10 традиции, свързани с Атанасовден
От двата поредни празника – Антоновден и Атанасовден – по-почитан в българската традиция е денят на Св. Атанасий Велики.
Една от аргументите, е че този ден се счита за среда на зимата. Според легенда от Странджанско, свети Антоний и свети Атанасий били братя – единият доста безпаричен, а другият – богат. Хората почитали единствено богатия. Но когато един път той отишъл на механа, облечен с окъсана дреха, никой не му обърнал внимание.
Тогава богатият брат схванал, че хората го почитат единствено поради имането и облеклата му и ги полял с вино. От тогава хората се черпят с вино и с цел да не се карат братята честват единствено единия празник – Атанасовден. На места двата дни на светците са част от общ празник именуван “сладки и медени ”.
Антонов- и Атанасовден са празници, свързвани с предпазването от заболявания. Вярвало се е, че на Антоновден всички заболявания се събират дружно и на идващия, Атанасовден, потеглят по хората. Свети Атанас е стопанин на зимните студове, снегове и ледове, и е настойник на домашните животни. Запознайте се с 10 обичаи, свързани с Атанасовден.
Атанасовден бележи средата на зимата. Народът има вяра, че на този ден светията си съблича кожуха, облича бяла копринена риза и отива да вика лятото: “Иди си зимо, да пристигна лято! ”. Като чуела това, зимата си стягала кожуха, с цел да си иде и да отстъпи място на лятото. В българската традиция е известен изразът “Атанас пристигна, пристигна лятото! ” Затова празникът е прочут още и като “Среди зима ”. 
На Атанасовден, както и на Антоновден, се подготвят хлябове, намазани с мед, маджун или петмез против заболяванията и изключително за чумата. В Северозападна България споделят, че чумата се ражда на този ден и с цел да бъде умилостивена би трябвало да се раздава за нея. Характерно е и изработката на питки под формата на куче, защото се счита, че чумата най-вече се бои от кучета.
В някои региони с изключение на обредния самун, с цел да няма чумна зараза, колят за курбан черна кокошка или черно пиле. Обичаят се назовава кокоша черква. Пилето се подготвя по друг метод – печено, варено или с месото готвят яхния, само че наложително го раздават. Вярва се, че “болестите бягат от черното пиле ”, а перата му имат целебна мощ – изключително за деца, които се сепват нощем насън. Когато раздават от хляба и курбана споделят: “Свети Танас да оказва помощ! ”, вярвайки, че светецът пази хората и домашните животни от смъртоносни заболявания.
Това е времето, в което селяните стартират да преглеждат запасите от храна и дърва, с цел да знаят ще стигнат ли до пролетта, и в случай че не – да се запасят, тъй като “Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне ”. Тази сентенция предизвестява, че в случай че началото на зимата е по-меко, следва по-мразовит и сложен свършек на белия сезон.
На Атанасовден, в някои региони, хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет, а на връщане дамите и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благоденствие и дългоденствие.
В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско играят хоро без ризи, а в Самоковско имат вяра, че на Атанасовден земята е по-топла.
На 18 януари не се играе хоро на площада, тъй като чумата се качва на висока топола и оттова избира жертвите си. В тази връзка се заобикаля и прекосяването около високи и остарели дървета.
На Атанасовден дамите не трябва да шият и плетат, тъй като се счита, че в случай че се убодат няма да зарасне елементарно. Не варят фасул и леща, с цел да не се разболеят децата, с цел да се предпазят фамилията и домашните животни от шарка, чума, мор, холера, синя пъпка. Не се подхваща и нищо ново.
Това са последните дни, в които се пеят песни за обич и сватба от моми и ергени. Скоро наближава интервал на пост и самоограничение, интервал, през който годежи и сватби не се правят. 
Характерен за празника е и ритуалът “побратимяване ”, който се извършва и на Ивановден. Младежите, които желаят да са побратимят, стъпват с единия крайник върху неизгаснали въглени – с цел да милеят един за различен. После отпиват вино – знак на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, с цел да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими.
Новото роднинство се закрепяло от три поредни танца: чепня – изпълнявана от посестримите, чер пипер – игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро – с присъединяване на всички. Ако не са женени, побратимите ставали кръстници едни на други, без значение, че в предишното кумовете се предавали по завещание от потомство на потомство.
