13 януари – Ден на българското кино
От двадесетина години насам българските кино дейци празнуват датата 13 януари като ДЕН НА БЪЛГАРСКОТО КИНО. Защо? Обяснява го Националният кино център (НФЦ) в „ известие за медиите ", което тази институция към този момент две десетилетия постоянно разпраща. „ Отбелязването на Деня на българското кино на датата 13 януари има своята история - твърди късият текст. - На този ден през 1915 година в столичното кино „ Модерен спектакъл " се е състояла премиерата на първия български игрален филм „ Българан е галант " на родоначалника на българското кино режисьора Васил Гендов. По мотив 90-годишнината от тази дата, през 2005 година, по самодейност на Националния кино център, 13 януари е разгласен с Държавен декрет за професионален празник на работещите в българското кино ".
Българските кино дейци са хора свободни и могат да изберат за собствен „ професионален празник " всеки ден от календара. Но НФЦ твърди, че датата не е определена инцидентно, че на нея се е състояло събитие, което си заслужава да бъде помнено, тачено и отбелязвано през годините. И това събитие е „ премиерата на първия български игрален филм „ Българан е галант ". Чиято дата даже бива официализирана с „ Държавен декрет " - „ юридически акт на президента, който нормално има конститутивно деяние ". Държавен глава (президент на България) през 2005 година е историкът Георги Първанов.
Да, само че още през 1960 година киноисторикът Александър Александров (1926-2009) декларира: „ Документите, с които разполагаме, демонстрират, че кинокомедията „ Българан е галант " фактически е била прожектирана у нас... Вероятно тя е била снета в края на 1914 година или при започване на 1915 година, а премиерата ѝ се е състояла на 25 януари (12 ст. ст.) 1915 година ". Пише това моят учител по предмета „ История на българското кино " не къде да е, а във в. „ Работническо дело " - най-високата естрада на тогавашната прогресивна мисъл, в това число и на киноисторическата такава. Огласява го в „ органа " (печатния), на който доскоро мнозина от членовете на Съюза на българските кино дейци (СБФД) абсолютно имаха вяра, в „ органа " на партия, на която множеството от тях безрезервно служеха.
Софийският периодически щемпел от началото на 1915 е безапелационен - премиерата на първия български игрален филм „ Българан е галант " се е състояла на 12 януари 1915 (по годния тогава у нас календар - Юлианския). Поне шест столични всекидневника свидетелстват за това. Датата 13 януари изскача след това - вероятно като разследване от въвеждането на Григорианския календар у нас, станало с приемането на специфичен Закон през 1916 година Тъкмо влизането му в действие ще да е довело до пообъркване на сметките, родено от разликата сред Юлианския и Григорианския календари. И премиерната дата от 12 януари е станала 13 януари.
Подобни пообъркани сметки дълги години ни задължаваха да означаваме Великата октомврийска социалистическа гражданска война през ноември - по-късно се разбра, че тя не е нито „ велика ", нито „ социалистическа ", а в последно време отпадна и самото съществително - „ гражданска война ". По същата логичност се пръква и недоразумението, витаещо към рождения ден на Христо Ботев - 6 януари 1848 (по „ нов жанр " ), очевидци на което за следващ път станахме единствено преди няколко дни. Бъдещият стихотворец и бунтовник проплаква на 25 декември 1847 (Рождество Христово, Коледа) - по тази причина и е кръстен Христю (на Иисус Христос).
„ Съобщението за медиите ", което НФЦ към този момент двадесетина години постоянно разпраща при започване на всеки януари
„ Ама, че дребнава история! - ще рече някой. - Голяма работа - ден по-рано, ден по-късно, к`во значение има това за историята? ". Има значение - и за кратковременната история на родното кино, и за безкрайната и безконечна истина. Ако се бе родил ден по-рано, Христо Ботев щеше да е Йордан (Данчо), а вероятно и не би станал стихотворец, камо ли пък бунтовник!? Защото, твърдят мъдреците, даденото ти при раждането име, допуска и по-сетнешната ти орис, то в действителност е половината ти орис!
С две думи - да ни е цветущ, приятели, оповестеният с Държавен декрет Празник на българското кино!
Петър Кърджилов е публицист фантазьор, публицист и киноисторик. Роден е в Стара Загора през 1950 година В интервала 1980-1990 година е редактор в Българската национална филмотека, основен редактор на списание „ Фантастика " (1990-1991), виновен редактор в издателство „ Златното пате " (1992-1997), специалист в Националния съвет за радио и телевизия (1998). Автор е на книгите „ Орбитата на Сизиф " (1987), „ Призрачен цикъл " (1989), „ Не обиждайте мафията! " (1996), „ Звездни детективи " (1999), „ Основание за гибел " (2005), „ Светлопис за Илинден " (2009), „ Кинохроники, снимани в Македония по време на три войни (1912-1918) " (2018) и други
Българските кино дейци са хора свободни и могат да изберат за собствен „ професионален празник " всеки ден от календара. Но НФЦ твърди, че датата не е определена инцидентно, че на нея се е състояло събитие, което си заслужава да бъде помнено, тачено и отбелязвано през годините. И това събитие е „ премиерата на първия български игрален филм „ Българан е галант ". Чиято дата даже бива официализирана с „ Държавен декрет " - „ юридически акт на президента, който нормално има конститутивно деяние ". Държавен глава (президент на България) през 2005 година е историкът Георги Първанов.
Да, само че още през 1960 година киноисторикът Александър Александров (1926-2009) декларира: „ Документите, с които разполагаме, демонстрират, че кинокомедията „ Българан е галант " фактически е била прожектирана у нас... Вероятно тя е била снета в края на 1914 година или при започване на 1915 година, а премиерата ѝ се е състояла на 25 януари (12 ст. ст.) 1915 година ". Пише това моят учител по предмета „ История на българското кино " не къде да е, а във в. „ Работническо дело " - най-високата естрада на тогавашната прогресивна мисъл, в това число и на киноисторическата такава. Огласява го в „ органа " (печатния), на който доскоро мнозина от членовете на Съюза на българските кино дейци (СБФД) абсолютно имаха вяра, в „ органа " на партия, на която множеството от тях безрезервно служеха.
Софийският периодически щемпел от началото на 1915 е безапелационен - премиерата на първия български игрален филм „ Българан е галант " се е състояла на 12 януари 1915 (по годния тогава у нас календар - Юлианския). Поне шест столични всекидневника свидетелстват за това. Датата 13 януари изскача след това - вероятно като разследване от въвеждането на Григорианския календар у нас, станало с приемането на специфичен Закон през 1916 година Тъкмо влизането му в действие ще да е довело до пообъркване на сметките, родено от разликата сред Юлианския и Григорианския календари. И премиерната дата от 12 януари е станала 13 януари.
Подобни пообъркани сметки дълги години ни задължаваха да означаваме Великата октомврийска социалистическа гражданска война през ноември - по-късно се разбра, че тя не е нито „ велика ", нито „ социалистическа ", а в последно време отпадна и самото съществително - „ гражданска война ". По същата логичност се пръква и недоразумението, витаещо към рождения ден на Христо Ботев - 6 януари 1848 (по „ нов жанр " ), очевидци на което за следващ път станахме единствено преди няколко дни. Бъдещият стихотворец и бунтовник проплаква на 25 декември 1847 (Рождество Христово, Коледа) - по тази причина и е кръстен Христю (на Иисус Христос).
„ Съобщението за медиите ", което НФЦ към този момент двадесетина години постоянно разпраща при започване на всеки януари „ Ама, че дребнава история! - ще рече някой. - Голяма работа - ден по-рано, ден по-късно, к`во значение има това за историята? ". Има значение - и за кратковременната история на родното кино, и за безкрайната и безконечна истина. Ако се бе родил ден по-рано, Христо Ботев щеше да е Йордан (Данчо), а вероятно и не би станал стихотворец, камо ли пък бунтовник!? Защото, твърдят мъдреците, даденото ти при раждането име, допуска и по-сетнешната ти орис, то в действителност е половината ти орис!
С две думи - да ни е цветущ, приятели, оповестеният с Държавен декрет Празник на българското кино!
Петър Кърджилов е публицист фантазьор, публицист и киноисторик. Роден е в Стара Загора през 1950 година В интервала 1980-1990 година е редактор в Българската национална филмотека, основен редактор на списание „ Фантастика " (1990-1991), виновен редактор в издателство „ Златното пате " (1992-1997), специалист в Националния съвет за радио и телевизия (1998). Автор е на книгите „ Орбитата на Сизиф " (1987), „ Призрачен цикъл " (1989), „ Не обиждайте мафията! " (1996), „ Звездни детективи " (1999), „ Основание за гибел " (2005), „ Светлопис за Илинден " (2009), „ Кинохроники, снимани в Македония по време на три войни (1912-1918) " (2018) и други
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ