От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

През първата половина на първо хилядолетие след раждането на Христа Корея е разграничена на три страни, известни като „ Трите корейски кралства “: Когурьо, Пекче и Сила (Сила). Основаването им е обхванато в митове. Според тях Сила е основана през 57 година прочие Хр. в региона на дн. град Кьонджу от Хьокозе, който се излюпва от яйце. 

През столетията това трето кралство става все по-силно и в края на VI в. то превзема другите две страни и ги слага под своя жезъл. Така Сила се разгръща върху по-голямата част от Корейския полуостров и се трансформира във водеща мощ в района. Този интервал е прочут с издигането на монархията за сметка на настоящата до тогава кланова система и концентрация на страната.

Близо до днешния южнокорейски град Дженджу, посред ниска горичка, се намира кръгла могила, обградена от каменен пръстен. В нея са положени тленните остатъци на първата кралица на Сила. При нейното ръководство страната изживява самобитен Ренесанс, по време на който са издигнати здания като будисткия храм Хвангньонгса и обсерваторията Шиомсонгие.

Тя е имала визията да сплоти Корея под своята власт и да няма разделяне сред кралствата, само че умира 23 години преди този момент действително да се реализира. До нейното възкачване на престола властта се е предавала единствено по мъжка линия, само че нейното сполучливо ръководство павира пътя на бъдещите кралици в региона на Южна Азия. Нейното детско име е Дукман, което значи „ прелестна “, само че историята ще я запомни с кралското й име – Сеондок или „ Добродетелната “.

Макар да няма точна информация за ранните й години, счита се, че годината на нейното раждане е 606 година Тя е щерка на 26-ият крал на Сила – Джинпьонг и неговата първа кралица – Мая. За хубостта и интелекта й има голям брой митове. Според една от тях, когато в двореца донесли семена от мак и картина, изобразяваща същото цвете, принцесата споделила, че когато поникне то няма да има мирис.

След време, когато цветето разцъфнало се оказало тъкмо по този начин. Когато попитали принцесата от кое място е схванала това, тя отвърнала, че на съпътстващата го картина нямало пчели и затова – нямало хубав мирис. Дали това е било по този начин, може единствено да гадаем, само че характера й сигурно бил много мощен и неотстъпчив още в младежките години, за което свидетелстват събитията към нейното възкачване на престола.

Бухвансга

Макар крал Джинпьонг да има голям брой синове от своите наложници, нито една от формалните му съпруги не го подарява с престолонаследник. В Сила не съществува възбрана жена да ръководи, само че всички крале преди него заобикалят този процес на събитията. Съвсем естествено при избора на престолонаследник Джинпьонг се стопира на брачна половинка на другата си законна щерка Шионмюнг – Ким Йонгсу.

Научавайки за това принцеса Дукман се афишира за кандидат за престола. Виждайки нейната увереност и с цел да не утежнява политическата конюнктура, татко й се съгласява тя, като негова първородна щерка, да го наследи. Не всички в двора са съгласни с това решение и измежду аристокрацията се приготвя протест, който цели да попречи на принцесата да бъде коронована. Този скрит план бива оголен. Водачите му са екзекутирани, дружно с техните фамилии. Скоро откакто взима решение кой да го наследи, крал Джинпьонг умира. Той е управлявал Сила в продължение на повече от половин век.

Така пред 632 година принцеса Дукман се възкачва на престола, приемайки името Сеондок. Необходими са три години, с цел да може да легитимира своята позиция. Официалното й признание става в резултат на утвърждението на една от най-големите сили в района – Китайската империя, която по това време се ръководи от династия Тан. В по-късни извори може да се открие, че са се обръщали към нея с купата „ уанг “, която значи крал.

Във външнополитически проект една от главните цели на Сеондок по време на цялото й ръководство е да сплоти „ Трите корейски кралства “. В тази си задача тя разчита и на помощта на двама далновидни съветници. Единият е именитият военачалник Ким Ю-Син (595-673), именуван по-късно обединител на Корейския полуостров. Другият е нейният племенник – дипломата Ким Чунчу. Именно той е изпратен да води договарянията с кралство Когурьо, на което Сила предлага съюз против по-агресивната страна Пекче.

Вместо поддръжка, Сила получава удар в гърба, тъй като делегацията е задържана и изпратена в пандиза. Тогава кралица Сеондок отхвърля да има спокойно разрешаване на спора и изпраща 10 хилядна армия против Когурьо, която побеждава вражеските сили и съумява да освободи пандизчиите. Отношенията през идващите години не престават да бъдат обтегнати с другите две корейски кралство.

Това е главната причина, заради която Сеондок се обръща да търси дипломатическата поддръжка от китайската династия Тан. Макар да признава властта на кралицата, императорът продължава да я смята за по-нисша от него, защото е жена. Въпреки това той вижда чудесна опция за личната си страна. Ако поддържа едно от трите корейски кралства, това единствено ще попречи на тяхното сливане и ще изостри връзките посред им. Това са и подбудите му да одобри предлагането и да укрепи дипломатическите връзки с Сила.

Икономическите и културните връзки сред двете страни се скрепяват по-силно. Във военно отношение, император Тай-Дзун се пробва деликтно да се наложи над Сеондок. Той й предлага да изпрати военна помощ и даже спомагателни военни униформи и оръжия на китайската войска, с което да заблуди другите корейски кралства и да им внуши боязън, само че в подмяна той желае да сложи китайски принц като крал на Сила.

Разбира се, Сеондок внимателно отхвърля това безочливо предложение, само че съумява да реализира приемането на военна поддръжка. През 644 година обединената войска на Тан и Сила атакува армията на Пекче, само че е разгромена. Това е част от поредност несполучливи военни набези от страна на съдружниците против корейските кралства. Едва след гибелта на Сеондок, динамичността на тези връзки се трансформира.

Най-големите достижения на кралицата са в областта на вътрешната политика. Според летописа от XII в. „ История на Трите кралства “, малко откакто се възкачва на престола тя издава декрети, с които се разпращат помощи на бедните й жители в провинцията. Това е единствено началото. По време на ръководството на Сеондок Сила изживява самобитен Ренесанс в областта на изкуството и науката.

Виждайки образованието като път към триумфа на своята страна, кралицата подрежда да се построят голям брой учебни заведения. Също по този начин точно тогава е построена обсерваторията Шиомсонгие в тогавашната столица на Сила – дн. град Дженджу. Макар през днешния ден да е оживяла единствено деветметровата кула, която се е употребила за проучване на слънцестоенето и галактическите цикли, се счита, че тя е била единствено част от един доста по-просторен теоретичен център, отдаден на астрономията. Това е най-старата оживяла обсерватория на територията на Източна Азия.

Ускорява се също по този начин процеса на концентрация на кралството. За да укрепи властта си, Сеондок взема решение да вкара от ден на ден будизма като публична вяра в рамките на Сила. Според това поверие монархът е самобитно олицетворение на Буда. За да укрепи въздействието на будизма и да го откри по-трайно, кралицата се заема с огромни планове за градежи на будистки храмове. Повечето от тях не оцеляват до наши дни, защото са били построени от дървен материал, само че техни описания се откриват в историческите извори.

Така незапазена до наши дни е една девет етажна пагода към будисткия храм Хвангньонгса („ Храмът на фамозния змей “). Тя се е извисявала над 70 метра и е била една от най-високите здания в Източна Азия през онази ера. Самата структура на пагодата е алегорична. Деветте етажа символизират проектите на Сеондок да господства над деветте народи в Източна Азия, които включват дн. Япония и Китай. Тя слага и 300-тонова камбана в храма, която, за жалост, не е оживяла до през днешния ден. Храмът е опустошен през XIII в. в резултат на монголското настъпление и единствено откъслечни елементи от него могат да се видят през днешния ден.

Макар главните сили на Сеондок да са ориентирани към подсилване на вътрешното състояние в страната, точно оттова се поражда недоволството против нея. Каквото и да прави, тя си остава жена и в очите на немалка част от аристокрацията това е еднакво на уязвимост. Бъдещият спор е в допълнение подкладен от шпиони и дипломати на династия Тан, които желаят да слагат собствен приближен човек на трона на Сила.

Аристократът Ким Бидам застава отпред на бунтовниците. Мотото им е „ Жените владетели не могат да ръководят страната “. Според легендата по време на един собствен съвет те видели падаща звезда, която символизирала бъдещото рухване от власт на Сеондок. Разбирайки за заговора, кралицата изпраща в небето светещ фенер и споделя, че звездата й още веднъж е изгряла. Бидам и неговите съзаклятници са задържани и екзекутирани.

Джим Ю-син е един от хората, които потушават протеста.

Въпреки че протестът е предотвратен, на Сеондок не й остава още доста живот. Пак съгласно легендите тя е имала прорицателски качества и даже е предсказала личната си гибел. На няколко пъти тя съумява да предугади бъдещи противников набези и изпраща бойци в точния миг, на точното място. Един ден, малко преди да почине, Сеондок събира своите съветници и ги уведомява, че ще напусне този свят на 17 януари 647 година Тя ги моли да я погребат в Нангсан („ Вълчата планина “). Тя издъхва навръх деня, на който е предсказала, най-вероятно от естествена гибел, защото е имала дълготрайно боледуване преди този момент.

Сеондок не се омъжва и няма свои лични деца. Подобно на татко си, преди да почине тя показва за собствен правоприемник братовчедка си Джиндок (647-654 г.), която като кралица следва стъпките на своята предшественичка и способства за обединяването на трите корейски страни под властта на Сила.

Макар Сеондок да застава отпред на народа си в едни турболентни времена, тя има ясна визия пред себе си по какъв начин освен да усили своята власт и територии, само че и по какъв начин да усъвършенства икономическото, културното, религиозното, научното и политическото състояние в кралството. Нейният триумф поставя основите на бъдещото ръководство на други кралици в рамките на Източна Азия.