Българският туризъм: някои съображения
От два дни медиите и обществените мрежи се занимават с три телешки пържоли за 600 лв..
Българин, работещ и живеещ в Нидерландия, пусна видео, в което демонстрира по какъв начин би трябвало да заплати над 600 лв. за три пържоли в заведение в черноморски куррот. Оказва се, че в менюто е указана цената за 100 грама, а не за порция и от там е пристигнала заблудата, че вместо по 35 лв. за пържола, той би трябвало да заплати в действителност по над 200 лв.. Клиентът заплаща с пари в брой, само че по-късно пуска видеото в мрежите и се обажда на Комисията за отбрана на потребителите.
Резултатът е, че по всички заведения на морето започнаха инспекции. Открити са и нарушавания във въпросното заведение – то не може да потвърди разхода на сурово месо и дали дава отговор на крайния артикул, сервиран в чинията. С това казусът е явен – става дума за нарушаване и илюзия на клиента.
Туризмът в България
Тази година има много недоволства, че черноморските курорти остават празни.
Причината била в страха от възможни болести във водата, донесени от отсрещния украински бряг, където руснаците взривиха язовир и предизвикаха голяма екологична злополука. Всеки ден управляващите вършат замервания и демонстрират, че заплаха оттова не идва към България.
Така е. Опасността във водата се влива с цялостна мощ от българския бряг – от канализационните тръби. Допреди няколко години даже нямаше задоволително пречиствателни станции, а евентуално всички още виждаме пред очите си отходната тръба край Варна, която от години не можеше да бъде спряна и превръщаше морската вода в помийна яма. Как седят нещата в този момент с пречиствателните станции и отходната тръба там не знам, тъй като като екскурзиант от дълго време съм пренасочила вниманието си към други курорти в прилежаща Гърция. Туризмът е придирчив артикул – едно неприятно прекарване може да зачеркне вечно дестинацията от листата с стремежи на пътуващите. „ Вече всичко е наред “ не работи, изключително, в случай че би трябвало да пожертвам да го ревизира чрез собствената си имунна система.
По Черноморието сигурно има чудесни хотели, заведения за хранене и чисти плажчета, вежлив личен състав и работещи до пристъп хотелиери и ресторантьори. Но би трябвало да знаеш къде и кои са тези герои, другояче рискуваш да попаднеш в сходна като в разисквания случай обстановка. И до момента в който неприятните образци в прилежащите страни са изключения, то към този момент хубавите у нас също са изключения. А тарикатите, настоящи на соцпринципа „ Ден година храни “ и надяващи се на постоянно нови и нови туристи, които не им знаят номерата, са прекалено много и унищожават труда и на почтените си сътрудници.
„ Летният вирус “
Този фамозен „ летен вирус “ съществува единствено в България.
Само като се видят рекламите по малкия екран за средства против стомашно разстройство, които са към две трети от всички останали реклами през лятото, ти излиза наяве, че казусът с „ летния вирус “ си е безконечен. А в действителност става дума за мръсна храна, инфектирана от неизмити ръце. Незмити след вървене до тоалетна, в случай че би трябвало да бъдем детайлни. Или за нечиста с екскременти морска вода.
Докато рекламите за медикаменти против разстройство не престават да са съществена част от рекламните блокове по малкия екран, никой не може да ме убеди, че обстановката в туризма се е трансформирала.
Цените
Не единствено в това заведение продават безобразно скъпи пържоли, за които не можеш да провериш дали в действителност са от месо, изрязано от частта сред осмото и дванайстото ребро на телето, нито пък да провериш действителния им грамаж.
Простете скептичността ми, само че не ми се има вяра, готвачите в тая механа да не мърдат и сантиметър под осмото ребро и да продават пържоли единствено от телета, пасли трева. Да не приказваме, че телешкото по принцип постоянно си е кравешко в България, но да не прекаляваме с претенциите.
Също по този начин топка сладолед в Созопол, в случай че осъждам по касовите бонове, които хората си снимат и пускат в мрежата, излиза 15 лв.. Защото и той се продавал за 100 грама, само че не знаеш какъв брой ще излезе количеството във фунийката. Хората първоначално се възмущавали, но към този момент били привикнали и щели да свикнат и с продаването на грамаж в ресторанта, настояват ресторантьори. Което ме води до идващото основание, а точно:
„ Вземи парите им с машинация “
„ Вземи парите им с машинация “, е мото на не един и двама от туристическия отрасъл у нас. Не споделям, че в Гърция всичко е на ниска цена или в Турция не би трябвало да платиш за първокласно ястие повечко лири. Разликата сред обслужването там и в България е една-единствена: там те убеждават с качество и вежливост самичък да си дадеш парите и да си удовлетворен, че си ги платил, като не са те мамили.
В България бизнес силата е ориентирана към това по какъв начин да заблудят клиента, тъй че да даде доста пари, без да е поискал самичък да го направи. И цените в менютата на грамаж са тъкмо това. Опит за илюзия. По принцип, в случай че съобщаваш на клиента цената съгласно тежестта на продукта, би трябвало да напишеш какъв брой е кг от него. Това дава действителна визия за крайната цена, още повече, че няма пържоли и риби по кг, тъй че плащаш по-малко от оповестеното. Келнерът е задължен да ти каже какъв брой излиза крайната цена и да те остави да решиш дали искаш да поръчаш.
Клиентите не са длъжни да могат да считат, да си носят калкулатори и везна, с цел да не преценят на око тежестта на храната си.
Стойността на парите
Да, по света има стекове за 200 лв.. Но те нормално са от японско теле, което е слушало Моцарт, до момента в който е пасло прясна зелена тревичка, поили са го вода и бира и са го масажирали постоянно, с цел да се разпределят отмерено мазнините. Сервират го, като го режат и подготвят пред очите ти.
При не чак толкоз скъпите типове месо като блек ангъс, пържолата мъчно излиза повече от 40 евро и то, в случай че е много огромна. Също ти я демонстрират авансово, уведомяват те за крайната цена, заведението нормално е профилирано в приготвянето на телешки стекове и ги вършат по всички правила – на дървени въглища, полусурово или приблизително изпечено и така нататък
За механа със смесена кухня – т.е., предлагаща всичко, цена от 200 лв. за стек звучи необикновено и голословно с нищо. За съпоставяне – сметка в ресторант с две звезди „ Мишлен “ за двама души с бутилка вино е към 300 евро – колкото са коствали тези три неразбираемо какви пържоли. Само че в ресторант от „ Мишлен “ ти плащаш и уменията на свръхквалифицирания готвач. Готвачи със звезди са необичайност, както са необичайност футболистите с най-малко пет гола от международни шампионати. И не инцидентно те са по-платени от тия, които ритат в квартални мачлета.
Реакцията на ресторантьорите
Тук стартира най-абсурдната част.
„ Въпросното заведение предстои на инспекция от КЗП. Нека и от Национална агенция за приходите да ревизират от кое място въпросният човек има сходни джобни пари да яде стекове ”, настоя през днешния ден зам.-председателят на Сдружението на заведенията в България Марин Сотиров.
Значи, освен ще заблудим клиентите си да платят незнайни авансово умопомрачително високи цени, само че и като им вземем парите, ще ги дадем на Национална агенция за приходите с въпроса от кое място имат пари та да ни идват в кръчмата? Тук коментарът просто е непотребен.
Клиентът и парите му
Заваляха и рецензии и обиди против клиента, че преднамерено подвел заведението и просто желал да се направи на баровец. Откъде имал пари за сметка от 600 лв. и за какво я заплаща в брой. Също и расистки мнения за това, че евентуално е от ромски генезис и че бил необразован, не можел да прочете менюто или да си сметне самичък дали го лъжат или не.
Доколкото стана ясно, клиентът работи в Нидерландия като „ елементарен бачкатьор “, в случай че би трябвало да изтъквам критиците му. Явно те са комплицирани бачкатьори и на тях парите им идват с факса от небето, по тази причина нямат проблем да ги пилеят.
Защо заплаща в брой? Ето по какъв начин една дребна всекидневна преживелица може да направи напречен прорез на множеството проблеми в обществото ни – живеещите в чужбина българи постоянно теглят парите си първо в страната, в която живеят и след това ги обменят в България, а не заплащат с чужбинските си банкови карти. По простата причина, че банките в България също взимат умопомрачителни такси, каквито в еврозоната няма. Ето една рационална причина всички да желаят да влязат в еврозоната – тогава няма да ни ръсят по 30 лв. за превод, за изтегляне или за вкарване на пари от сметката. Превод от немска банка към задгранична банка нормално е 1,50 евро. Толкова.
Расизмът
И да продължим с напречния прорез – обвиняванията, че клиентът правел бил „ цигански номера “ и че бил необразован ром, тъй като написа с правописни неточности във фейсбук.
Първо, щом съумя да отбрани интереса си и освен това, само че и да провокира цялата страна да се вдигне и да почне да си прави работата и да ревизира съмнителните практики на заведенията, значи е напълно образован жител, чиито дейности са ефикасни за цялото общество. Това, че написа с неточности, демонстрира и разликите сред българската страна и другите европейски страни в отношението си към хора от малцинствени групи или от села, в които не са имали в действителност добър достъп до обучение.
В България, изключително ромите, са обречени на неначетеност и апетит. В чужбина, те ненадейно се трансформират в хора, които могат да изкарат задоволително, с цел да вървят по заведения за хранене и да реагират неотложно и то по верния легален метод, в случай че ги излъгват. Ако приказваме особено за ромите, в чужбина децата им не съставляват специфична обособена група, а са си най-нормални възпитаници, които се образоват съгласно силите си, само че в множеството случаи отлично. Например за ромските деца от България, учещи в Берлин, отзивите за триумфите им в учебно заведение са повече от позитивни. Явно казусът не е в тях, а в системата. А системата в България – това сме всички ние.
Фейк и смешка за тикток?
Твърди се и че въпросният клиент постоянно снимал сметките си в заведения и е подвел въпросния ресторант, като е знаел авансово какъв брой коства храната му.
Това са изказвания на ресторанта, за които няма доказателства. Но даже и да са правилни – съществува една специалност, наречена „ клиент в сянка “, в която клиенти ревизират качеството на услугата, без да предизвестяват, че това е работата им. Де факто въпросният човек е направил тъкмо това. Осветли неразбираеми и заблуждаващи практики, както и че ресторантът не сервира действителното количество храна и няма право да я предлага в цена за 100 грама, съгласно заключението на КЗП.
Изводът
Ресторантьори, хотелиери и клиенти функицонират единствено дружно. Ако клиентът не се научи да изисква качеството и количеството на услугата, която е поръчал, няма да я получи. Но виновността не може да се търси в него. В последна сметка той е отишъл на курорт, с цел да си почива, а не да счита, да внимава, да е недоверчив и да проверява.
През последните 20 години българите всеобщо обръщат тил на българските курорти и с цел да ги върнат назад, заетите в сектора няма да минат единствено с държавно замерване на чистотата на морската вода. Доверие се гради постепенно и мъчно, само че се разрушава за една вечеря време.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Българин, работещ и живеещ в Нидерландия, пусна видео, в което демонстрира по какъв начин би трябвало да заплати над 600 лв. за три пържоли в заведение в черноморски куррот. Оказва се, че в менюто е указана цената за 100 грама, а не за порция и от там е пристигнала заблудата, че вместо по 35 лв. за пържола, той би трябвало да заплати в действителност по над 200 лв.. Клиентът заплаща с пари в брой, само че по-късно пуска видеото в мрежите и се обажда на Комисията за отбрана на потребителите.
Резултатът е, че по всички заведения на морето започнаха инспекции. Открити са и нарушавания във въпросното заведение – то не може да потвърди разхода на сурово месо и дали дава отговор на крайния артикул, сервиран в чинията. С това казусът е явен – става дума за нарушаване и илюзия на клиента.
Туризмът в България
Тази година има много недоволства, че черноморските курорти остават празни.
Причината била в страха от възможни болести във водата, донесени от отсрещния украински бряг, където руснаците взривиха язовир и предизвикаха голяма екологична злополука. Всеки ден управляващите вършат замервания и демонстрират, че заплаха оттова не идва към България.
Така е. Опасността във водата се влива с цялостна мощ от българския бряг – от канализационните тръби. Допреди няколко години даже нямаше задоволително пречиствателни станции, а евентуално всички още виждаме пред очите си отходната тръба край Варна, която от години не можеше да бъде спряна и превръщаше морската вода в помийна яма. Как седят нещата в този момент с пречиствателните станции и отходната тръба там не знам, тъй като като екскурзиант от дълго време съм пренасочила вниманието си към други курорти в прилежаща Гърция. Туризмът е придирчив артикул – едно неприятно прекарване може да зачеркне вечно дестинацията от листата с стремежи на пътуващите. „ Вече всичко е наред “ не работи, изключително, в случай че би трябвало да пожертвам да го ревизира чрез собствената си имунна система.
По Черноморието сигурно има чудесни хотели, заведения за хранене и чисти плажчета, вежлив личен състав и работещи до пристъп хотелиери и ресторантьори. Но би трябвало да знаеш къде и кои са тези герои, другояче рискуваш да попаднеш в сходна като в разисквания случай обстановка. И до момента в който неприятните образци в прилежащите страни са изключения, то към този момент хубавите у нас също са изключения. А тарикатите, настоящи на соцпринципа „ Ден година храни “ и надяващи се на постоянно нови и нови туристи, които не им знаят номерата, са прекалено много и унищожават труда и на почтените си сътрудници.
„ Летният вирус “
Този фамозен „ летен вирус “ съществува единствено в България.
Само като се видят рекламите по малкия екран за средства против стомашно разстройство, които са към две трети от всички останали реклами през лятото, ти излиза наяве, че казусът с „ летния вирус “ си е безконечен. А в действителност става дума за мръсна храна, инфектирана от неизмити ръце. Незмити след вървене до тоалетна, в случай че би трябвало да бъдем детайлни. Или за нечиста с екскременти морска вода.
Докато рекламите за медикаменти против разстройство не престават да са съществена част от рекламните блокове по малкия екран, никой не може да ме убеди, че обстановката в туризма се е трансформирала.
Цените
Не единствено в това заведение продават безобразно скъпи пържоли, за които не можеш да провериш дали в действителност са от месо, изрязано от частта сред осмото и дванайстото ребро на телето, нито пък да провериш действителния им грамаж.
Простете скептичността ми, само че не ми се има вяра, готвачите в тая механа да не мърдат и сантиметър под осмото ребро и да продават пържоли единствено от телета, пасли трева. Да не приказваме, че телешкото по принцип постоянно си е кравешко в България, но да не прекаляваме с претенциите.
Също по този начин топка сладолед в Созопол, в случай че осъждам по касовите бонове, които хората си снимат и пускат в мрежата, излиза 15 лв.. Защото и той се продавал за 100 грама, само че не знаеш какъв брой ще излезе количеството във фунийката. Хората първоначално се възмущавали, но към този момент били привикнали и щели да свикнат и с продаването на грамаж в ресторанта, настояват ресторантьори. Което ме води до идващото основание, а точно:
„ Вземи парите им с машинация “
„ Вземи парите им с машинация “, е мото на не един и двама от туристическия отрасъл у нас. Не споделям, че в Гърция всичко е на ниска цена или в Турция не би трябвало да платиш за първокласно ястие повечко лири. Разликата сред обслужването там и в България е една-единствена: там те убеждават с качество и вежливост самичък да си дадеш парите и да си удовлетворен, че си ги платил, като не са те мамили.
В България бизнес силата е ориентирана към това по какъв начин да заблудят клиента, тъй че да даде доста пари, без да е поискал самичък да го направи. И цените в менютата на грамаж са тъкмо това. Опит за илюзия. По принцип, в случай че съобщаваш на клиента цената съгласно тежестта на продукта, би трябвало да напишеш какъв брой е кг от него. Това дава действителна визия за крайната цена, още повече, че няма пържоли и риби по кг, тъй че плащаш по-малко от оповестеното. Келнерът е задължен да ти каже какъв брой излиза крайната цена и да те остави да решиш дали искаш да поръчаш.
Клиентите не са длъжни да могат да считат, да си носят калкулатори и везна, с цел да не преценят на око тежестта на храната си.
Стойността на парите
Да, по света има стекове за 200 лв.. Но те нормално са от японско теле, което е слушало Моцарт, до момента в който е пасло прясна зелена тревичка, поили са го вода и бира и са го масажирали постоянно, с цел да се разпределят отмерено мазнините. Сервират го, като го режат и подготвят пред очите ти.
При не чак толкоз скъпите типове месо като блек ангъс, пържолата мъчно излиза повече от 40 евро и то, в случай че е много огромна. Също ти я демонстрират авансово, уведомяват те за крайната цена, заведението нормално е профилирано в приготвянето на телешки стекове и ги вършат по всички правила – на дървени въглища, полусурово или приблизително изпечено и така нататък
За механа със смесена кухня – т.е., предлагаща всичко, цена от 200 лв. за стек звучи необикновено и голословно с нищо. За съпоставяне – сметка в ресторант с две звезди „ Мишлен “ за двама души с бутилка вино е към 300 евро – колкото са коствали тези три неразбираемо какви пържоли. Само че в ресторант от „ Мишлен “ ти плащаш и уменията на свръхквалифицирания готвач. Готвачи със звезди са необичайност, както са необичайност футболистите с най-малко пет гола от международни шампионати. И не инцидентно те са по-платени от тия, които ритат в квартални мачлета.
Реакцията на ресторантьорите
Тук стартира най-абсурдната част.
„ Въпросното заведение предстои на инспекция от КЗП. Нека и от Национална агенция за приходите да ревизират от кое място въпросният човек има сходни джобни пари да яде стекове ”, настоя през днешния ден зам.-председателят на Сдружението на заведенията в България Марин Сотиров.
Значи, освен ще заблудим клиентите си да платят незнайни авансово умопомрачително високи цени, само че и като им вземем парите, ще ги дадем на Национална агенция за приходите с въпроса от кое място имат пари та да ни идват в кръчмата? Тук коментарът просто е непотребен.
Клиентът и парите му
Заваляха и рецензии и обиди против клиента, че преднамерено подвел заведението и просто желал да се направи на баровец. Откъде имал пари за сметка от 600 лв. и за какво я заплаща в брой. Също и расистки мнения за това, че евентуално е от ромски генезис и че бил необразован, не можел да прочете менюто или да си сметне самичък дали го лъжат или не.
Доколкото стана ясно, клиентът работи в Нидерландия като „ елементарен бачкатьор “, в случай че би трябвало да изтъквам критиците му. Явно те са комплицирани бачкатьори и на тях парите им идват с факса от небето, по тази причина нямат проблем да ги пилеят.
Защо заплаща в брой? Ето по какъв начин една дребна всекидневна преживелица може да направи напречен прорез на множеството проблеми в обществото ни – живеещите в чужбина българи постоянно теглят парите си първо в страната, в която живеят и след това ги обменят в България, а не заплащат с чужбинските си банкови карти. По простата причина, че банките в България също взимат умопомрачителни такси, каквито в еврозоната няма. Ето една рационална причина всички да желаят да влязат в еврозоната – тогава няма да ни ръсят по 30 лв. за превод, за изтегляне или за вкарване на пари от сметката. Превод от немска банка към задгранична банка нормално е 1,50 евро. Толкова.
Расизмът
И да продължим с напречния прорез – обвиняванията, че клиентът правел бил „ цигански номера “ и че бил необразован ром, тъй като написа с правописни неточности във фейсбук.
Първо, щом съумя да отбрани интереса си и освен това, само че и да провокира цялата страна да се вдигне и да почне да си прави работата и да ревизира съмнителните практики на заведенията, значи е напълно образован жител, чиито дейности са ефикасни за цялото общество. Това, че написа с неточности, демонстрира и разликите сред българската страна и другите европейски страни в отношението си към хора от малцинствени групи или от села, в които не са имали в действителност добър достъп до обучение.
В България, изключително ромите, са обречени на неначетеност и апетит. В чужбина, те ненадейно се трансформират в хора, които могат да изкарат задоволително, с цел да вървят по заведения за хранене и да реагират неотложно и то по верния легален метод, в случай че ги излъгват. Ако приказваме особено за ромите, в чужбина децата им не съставляват специфична обособена група, а са си най-нормални възпитаници, които се образоват съгласно силите си, само че в множеството случаи отлично. Например за ромските деца от България, учещи в Берлин, отзивите за триумфите им в учебно заведение са повече от позитивни. Явно казусът не е в тях, а в системата. А системата в България – това сме всички ние.
Фейк и смешка за тикток?
Твърди се и че въпросният клиент постоянно снимал сметките си в заведения и е подвел въпросния ресторант, като е знаел авансово какъв брой коства храната му.
Това са изказвания на ресторанта, за които няма доказателства. Но даже и да са правилни – съществува една специалност, наречена „ клиент в сянка “, в която клиенти ревизират качеството на услугата, без да предизвестяват, че това е работата им. Де факто въпросният човек е направил тъкмо това. Осветли неразбираеми и заблуждаващи практики, както и че ресторантът не сервира действителното количество храна и няма право да я предлага в цена за 100 грама, съгласно заключението на КЗП.
Изводът
Ресторантьори, хотелиери и клиенти функицонират единствено дружно. Ако клиентът не се научи да изисква качеството и количеството на услугата, която е поръчал, няма да я получи. Но виновността не може да се търси в него. В последна сметка той е отишъл на курорт, с цел да си почива, а не да счита, да внимава, да е недоверчив и да проверява.
През последните 20 години българите всеобщо обръщат тил на българските курорти и с цел да ги върнат назад, заетите в сектора няма да минат единствено с държавно замерване на чистотата на морската вода. Доверие се гради постепенно и мъчно, само че се разрушава за една вечеря време.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ




