 000 евро на 6 милиона евро.
Оказа се, че Big Tech господства в топ 10 на фирмите с най-големи разноски за лобизъм през 2022 година: пет от тях са софтуерни компании от Съединени американски щати (Apple, Гугъл, Meta, Microsoft, Qualcomm) и една от Китай (Huawei). Те наподобява са осъзнали, че имат какво да губят в Европа с новите ѝ регулации (като Общия правилник за отбрана на данните, Законите за цифровите пазари и цифровите услуги).
Останалите 4 огромни имена в топ 10 с най-големите бюджети за лобизъм в Европейски Съюз се оказаха Bayer, Shell, Exxon Mobil и Volkswagen. Енергийните компании не лобират по-малко. Техните декларирани разноски са останали същите или леко са намалели. Но спрямо големите суми, изразходвани от ИТ бранша, Big Energy наподобява по-малко дейна.
Енергийната рецесия, подбудена от войната сред Русия и Украйна, дружно с пакета „ Зелена договорка “ в Европейски Съюз, дават обещание фирмите с най-големите бюджети за лобизъм в Европейски Съюз да се окажат по-различни през актуалната година.
Разводняване на регулациите
„ Целта на Big Tech и неговите медиатори наподобява е да се уверят, че има допустимо минимум твърди регулации – да вземем за пример такива, които се занимават с проблеми, свързани с неприкосновеността на персоналния живот, дезинформацията и изкривяването на пазара – с цел да запазят своите маржове на облага и бизнес модел “, се споделя в отчета на LobbyControl.
„ Ако новите правила не могат да бъдат блокирани, компаниите имат за цел най-малко да ги разводнят. През последните години ИТ фирмите започнаха да възприемат регулирането обществено, само че не престават да му се опълчват зад затворени порти. Има някои разлики сред това, което софтуерните компании желаят във връзка с политиката на Европейски Съюз, само че желанието да останат „ необременени “ от незабавно нужните регулации се споделя от множеството огромни платформи “, допълват създателите на отчета.
Хлабави дефиниции за AI
Опитите за лобизъм вероятно ще дадат отражение върху метода, по който се изготвят регулациите за изкуствен интелект в Европа. Компаниите имат интерес от опазване на някои дефиниции много хлабави, с цел да могат да избегнат строгото контролиране. Един образец за това са равнищата на риск, свързани с другите типове AI платформи, и отговорността за оценяването му.
Говорейки преди пленарното гласоподаване на Европарламента през юни, Даниел Леуфер, старши политически анализатор в Access Now, разяснява, че стремежът на ИТ компаниите е да изключат своите разработки от листата на AI платформите с висок риск. Това, всъщност, би ги освободило от забележителна част от отговорностите, свързани с внедряването на програмен продукт с неестествен разсъдък.
Бюджетите на топ ИТ корпорациите за лобизъм в Европейски Съюз към този момент възлизат на по няколко милиона (снимка: CC0 Public Domain)
С приближаване на септември идва и моментът за новата ранглиста на компаниите и секторите, похарчили най-вече пари за лобизъм в Европейски Съюз. През 2021 и 2022 година любимец бе софтуерният бранш. Дали и тази година ИТ бизнесът ще резервира водачеството си?
Големите софтуерни компании похарчиха 97 милиона евро за лобиране в Европейския съюз (ЕС) през 2021 година, по данни на LobbyControl. Това направи Big Tech водач на лобирането в Европа, изпреварвайки секторите, които обичайно са най-големи лобисти – фармацевтиката, изкопаемите горива и финансите.
Големите лобисти – Big Tech и Big Energy
През 2022 година ИТ компаниите към този момент съставляваха по-голямата част от имената в Топ 10 на корпорациите, дали най-вече пари за лобизъм в Европейски Съюз. Шест от фирмите в този лист бяха на софтуерни компании.
Apple, да вземем за пример, зае третото място, отчитайки шесткратно нарастване на заявения бюджет за лобизъм от 2015 до 2022 година, надлежно от €750 000 на €6,5 милиона. Meta, някогашната Фейсбук, също усили бюджета си за лобиране в Европейски Съюз повече от шест пъти от 2015 година: от 450 000 евро на 6 милиона евро.
Оказа се, че Big Tech господства в топ 10 на фирмите с най-големи разноски за лобизъм през 2022 година: пет от тях са софтуерни компании от Съединени американски щати (Apple, Гугъл, Meta, Microsoft, Qualcomm) и една от Китай (Huawei). Те наподобява са осъзнали, че имат какво да губят в Европа с новите ѝ регулации (като Общия правилник за отбрана на данните, Законите за цифровите пазари и цифровите услуги).
Останалите 4 огромни имена в топ 10 с най-големите бюджети за лобизъм в Европейски Съюз се оказаха Bayer, Shell, Exxon Mobil и Volkswagen. Енергийните компании не лобират по-малко. Техните декларирани разноски са останали същите или леко са намалели. Но спрямо големите суми, изразходвани от ИТ бранша, Big Energy наподобява по-малко дейна.
Енергийната рецесия, подбудена от войната сред Русия и Украйна, дружно с пакета „ Зелена договорка “ в Европейски Съюз, дават обещание фирмите с най-големите бюджети за лобизъм в Европейски Съюз да се окажат по-различни през актуалната година.
Разводняване на регулациите
„ Целта на Big Tech и неговите медиатори наподобява е да се уверят, че има допустимо минимум твърди регулации – да вземем за пример такива, които се занимават с проблеми, свързани с неприкосновеността на персоналния живот, дезинформацията и изкривяването на пазара – с цел да запазят своите маржове на облага и бизнес модел “, се споделя в отчета на LobbyControl.
„ Ако новите правила не могат да бъдат блокирани, компаниите имат за цел най-малко да ги разводнят. През последните години ИТ фирмите започнаха да възприемат регулирането обществено, само че не престават да му се опълчват зад затворени порти. Има някои разлики сред това, което софтуерните компании желаят във връзка с политиката на Европейски Съюз, само че желанието да останат „ необременени “ от незабавно нужните регулации се споделя от множеството огромни платформи “, допълват създателите на отчета.
Хлабави дефиниции за AI
Опитите за лобизъм вероятно ще дадат отражение върху метода, по който се изготвят регулациите за изкуствен интелект в Европа. Компаниите имат интерес от опазване на някои дефиниции много хлабави, с цел да могат да избегнат строгото контролиране. Един образец за това са равнищата на риск, свързани с другите типове AI платформи, и отговорността за оценяването му.
Говорейки преди пленарното гласоподаване на Европарламента през юни, Даниел Леуфер, старши политически анализатор в Access Now, разяснява, че стремежът на ИТ компаниите е да изключат своите разработки от листата на AI платформите с висок риск. Това, всъщност, би ги освободило от забележителна част от отговорностите, свързани с внедряването на програмен продукт с неестествен разсъдък.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ